Пре­ди 68 го­ди­ни, на 20 де­кем­в­ри, 1943 г. по ра­ди­о­то съ­о­б­щи­ха ко­до­ви­те но­ме­ра – към кои гра­до­ве се на­со­ч­ват сто­ти­ци аме­ри­кан­с­ки те­ж­ки бом­бар­ди­ро­ва­чи, ох­ра­ня­ва­ни от още тол­ко­ва из­т­ре­би­те­ли. Тол­ко­ва мно­го са­мо­ле­ти, че от тях не мо­же да се ви­ди не­бе­то. Въз­ду­ш­на­та ар­ма­да, ид­ва­ща да уни­що­жи на­ши гра­до­ве, ле­те­ше в стро­го оп­ре­де­лен строй. От­с­т­ра­ни на те­ж­ки­те бом­бар­ди­ро­ва­чи, над тях, под тях, от­пред и от­зад ле­тя­ха ох­ра­ня­ва­щи­те ги из­т­ре­би­те­ли.

Зло­ве­що за­ви­ха си­ре­ни­те. Ку­че­та­та за­ла­я­ха, хо­ра­та бя­га­ха към най-бли­з­ки­те бом­бо­с­к­ри­ва­ри­ща. На ми­ну­та­та, след ка­то ра­ди­о­то съ­о­б­щи­ха къ­де ле­тят аме­ри­кан­ци­те, от ле­ти­ще „Ма­ри­но по­ле” край гр. Кар­ло­во из­ле­тя­ха бъл­гар­с­ки из­т­ре­би­те­ли. От Бо­жу­ри­ще из­ли­та из­т­ре­би­те­лят по­ру­чик Ди­ми­тър Спи­са­ре­в­с­ки с още ня­кол­ко ко­ле­ги из­т­ре­би­те­ли. Де­се­ти­на­та на­ши из­т­ре­би­те­ли пре­с­ре­щат да­леч, из­вън Со­фия аме­ри­кан­с­ка­та въз­ду­ш­на ар­ма­да, без да се уп­ла­шат от мно­го­б­рой­ни­те аме­ри­кан­с­ки са­мо­ле­ти, въ­о­ръ­же­ни с мно­го те­ж­ки кар­те­ч­ни­ци. На­с­тър­ве­но се хвър­ли­ха във въз­ду­ш­на ата­ка към вра­га. За кра­т­ко вре­ме обър­ка­ха вра­жия строй, кой­то бе­ше ка­то че ли оти­ват на па­рад. Ня­кол­ко вра­жи са­мо­ле­та плам­на­ха и с че­рен дим по­ле­тя­ха към зе­мя­та. Бом­бар­ди­ро­ва­чи­те, про­с­т­ре­ля­ни те­ж­ко, хвър­ля­ха бом­би­те в ни­ви­те и се връ­ща­ха об­ра­т­но към ба­зи­те си, от­къ­де­то бя­ха до­ш­ли.

По­ру­чик Спи­са­ре­в­с­ки про­с­т­ре­ля един са­мо­лет, кой­то об­х­ва­нат от пла­мъ­ци, се за­би в ни­ви­те и ек­с­п­ло­ди­ра. С дър­зо­ст­та си, те­ж­ко ра­не­ни­ят Спи­са­ре­в­с­ки с май­с­тор­с­ки по­лет ус­пя­ва да сти­г­не до во­да­ча, ко­ман­д­ващ аме­ри­кан­с­ка­та въз­ду­ш­на ар­ма­да. От­к­ри­ва огън, но бо­е­п­ри­па­си­те свър­ши­ли.  На­со­ч­ва са­мо­ле­та си към ко­ман­д­ва­щия и се вря­з­ва в не­го. От та­ра­на, кой­то из­вър­ш­ва, са­мо­ле­тът на аме­ри­кан­с­ки­ят ко­ман­дир ек­с­п­ло­ди­ра, а от ек­с­п­ло­зи­я­та е уни­що­жен бли­зо­ле­тя­ща до не­го дру­га аме­ри­кан­с­ка въз­ду­ш­на кре­пост. Та­ка на 20 де­кем­в­ри 1943 г. за­ги­ва на­ши­ят до­б­ру­джан­с­ки орел, по­г­ре­бан в До­б­рич.

Ге­ро­и­ч­ни­ят му по­д­виг е за­пи­сан в ал­ма­на­ха на аме­ри­кан­с­ка­та во­ен­на ис­то­рия. А Япон­с­ка во­ен­на де­ле­га­ция ид­ва да про­у­чи и да се за­по­з­нае с по­д­ви­га му. И не след мно­го се по­я­ви­ха япон­с­ки­те „ка­ми­ка­дзе­та” – жи­ви тор­пи­ли. Пи­ло­ти­те се вря­з­ват с бой­ния си са­мо­лет във вра­жия ко­раб или са­мо­лет.

На то­зи ден, 20 де­кем­в­ри, бъл­гар­с­ко­то войн­с­т­во от ре­зер­ва, за­па­са, на­с­то­я­щи во­ен­но­с­лу­же­щи и гра­ж­да­ни ще све­дат гла­ва за миг, за да от­да­дат по­чит към ге­ро­и­з­ма и са­мо­жер­т­ва­та на Ди­ми­тър Спи­са­ре­в­с­ки.

Ми­льо Йо­чев  – ста­ри­ят войн