На 20 де­кем­в­ри гру­па па­т­ри­о­ти­ч­но на­с­т­ро­е­ни би­в­ши во­ен­но­с­лу­же­щи от за­па­са и ре­зер­ва, ка­к­то и гра­ж­да­ни на Бал­чик, по­се­ти­х­ме град До­б­рич. На тоя ден през 1943 г. за­ги­ва по­ру­чик Спи­са­ре­в­с­ки, ле­тец-из­т­ре­би­тел, ро­дом от До­б­рич. Оти­до­х­ме да се по­к­ло­ним на ге­роя, за­ги­нал в за­щи­та на Со­фия, във въз­ду­шен бой с ан­г­лий­с­ки­те са­мо­ле­ти. Спи­са­ре­в­с­ки – жи­ва­та тор­пи­ла. Гор­ди от по­д­ви­га на съ­г­ра­ж­да­ни­на си, ръ­ко­во­ди­те­ли­те на До­б­рич кръ­ща­ват ули­ца­та, на ко­я­то е жи­вял, на не­го – ули­ца „Спи­са­ре­в­с­ки”.

Но след 9 ме­се­ца на стъ­п­ват дру­ги вре­ме­на, по­вя­ва друг вя­тър. За ле­т­ци­те – из­т­ре­би­те­ли, ко­и­то ле­тя­ха с ус­ми­в­ка към смърт­та, бе за­б­ра­не­но да се пи­ше и го­во­ри. Ули­ца­та в До­б­рич, на ко­я­то е жи­вял Спи­са­ре­в­с­ки и но­си не­го­во­то име, е пре­к­ръ­с­те­на на ул.”На­ро­ден съд”. Ле­т­ци­те от ор­ля­ци­те на об­ре­че­ни­те до­ча­к­ват ис­тин­с­ко при­з­на­ние за по­д­ви­га на за­ги­на­ли­те свои дру­га­ри, при­я­те­ли, ко­ле­ги, ле­т­ци-из­т­ре­би­те­ли. Ге­ро­и­з­мът на па­д­на­ли­те в за­щи­та на Со­фия от ан­г­лий­с­ки­те бом­бар­ди­ро­в­ки е до­с­то­ен за при­з­на­ние и въз­хи­та.

По­ру­чик Спи­са­ре­в­с­ки за­ги­ва на 20 де­кем­в­ри 1943 г. във въз­ду­шен бой с ан­г­ли­ча­ни­те над с.До­л­ни Па­са­рел, Со­фий­с­ко. По­с­мър­т­но е про­из­ве­ден в чин по­л­ко­в­ник през 1992 г. Ули­ца­та, на ко­я­то е жи­вял в До­б­рич, от­но­во но­си не­го­во­то име. В на­ча­ло­то на ули­ца­та, на ед­на от сгра­ди­те, е по­с­та­вен ба­ре­леф на Спи­са­ре­в­с­ки, из­ра­бо­тен от за­па­с­ния ма­йор П.Ка­ба­к­чи­ев. На мал­ка­та пло­ща­д­ка пред ба­ре­ле­фа на Спи­са­ре­в­с­ки, в цен­тъ­ра на До­б­рич, сви­ре­ше мар­шо­ве гра­д­с­кия ду­хов ор­ке­с­тър пред де­се­ти­на ду­ши, са­мо тол­ко­ва от мно­го во­ен­ни, за­па­с­ня­ци, ре­зер­ви­с­ти от До­б­рич бя­ха там с ве­нец. На­ша­та гру­па от Бал­чик бе по-мно­го­б­рой­на. По­с­та­ви­х­ме цве­тя на ба­ре­ле­фа и се по­к­ло­ни­х­ме пред ге­ро­и­з­ма на Спи­са­ре­в­с­ки.

С ле­т­ци­те – из­т­ре­би­те­ли от ре­зер­ва полк.Апо­с­то­лов, полк.Кръ­с­тев, по­д­полк.Ива­нов, кап.пър­ви ранг Кал­чев, по­д­полк.Бо­ри­сов и др.би­в­ши во­ен­но­с­лу­же­щи и гра­ж­да­ни по­се­ти­х­ме во­ен­но­то гро­би­ще в До­б­рич, в ко­е­то са по­г­ре­ба­ни бъл­га­ри, ру­си, ру­мън­ци, тур­ци, за­ги­на­ли във вой­ни­те край гра­да. До па­ра­к­ли­са ви­дя­х­ме па­ме­т­ник, от­ли­ча­ващ се от дру­ги­те и с из­не­на­да раз­б­ра­х­ме, че то­ва е па­ме­т­ник на фел­д­фе­бел ле­тец-из­т­ре­би­тел Си­ме­он Ки­ри­лов Ми­хай­лов ро­дом от Бал­чик, за­ги­нал на 10 яну­а­ри 1944 г. в с. Ма­ло Бу­чи­но, Со­фий­с­ко в за­щи­та на Со­фия. По­с­мър­т­но про­из­ве­ден в чин ка­пи­тан от 14.10.1993 г. със за­по­вед К-684. За­па­ли­х­ме му све­щи и се по­к­ло­ни­х­ме пред по­д­ви­га му.

Да не за­б­ра­вя­ме ге­ро­и­те, за­ги­на­ли в за­щи­та на ро­ди­на­та ни. По­д­не­со­х­ме цве­тя на па­ме­т­но­то мя­с­то в Ави­о­ба­за Бал­чик, къ­де­то се по­к­ло­ни­х­ме на вси­ч­ки за­ги­на­ли, сред ко­и­то и за­ги­на­лия на 20 де­кем­в­ри Вла­ди­с­лав Въл­чев.

Бла­го­дар­ност към На­с­ко и Пла­мен, со­б­с­т­ве­ни­ци на хо­тел „Ло­тос”, че ни пре­до­с­та­ви­ха без­въз­ме­з­д­но ав­то­бу­са си и мо­жа­х­ме да про­ве­дем ме­ро­п­ри­я­ти­е­то си.

Организатор Мильо ЙОЧЕВ – старият войн