То­ва имен­но по­с­ти­г­на­ха бал­чи­ш­ки­те тан­цьо­ри от ан­сам­бъл „Ба­лик” и Ра­бо­т­ни­че­с­ки съ­с­тав „Ве­се­лие” от 24 до 28 но­ем­в­ри 2011 г. след ка­то по по­ка­на на ма­ке­дон­с­кия фол­к­ло­рен тан­цов съ­с­тав „Фи­ли­г­ра­ни” /в пре­вод  от гръ­ц­ки – ху­до­же­с­т­ве­но из­де­лие, из­ра­бо­те­но от тън­ка зла­т­на или сре­бър­на ни­ш­ка, на­по­до­бя­ва­що дан­те­ла/ от град Ох­рид се осъ­ще­с­т­ви ре­а­лен кон­такт след дъл­го­го­ди­ш­но съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во.  То­ва ста­на бла­го­да­ре­ние от­зи­в­чи­во­ст­та, раз­би­ра­не­то, от­ли­ч­на­та ор­га­ни­за­ция за осъ­ще­с­т­вя­ва­не на та­зи идея от Иван и Ге­ор­ги Йо­то­ви, ба­ща и син – ре­в­но­с­т­ни по­чи­та­те­ли на бал­чи­ш­ки­те тан­цьо­ри, чий­то хо­ре­о­г­раф е бал­чи­к­лий­ка­та Га­ля Га­в­ра­и­ло­ва, ед­но мо­ми­че, ко­е­то знае тай­на­та как се но­сят две ди­ни под ед­на ми­ш­ни­ца и ко­е­то от­но­во ни по­ка­за на пра­к­ти­ка сво­я­та по­с­ле­до­ва­тел­ност при съ­с­та­вя­не­то на хо­ре­о­г­ра­ф­с­ка ком­по­зи­ция с ори­ги­на­лен из­бор на сю­жет, а то­ва до­ка­з­ва не­й­ния из­тън­чен твор­че­с­ки усет. В ох­ри­д­с­ка­та за­ла мно­го­б­рой­на­та пу­б­ли­ка от гра­ж­да­ни и го­с­ти по­тъ­на­ха в мно­го­о­б­ра­зи­е­то и съ­з­ве­з­дия от сце­ни­ч­ни ко­с­тю­ми на бал­кан­с­кия са­мо­ро­ден, съ­т­во­рен и съ­х­ра­нен през ве­ко­ве­те фол­к­лор.  Мно­го­о­б­ра­зие от ри­т­ми, съ­т­во­ре­ни от на­ши­те об­щи де­ди.  Бал­чи­ш­ки­те из­пъл­ни­те­ли по­ко­ри­ха пу­б­ли­ка­та със своя ки­т­ка от вар­нен­с­ки и ду­на­в­с­ки ри­т­ми, не­о­с­та­ря­ва­щи­ят ху­мо­ри­с­ти­чен танц  „Ех, мла­дост”, но­ва­та раз­ра­бо­т­ка на шо­п­с­ки­те мо­ти­ви ве­че в пъ­лен син­х­рон от „Ве­се­лие” и „Ба­лик”.

След края на кон­цер­та за­по­ч­ва на­д­с­вир­ва­не, на­д­пя­ва­не и на­ди­г­ра­ва­не ме­ж­ду на­ши­те му­зи­кан­ти от „Ба­лик” – К.Ден­чев, не­го­вия син Ва­лен­тин, Ал.Ен­чев, обе­ща­ва­ща­та на­ро­д­на пе­ви­ца Ди­ля­на Ива­но­ва, а тан­цьо­ри­те по­ка­за­ха тай­ни­те на бъл­гар­с­кия и ма­ке­дон­с­ки фол­к­лор. Ма­кар че на пра­к­ти­ка тай­ни ня­ма. Ах, то­зи пуст бал­кан­с­ки син­д­ром! Ес­те­с­т­ве­но е в та­ки­ва слу­чаи да спо­ме­на, че за из­ку­с­т­во­то гра­ни­ци ня­ма. Сле­д­ва­щи­ят кон­церт, кой­то из­на­сят на­ши­те са­мо­дей­ци е са­мо­с­то­я­те­лен в град Де­мир Ка­пия в До­ма на кул­ту­ра­та на то­зи ки­тен , ек­зо­ти­чен град, на­ми­ращ се в об­ла­ст­та Не­го­ти­но – из­ве­с­тен ка­то най-го­ле­ми­ят цен­тър на ло­зар­с­ки ма­си­ви и ово­щ­ни гра­ди­ни.

