На пе­ти се­п­тем­в­ри, в най ста­рия храм в Бал­чик” Св. Ни­ко­лай Чу­до­т­во­рец, склю­чи­ха цър­ко­вен брак Кре­ме­на и Ди­ми­тър Вла­ди­ми­ро­ви. Ку­му­ва­ха Ани и Ата­нас Ата­на­со­ви. Пред сво­и­те ро­ди­те­ли, ро­д­ни­ни и при­я­те­ли, да­до­ха обед пред Бо­га, за вяр­ност и мир­но съ­жи­тел­с­т­во, в чи­с­то ду­хо­в­на ат­мо­с­фе­ра в све­та та Бо­жи­я­та бла­го­дат. Два­ма све­ще­ни­ка, отец Ге­ор­ги от съ­щия храм и отец Па­вел от Ша­б­ла, тър­же­с­т­ве­но ги вен­ча­ха и бла­го­с­ло­ви­ха. На мла­до­жен­ци­те че­с­ти­то и Бог да е с тях.

Храм” Ни­ко­лай Чу­до­т­во­рец” се на­ми­ра сре­щу ста­ра­та че­ш­ма в “Ге­ме­джи­то”. Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но до ав­то­бу­с­на­та спир­ка се из­ди­га ве­ли­че­с­т­ве­на ка­мен­на ар­ка, с кръст над нея, с те­ж­ки же­ле­з­ни по­р­ти, скъ­тан от ма­си­в­на ог­ра­да. Щом чо­век пре­к­ра­чи пра­га се озо­ва­ва в ед­но пре­к­ра­с­но рай­с­ко къ­т­че, при­тя­га­що със сво­я­та бла­го­дат. В дъ­но­то на дво­ра е са­ми­ят храм. В ля­во сгра­да във Въз­ро­ж­ден­с­ки стил- Вза­им­но­то учи­ли­ще. Пред не­го кай­си­е­во дър­во пръ­с­ка сян­ка вър­ху пей­ки­те за от­дих. Око­ло тях пъ­с­т­ри алеи и ос­т­ро­в­че­та с цве­тя, сред тре­в­на зе­ле­ни­на, ки­па­ри­со­ви, чем­ши­ро­ви дър­ве­та и смо­ки­но­во ста­ро дър­во. До смо­ки­ня­та из­ви­ся­ва ръст кам­ба­на­рия, с раз­ко­шен из­г­лед към мо­ре­то. От тук кам­ба­нен звън, ог­ла­ся пра­з­ни­ч­но гра­да или оте­к­ва ба­в­но, от­мер­ва­що при скръб. От кам­ба­на­ри­я­та до юж­ния вход на хра­ма, стар кал­да­ръм, за­б­ра­вен от вре­ме­то. Ми­на­ва­не­то по не­го е въл­ну­ва­що, под сво­да на чем­ши­ро­ва алея. Храм “Ни­ко­лай Чу­до­т­во­рец”, но­си име­то на све­те­ца, по­к­ро­ви­тел на ри­ба­ри и мо­ря­ци. По­с­т­ро­ен е в мор­с­кия град, за­е­д­но с вза­им­но­то учи­ли­ще, през 1847 г. от ро­до­лю­би­ви ми­ря­ни. Тук плам­ва ис­к­ра­та, в сър­ца­та на по­ро­бе­ни­ят бъл­гар­с­ки на­род. Пър­ви­те про­с­ве­ти­те­ли, све­ще­ни­ци и учи­те­ли са от Ко­тел. Май­с­то­ри ико­но­пи­с­ци и зо­г­ра­фи са от тре­в­нен­с­ка­та шко­ла. За­то­ва ат­мо­с­фе­ра­та в хра­ма и до днес е за­па­зи­ла въз­ро­ж­ден­с­кия си стил, Бо­же­с­т­вен дух и то­п­ли­на. Мно­го чу­ж­де­с­т­ран­ни и на­ши ту­ри­с­ти, про­я­вя­ват ин­те­рес към хра­ма. Мла­ди хо­ра, със се­мей­с­т­ва­та си, от Бал­чик и окол­но­с­ти­те, все по-че­с­то го по­се­ща­ват, кръ­ща­ват де­ца или се вен­ча­ват.

На 9 май 2009 г., с бла­го­с­ло­ви­я­та на Не­го­во Ви­со­ко пре­о­с­ве­щен­с­т­во, Вар­нен­с­ки и Ве­ли­ко пре­с­ла­в­с­ки Ми­т­ро­по­лит Ки­рил, бе от­к­рит цър­ко­вен му­зей в хра­ма, един­с­т­вен по ро­да си в на­ша­та епар­хия. Вра­ти­те на хра­ма са от­во­ре­ни все­ки ден, за все­ки кой­то же­лае да се по­мо­ли или бла­го­да­ри на Спа­си­те­ля. Да по­с­лу­ша ти­ха цър­ко­в­на му­зи­ка, или в ти­ши­на­та на ду­хо­в­на­та ат­мо­с­фе­ра, сред ста­ра­та ико­но­пис на тре­в­нен­с­ки­те май­с­то­ри, се до­б­ли­жи по- бли­зо до Бо­га. Да взе­ме ча­с­ти­ца от Бо­же­с­т­ве­ния за­ряд на ста­рия храм. Усе­ща­не­то е не сра­в­ни­мо.

Цонка СИВКОВА