“Поезията е един друг свят” /Лорка/

—————————————————————————————————————————–

Свят, в кой­то та­лан­тът, кра­со­та­та, до­б­ро­та­та са в не­раз­ри­в­но един­с­т­во. Тя, по­е­зи­я­та, ка­к­то ка­з­ва Ше­ли, е „ оная вла­с­т­на си­ла, ко­я­то е скри­та във въ­т­ре­ш­на­та при­ро­да на чо­ве­ка, а не­ин из­вор са твор­че­с­ко­то въ­о­б­ра­же­ние и све­жи­те чу­в­с­т­ва.“ И още – тя „ма­ги­че­с­ки пре­об­ра­зя­ва вси­ч­ко: кра­си­во­то пра­ви по- кра­си­во, а гро­з­но­то да­ря­ва с кра­со­та“. Те­зи ми­с­ли на ве­ли­ки­те по­е­ти ста­на­ха мо­то на ли­те­ра­тур­но­то че­те­не, ко­е­то на пра­ви­ха чле­но­ве­те на ли­те­ра­тур­ния клуб „Йор­дан Кръ­ч­ма­ров“, Бал­чик в гр. Ша­б­ла. По­ка­не­ни от ръ­ко­во­д­с­т­во­то на чи­та­ли­ще „Зо­ра“ в гра­да, те пре­д­с­та­ви­ха на лю­би­те­ли­те на ли­те­ра­ту­ра­та и из­ку­с­т­во­то, из­пъл­ни­ли еле­ган­т­на­та кон­фе­рен­т­на за­ла на об­но­ве­но­то в зе­лен об­ра­зо­ва­те­лен цен­тър /по про­г­ра­ма и сре­д­с­т­ва от Нор­ве­гия/ ста­ро учи­ли­ще, част от сво­е­то ли­те­ра­тур­но твор­че­с­т­во. Сред до­ма­ки­ни­те при­съ­с­т­ва­ха мно­го уче­ни­ци от гим­на­зи­я­та с лю­би­мия си учи­тел по ли­те­ра­ту­ра Ст. Же­чев, по­ет, из­дал ско­ро своя сти­хо­с­бир­ка, учи­те­ли, кул­тур­ни дей­ци и гра­ж­да­ни.

Бал­чи­ш­ка­та по­е­те­са Сте­ф­ка Кер­че­ва – Сте­фа­но­ва от­к­ри ли­те­ра­тур­на­та ве­чер, из­ра­зя­вай­ки ми­с­ли за ду­хо­в­ни­те ну­ж­ди на съ­в­ре­мен­ния чо­век и стре­ме­жа му към хар­мо­ния със све­та. С кра­т­ко ек­с­по­зе тя пре­д­с­та­ви твор­че­с­т­во­то на все­ки един от при­съ­с­т­ва­щи­те ав­то­ри, да­вай­ки им ду­ма­та да про­че­тат твор­би­те си. В. Шал­тев про­че­те три свои сти­хо­т­во­ре­ния, чрез ко­и­то, ка­к­то той се из­ра­зи, ис­ка да по­ка­же един нов свят, в кой­то „ще тан­цу­ва с мо­ре­то мо­ят град“, а „ед­на на­де­ж­да е вър­за­на за кло­ни­те“. Раз­ли­чен и дъл­бо­ко по­е­ти­чен!

Г. Йо­в­чев уди­ви слу­ша­те­ли­те със сво­и­те от­к­ро­ве­ния в „При­ча­с­тие“ и „Ва­ли“. А. Ан­чев спо­де­ли, че „ако ед­на по­е­зия не е из­с­т­ра­да­на, тя ня­ма да раз­въл­ну­ва ни­ко­го“ и в „Но­во­го­ди­ш­на при­ка­з­ка“ въз­к­ли­к­на: „тво­я­та Сне­жан­ка, как бих ис­кал аз да я съ­бу­дя“. Ст. Кер­че­ва по­ка­за чрез сти­хо­ве­те си кол­ко е по­ко­ря­ва­ща по­с­ти­г­на­та­та про­с­то­та в по­е­зи­я­та. П. Ди­ми­т­ро­ва се обър­на с то­п­ли ду­ми към мла­да­та ау­ди­то­рия в за­ла­та, при­зо­ва­вай­ки към по­з­на­ва­не на па­т­ри­о­ти­ч­но­то ни ми­на­ло с твор­ба­та си „Усе­ща­не за при­на­д­ле­ж­ност“, а Ц. Си­в­ко­ва на­по­м­ни за най – съ­к­ро­ве­ни­те чу­в­с­т­ва и спо­ме­ни. Л. Вла­е­ва про­че­те пре­к­ра­с­ния си раз­каз „Сън“, а Г. Йор­да­нов – Го­го ни вър­на в би­та на оби­к­но­ве­ни­те хо­ра с ду­ше­в­но­то им бо­га­т­с­т­во и до­б­ри­на чрез раз­ка­за „Дел­ба“.

Мно­го на­с­т­ро­е­ние и бо­дър дух вне­со­ха в че­те­не­то Ив. Ста­тев със сво­и­те са­ти­ри, ос­ми­ва­щи и би­та ни, и по­ли­ти­ци­те, а епи­г­ра­ми­те на Д. Ге­ор­ги­ев, ум­ни, афо­ри­с­ти­ч­ни, бя­ха чу­де­сен за­вър­шек на та­зи ли­те­ра­тур­на ве­чер.

На­к­рая, ръ­ко­во­ди­те­лят на ли­те­ра­тур­ния клуб „Й. Кръ­ч­ма­ров“ Н. Мир­чев раз­ка­за за жи­во­та и ат­мо­с­фе­ра­та в клу­ба, за тър­се­не­то на раз­но­о­б­ра­зие в изя­ви­те на твор­ци­те, за из­да­де­ни­те кни­ги, за не­го­во­то от­к­ри­тие, кол­ко та­лан­т­ли­ви са бал­чи­ш­ки­те твор­ци и кол­ко мно­го още оча­к­ва от тях. „До­й­до­х­ме тук, за да ви от­в­ле­чем от те­ле­ви­зи­он­ния ек­ран, за­що­то има и друг жи­вот и той е ис­тин­с­ки­ят“ – за­к­лю­чи Мир­чев и из­ра­зи на­де­ж­да за бъ­де­щи твор­че­с­ки сре­щи.

Мария АНДРЕЕВА