Най-оча­к­ва­ни­те и оби­ча­ни пра­з­ни­ци  за мла­ди и ста­ри са Ко­ле­да и Но­ва го­ди­на. Ня­ма чо­век, кой­то да не си спом­ня за пре­к­ра­с­ни­те и въл­ну­ва­щи из­жи­вя­ва­ния край ко­ле­д­на­та ел­ха, пра­з­ни­ч­на­та ат­мо­с­фе­ра в се­мей­с­т­во­то, по­д­го­то­в­ка за тра­пе­за­та, раз­мя­на­та на по­да­ръ­ци. Вре­ме за спо­мен и раз­ми­с­ли, вя­ра и на­де­ж­да в бъ­д­но­то.

На сце­на­та на чи­та­ли­ще „Сво­бо­да” с.Гур­ко­во вър­ви по­д­го­то­в­ка­та на ко­ле­д­но-но­во­го­ди­шен спе­к­та­къл „Спо­мен на ед­но мо­ми­че – на го­с­ти при ма­ма”, кой­то ще се про­ве­де на 22 де­кем­в­ри.

Най-на­пред той ще за­по­ч­не с „Ко­ле­д­на при­ка­з­ка” по мо­ти­ви от при­ка­з­ки­те на Ре­джи­на Ма­рия в из­пъл­не­ние на Де­т­с­ко те­а­т­рал­но сту­дио „Бу­ра­ти­но”.

„Вър­вя по тя­с­на­та, за­с­к­ре­же­на  ка­ме­ни­с­та пъ­те­ка. Тя ме во­ди към ба­щи­на­та къ­ща, ця­ла­та по­к­ри­та със сняг. Оби­чам да ид­вам в се­ло на го­с­ти на ма­ма за зим­ни­те пра­з­ни­ци. Сви­д­ни ми са те­зи зим­ни ве­че­ри. В ог­ни­ще­то пра­щят де­бе­ли це­пе­ни­ци. От тях ис­к­рят зве­з­ди­ци и се но­сят из о­джа­ка. Ма­ма се­ди на сво­е­то три­но­го стол­че да пре­де. Щом при­мъ­к­не стол­че­то до ог­ни­ще­то, аз бър­зо се сгу­ш­вам до ску­та и. Знам, че ве­д­но с вре­те­но­то ще за­на­ре­ж­да сво­и­те сла­д­ко­г­ла­с­ни пе­с­ни. И тя за­пя­ва, а по­с­ле то­ку ще из­ви­ка: Хай­де да спре­т­нем ед­на се­дян­ка пре­ди Бъ­д­ни ве­чер.”

На сце­на­та из­ли­зат же­ни­те са­мо­дей­ки и пре­д­с­та­вят оби­чая Бъ­д­ни ве­чер. Ид­ват ко­ле­да­ри­те, бла­го­с­ла­вят къ­ща­та и сто­па­ни­те. До­ка­то се по­д­го­т­вя оби­чая „Сур­ва­ки”, вли­зат де­ца­та от ЦДГ „Дъ­га” в се­ло­то и от­п­ра­вят сво­и­те по­же­ла­ния. Към тях се при­съ­е­ди­ня­ва и Гру­па­та за ста­ри гра­д­с­ки пе­с­ни.За­по­ч­ва оби­ча­ят „Сур­ва­ки”.  Сто­па­ни­те на къ­ща­та по­с­ре­щат сур­ва­ка­ри­те , де­ца­та пра­вят сур­ва­к­ни­ци, ре­ци­ти­рат сти­хо­ве, пе­ят пе­с­ни. Май­ка­та с по-го­ле­ми­те дъ­ще­ри по­д­го­т­вят но­во­го­ди­ш­на ба­ни­ца с къ­с­ме­ти. На­ре­ж­дат со­ф­ра­та, а мал­ки­те де­ца не­тър­пе­ли­во ча­кат ба­ни­ца­та „да си оби­ко­ли ни­в­ка­та”. Ба­ни­ца­та се за­вър­та три пъ­ти и все­ки из­ри­ча къ­с­ме­та си на глас. На пра­з­ник не мо­же без ху­ба­ви­те на­ро­д­ни пе­с­ни. Те се из­пъл­ня­ват от би­то­вия хор „Чу­чу­ли­га” към чи­та­ли­ще­то. Ес­те­с­т­вен за­вър­шек  е „Мно­гая ле­та” и фи­нал­ни­те ду­ми на сти­хо­т­во­ре­ние от Не­дял­ко Йор­да­нов, в ко­и­то е за­ло­жен сми­съ­лът на це­лия спе­к­та­къл:

„За­що­то ма­кар да е жи­ла­во зло­то в чо­ве­ка,

все пак по­бе­ж­да­ва до­б­ро­то!”

Сте­ла ДА­КО­ВА