Ко­ле­да е един от най-бъл­гар­с­ки­те, хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ни­ци. Един пре­к­ра­сен, се­ме­ен пра­з­ник е Бъ­д­ни ве­чер.Той е по­с­ве­тен на до­ма и ог­ни­ще­то и по ста­ра тра­ди­ция, пре­ди да се на­ре­ди пра­з­ни­ч­на­та тра­пе­за, сто­па­ни­нът на къ­ща­та за­пал­ва спе­ци­а­лен пън от дъ­бо­во, кру­шо­во или бу­ко­во дър­во в ог­ни­ще­то. То­зи пън се на­ри­ча бъ­д­ник. През  мно­го­то го­ди­ни от но­во­то ле­то­б­ро­е­не бъл­га­ри­нът е пра­з­ну­вал то­зи пре­к­ра­сен, се­ме­ен пра­з­ник с бо­га­та тра­пе­за, ко­я­то е сим­вол на пло­до­ро­дие, здра­ве и бла­го­по­лу­чие. И то­ва е та­ка, за­що­то бъл­гар­с­ки­те оби­чаи и тра­ди­ции са свър­за­ни ви­на­ги с бо­га­та­та тра­пе­за, вна­ся­ща до­пъл­ни­те­лен уют и бла­го­ден­с­т­вие в до­ма. Ня­ма се­мей­с­т­во в Бъл­га­рия, ко­е­то да не от­бе­ля­з­ва то­зи пра­з­ник, тъй ка­то той е съ­б­рал в се­бе си ця­ла­та ду­ше­в­ност и вя­ра на  бъл­гар­с­кия на­род. Ся­каш  в дни­те пре­ди Ко­ле­да чо­век ста­ва по-до­бър и по-чо­ве­чен към най-бли­з­ки­те и ма­кар да жи­ве­ем тру­д­но през по­с­ле­д­ни­те 20 го­ди­ни от­но­во на­ми­ра­ме сми­съл да се съ­бе­рем и по­че­тем. Без­си­лен съм пред то­ва да раз­съ­ж­да­вам за най-се­мей­ния бъл­гар­с­ки пра­з­ник, но мо­га да ви дам ня­кол­ко съ­ве­та как да на­п­ра­ви­те то­зи ден по-при­я­тен за вси­ч­ки в къ­щи.

Най-ва­ж­на, спо­ред мен, е ук­ра­са­та на Ко­ле­д­на­та ви ма­са. Ед­но до­пъл­не­ние ка­то ел­хо­ви клон­ки и аро­ма­т­ни све­щи ще вне­се до­пъл­ни­те­лен уют в до­ма ви. Въ­о­б­ра­же­ние и из­тън­че­ност мо­же да про­я­ви­те и към по­же­ла­ни­я­та си за се­мей­с­т­во­то, по­д­не­се­ни с ко­ле­д­ни­те ку­ра­бий­ки. Да­ли ще са на­пи­са­ни вър­ху тях или ще са по­д­не­се­ни под фор­ма­та на мал­ки къ­с­ме­т­че­та ще ре­ши­те са­ми.

Раз­би­ра се, не тря­б­ва да се за­б­ра­вят и по­да­ръ­ци­те за най-мал­ки­те чо­ве­че­та в до­ма ви. Ра­до­ст­та на  де­ца­та от по­лу­че­но­то не­щи­ч­ко спе­ци­ал­но за тях, ка­то че ли пра­ви пра­з­ни­ка още по-при­я­тен и ве­сел, за­що­то  по-ху­ба­во от то­ва да ви­диш ед­но де­те да се ра­д­ва, ми­с­ля че ня­ма на то­зи свят. И  на по­с­ле­д­но мя­с­то ус­ми­в­ка­та. Не за­б­ра­вяй­те то­зи ес­те­с­т­вен дар на при­ро­да­та. Бъ­де­те ус­ми­х­на­ти  и ще ви­ди­те, че все­ки от се­мей­с­т­во­то ще ви от­вър­не по съ­щия на­чин.

Ге­ор­ги Зла­тев Ге­ор­ги­ев