Отидоха, видяха и ги изправиха на крака
Dec 14th, 2011 | От Marusia | Category: ВАЖНАТова именно постигнаха балчишките танцьори от ансамбъл „Балик” и Работнически състав „Веселие” от 24 до 28 ноември 2011 г. след като по покана на македонския фолклорен танцов състав „Филиграни” /в превод от гръцки – художествено изделие, изработено от тънка златна или сребърна нишка, наподобяващо дантела/ от град Охрид се осъществи реален контакт след дългогодишно сътрудничество. Това стана благодарение отзивчивостта, разбирането, отличната организация за осъществяване на тази идея от Иван и Георги Йотови, баща и син – ревностни почитатели на балчишките танцьори, чийто хореограф е балчиклийката Галя Гавраилова, едно момиче, което знае тайната как се носят две дини под една мишница и което отново ни показа на практика своята последователност при съставянето на хореографска композиция с оригинален избор на сюжет, а това доказва нейния изтънчен творчески усет. В охридската зала многобройната публика от граждани и гости потънаха в многообразието и съзвездия от сценични костюми на балканския самороден, сътворен и съхранен през вековете фолклор. Многообразие от ритми, сътворени от нашите общи деди. Балчишките изпълнители покориха публиката със своя китка от варненски и дунавски ритми, неостаряващият хумористичен танц „Ех, младост”, новата разработка на шопските мотиви вече в пълен синхрон от „Веселие” и „Балик”.
След края на концерта започва надсвирване, надпяване и надиграване между нашите музиканти от „Балик” – К.Денчев, неговия син Валентин, Ал.Енчев, обещаващата народна певица Диляна Иванова, а танцьорите показаха тайните на българския и македонски фолклор. Макар че на практика тайни няма. Ах, този пуст балкански синдром! Естествено е в такива случаи да спомена, че за изкуството граници няма. Следващият концерт, който изнасят нашите самодейци е самостоятелен в град Демир Капия в Дома на културата на този китен , екзотичен град, намиращ се в областта Неготино – известен като най-големият център на лозарски масиви и овощни градини.
Пред любопитните многобройни зрители нашите изпълнители показват колко трудолюбив е добруджанецът, определяйки своето точно място, здравата му връзка със земята, което оказва влияние на ценителите на този вид изкуство с емоционално и психическо въздействие, за да го определят като перспективен хоризонт на този наш вечно пулсиращ български фолклор. На всички наши изпълнители им прави впечатление мощните археологически проучвания от страна на македонското правителство, инвестирането в исторически и културен аспект. В свободното си време танцьорите посещават много исторически места – построената от българския княз Борис І църква „Св.София”; Самуиловата крепост, от която при ясно време се виждат Охридското и Преспанското езеро. Да спомена ли за църквата „Кл.Охридски” или манастира „Св. Наум”. Само не разбрах защо П. Атанасова от „Веселие” споменава, че македонците казват: „Заповядайте в люлката на цивилизацията…”. Наистина нашите съседи държат много на историческото си славно минало и на които, по случай Рождество Христово, като на християни, пожелавам да постигнат по-големи успехи и известност не само на сцената, макар че за изкуството е нужно не само много творчески кураж, защото тук е нужен трепетът на чайката, когато тялото и спи, а очите и будуват върху гребена на вълната. Не напразно един анонимен поет е възкликнал: „Хората на изкуството са зрящите очи на боговете, които знаят как да се пази мира на планетата”.
Георги ЙОВЧЕВ