От­ми­на един от най-ху­ба­ви­те и въл­ну­ва­щи бъл­гар­с­ки пра­з­ни­ци – Де­нят на на­ро­д­ни­те бу­ди­те­ли. За мен то­зи ден е дво­ен пра­з­ник, оча­к­вам го с не­тър­пе­ние и с ра­дост по­е­мам към мо­е­то ро­д­но се­ло Ка­мен. Вси­ч­ки ка­мен­ци сме ща­с­т­ли­ви и гор­ди, че на­ше­то се­ло е под за­к­ри­ла­та на Св.Иван Рил­с­ки – па­т­рон на хра­ма ни в се­ло­то, по­с­т­ро­ен през 1940 г. под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на моя най-го­лям чи­чо Ата­нас Стой­чев.

В да­ле­ч­на­та 865 г. княз Бо­рис взе­ма ис­то­ри­че­с­ко­то ре­ше­ние Бъл­га­рия да е хри­с­ти­ян­с­ка дър­жа­ва и то­га­ва стра­на­та ни тръ­г­ва по нов ду­хо­вен и кул­ту­рен път. Пър­ви­те учи­те­ли – про­с­ве­ти­те­ли, два­ма­та со­лун­с­ки бра­тя, съ­з­да­ват бъл­гар­с­ка­та аз­бу­ка и та­ка на­ро­дът ни е на­у­чен на че­т­мо и пи­с­мо. Хо­ра­та от мо­е­то се­ло са би­ли ви­на­ги бу­д­ни за зна­ния и про­с­ве­та. Из­ле­з­ли са мно­го учи­те­ли, аг­ро­но­ми, ин­же­не­ри, ме­ди­ци, ико­но­ми­с­ти – все хо­ра, до­с­той­ни за ува­же­ние. Та­къв е и мо­ят род – Стой­че­ви. По­том­ци сме на опъл­че­нец, дал жи­во­та си за сво­бо­да­та на Бъл­га­рия. Гор­де­ем се с на­шия най-го­лям бра­то­в­чед, Ге­ор­ги Ата­на­сов Ка­зан­джи­ев, до­б­ру­джан­с­ки пи­са­тел, из­дал мно­го ис­то­ри­че­с­ки кни­ги.

Вся­ка го­ди­на на то­зи ден си да­ва­ме сре­ща, съ­би­ра ни един­с­т­ве­ни­ят ос­та­нал жив от бра­тя­та Стой­че­ви – 76-го­ди­ш­ни­ят ни чи­чо Ве­ли­ко Стой­чев, до­б­ру­джан­с­ки му­зи­кант и пе­вец, уча­с­т­вал в мно­го фе­с­ти­ва­ли и про­дъл­жа­ващ да сви­ри и пее, и да се ра­д­ва на мно­го­ч­лен­но­то си се­мей­с­т­во с вну­ци и пра­в­ну­ци – бли­з­на­ци. Ве­сел и до­бър чо­век е мо­ят чи­чо, знае сто­ти­ци на­ро­д­ни пе­с­ни, не мо­же да жи­вее без лю­би­мия си акор­де­он, вси­ч­ки мно­го го оби­ча­ме. Не мо­га да не спо­ме­на и име­то на мо­я­та лю­би­ма бра­то­в­че­д­ка Ке­ра Стой­че­ва, на­ша­та Ке­ни. Тя е пре­д­се­да­тел на чи­та­ли­ще­то, ко­е­то но­си име­то на го­ле­мия пи­са­тел Йор­дан Йо­в­ков. Ръ­ко­во­ди и фол­к­ло­рен съ­с­тав, кой­то въз­с­та­но­вя­ва мно­го ху­ба­ви бъл­гар­с­ки об­ре­ди и оби­чаи. А ка­к­ви из­ло­ж­би по­д­ре­ж­да и ор­га­ни­зи­ра, за­ра­зя­вай­ки вси­ч­ки със своя ус­т­рем, вдъ­х­но­ве­ние и ро­до­лю­бие!

Пра­з­ни­кът в се­ло­то ста­на още по-ху­бав, ко­га­то при­с­ти­г­на­ха го­с­ти от с.Вла­ди­ми­ро­во – фол­к­ло­рен тан­цов съ­с­тав, до­ш­ли спе­ци­ал­но за пра­з­ни­ка да по­з­д­ра­вят се­ло­то. Сел­с­ки­ят ме­г­дан се из­пъл­ни с до­б­ру­джан­с­ки ри­т­ми, тан­ци, кръ­ш­ни хо­ра и мно­го ус­ми­в­ки. А то­п­ло­то есен­но слън­це, кра­си­ви­те ба­г­ри и пра­з­ни­ч­на­та ат­мо­с­фе­ра по­ви­ши­ха на­с­т­ро­е­ни­е­то на вси­ч­ки. По­же­ла­х­ме си до но­ви сре­щи, жи­ви, здра­ви.

То­дор­ка ХА­РИ­ЗА­НО­ВА