Пред лю­бо­пи­т­ни­те мно­го­б­рой­ни зри­те­ли на­ши­те из­пъл­ни­те­ли по­ка­з­ват кол­ко тру­до­лю­бив е до­б­ру­джа­не­цът, оп­ре­де­ляй­ки сво­е­то то­ч­но мя­с­то, здра­ва­та му връ­з­ка със зе­мя­та, ко­е­то ока­з­ва вли­я­ние на це­ни­те­ли­те на то­зи вид из­ку­с­т­во с емо­ци­о­нал­но и пси­хи­че­с­ко въз­дей­с­т­вие, за да го оп­ре­де­лят ка­то пер­с­пе­к­ти­вен хо­ри­зонт на то­зи наш ве­ч­но пул­си­ращ бъл­гар­с­ки фол­к­лор. На вси­ч­ки на­ши из­пъл­ни­те­ли им пра­ви впе­ча­т­ле­ние мо­щ­ни­те ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки про­у­ч­ва­ния от стра­на на ма­ке­дон­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, ин­ве­с­ти­ра­не­то в ис­то­ри­че­с­ки и кул­ту­рен ас­пект.  В сво­бо­д­но­то си вре­ме тан­цьо­ри­те по­се­ща­ват мно­го ис­то­ри­че­с­ки ме­с­та  –  по­с­т­ро­е­на­та от бъл­гар­с­кия княз Бо­рис І цър­к­ва „Св.Со­фия”; Са­му­и­ло­ва­та кре­пост, от ко­я­то при яс­но вре­ме се ви­ж­дат Ох­ри­д­с­ко­то и Пре­с­пан­с­ко­то езе­ро. Да спо­ме­на ли за цър­к­ва­та „Кл.Ох­ри­д­с­ки” или ма­на­с­ти­ра „Св. На­ум”. Са­мо не раз­б­рах за­що П. Ата­на­со­ва от „Ве­се­лие” спо­ме­на­ва, че ма­ке­дон­ци­те ка­з­ват: „За­по­вя­дай­те в люл­ка­та на ци­ви­ли­за­ци­я­та…”. На­и­с­ти­на на­ши­те съ­се­ди дър­жат мно­го на ис­то­ри­че­с­ко­то си сла­в­но ми­на­ло и на ко­и­то, по слу­чай Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во, ка­то на хри­с­ти­я­ни, по­же­ла­вам да по­с­ти­г­нат по-го­ле­ми ус­пе­хи и из­ве­с­т­ност не са­мо на сце­на­та, ма­кар че за из­ку­с­т­во­то е ну­ж­но не са­мо мно­го твор­че­с­ки ку­раж, за­що­то тук е ну­жен тре­пе­тът на чай­ка­та, ко­га­то тя­ло­то и спи, а очи­те и бу­ду­ват вър­ху гре­бе­на на въл­на­та. Не на­п­ра­з­но един ано­ни­мен по­ет е въз­к­ли­к­нал: „Хо­ра­та на из­ку­с­т­во­то са зря­щи­те очи на бо­го­ве­те, ко­и­то зна­ят как да се па­зи ми­ра на пла­не­та­та”.

Ге­ор­ги ЙО­В­ЧЕВ