Бих ис­кал да из­по­л­з­вам стра­ни­ци­те на ве­с­т­ник „Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф”, за да из­ра­зя сво­я­та ис­к­ре­на бла­го­дар­ност към г-жа Цон­ка Де­ле­ва, ре­ха­би­ли­та­тор към фи­зи­о­те­ра­пи­я­та в ДКЦ – Бал­чик. В края на ми­на­ла­та го­ди­на ми се на­ло­жи про­ве­ж­да­не­то на фи­зи­о­те­ра­пе­в­ти­ч­ни про­це­ду­ри. Бях при­я­т­но из­не­на­дан от лю­бе­з­но­то от­но­ше­ние и про­фе­си­о­нал­но­то ста­ра­ние от не­й­на стра­на. И та­ко­ва бе­ше по­ве­де­ни­е­то и към все­ки един от па­ци­ен­ти­те. Не­с­лу­чай­но един от тях спо­де­ли, че от­но­ше­ни­е­то на ле­ку­ва­щия към па­ци­ен­та е 50% от ле­че­ни­е­то. Със съ­жа­ле­ние тря­б­ва да при­з­ная, че по­до­б­но от­но­ше­ние не се сре­ща твър­де че­с­то.

Но от дру­га стра­на е из­к­лю­чи­тел­но по­д­ло да се из­по­л­з­ват про­б­ле­ми­те в здра­ве­о­па­з­ва­не­то, за да се ор­га­ни­зи­ра на­съ­с­к­ва­не­то на па­ци­ен­ти­те сре­щу ле­ка­ри­те – изо­б­що сре­щу ме­ди­цин­с­кия пер­со­нал. Та­зи по­ро­ч­на пра­к­ти­ка се при­ла­га це­ле­на­со­че­но в раз­ли­ч­ни об­ще­с­т­ве­ни сфе­ри. Най-от­в­ра­ти­тел­на­та и про­я­ва е на­съ­с­к­ва­не­то на ет­ни­че­с­ка ос­но­ва ве­че по­ве­че от 20 го­ди­ни. На бъл­га­ри сре­щу тур­ци и ци­га­ни и об­ра­т­но – на при­н­ци­па „раз­де­ляй и вла­дей”. Но то­ва ве­че е дру­га те­ма.

Никола ГУНЧЕВ