Не мо­же да не раз­ка­жем за ек­с­кур­зи­я­та до Пле­вен, про­ве­де­на в чест на 35-го­ди­ш­ни­на­та от съ­з­да­ва­не на на­шия клуб № 1, кой­то бе­ше пър­ви­ят и един­с­т­ве­ни­ят в гра­да. Съ­че­та­х­ме го с уча­с­ти­е­то ни в ста­ро­п­ла­нин­с­кия фе­с­ти­вал в гр.В.Тър­но­во. Яви­х­ме се след обяд, раз­г­ле­да­х­ме цър­к­ва­та Св.40 мъ­че­ни­ци и гро­ба на цар Ка­ло­ян. Спа­зи­х­ме уго­вор­ка­та за по­ръ­ч­ка­та в ту­ри­с­ти­че­с­кия дом в Кай­лъ­ка и към 8.00 ч. при­с­ти­г­на­х­ме. До­б­ро­то по­с­ре­ща­не, пре­к­ра­с­ни­те ус­ло­вия по­з­во­ли­ха на нас, пен­си­о­не­ри­те, да из­жи­ве­ем ед­на не­за­б­ра­ви­ма ве­чер. Су­т­рин­та се по­ра­д­ва­х­ме на кра­си­ва­та при­ро­да и се от­п­ра­ви­х­ме към „Па­но­ра­ма­та”. Ком­пе­тен­т­на­та бе­се­да, емо­ци­о­нал­но­то по­д­на­ся­не на раз­ли­ч­ни мо­мен­ти ся­каш се сли­ва­ше с пре­жи­вя­ва­ни­я­та на при­съ­с­т­ва­щи­те. Не мо­же чо­век, по­се­тил та­ки­ва ме­с­та, да не ос­та­не горд от ге­ро­и­ч­ния бъл­гар­с­ки на­род и сам да не се гор­дее, че е бъл­га­рин. За дъл­го ще се по­м­ни и ху­ба­ва­та раз­хо­д­ка в цен­тъ­ра на Пле­вен око­ло фон­та­ни­те.

За кра­т­ко се спря­х­ме в Бя­ла пред па­ме­т­ни­ка на Юлия Вре­в­с­кая. От­п­ра­ви­х­ме се към пър­ва­та ни сто­ли­ца Пли­с­ка. Тук бя­х­ме по­с­ре­щ­на­ти с хляб и сол по стар на­ро­ден оби­чай от клу­ба на пен­си­о­не­ри­те. Раз­ме­ни­х­ме ми­с­ли за дей­но­ст­та в клу­бо­ве­те и се от­п­ра­ви­х­ме към му­зея, къ­де­то мла­да­та уре­д­ни­ч­ка раз­ка­за за мно­го не­из­ве­с­т­ни не­ща. А в не­до­вър­ше­на­та ба­зи­ли­ка се по­з­д­ра­ви­х­ме с по ня­кол­ко пе­с­ни. Удо­в­ле­т­во­ре­ни от пре­жи­вя­но­то се при­б­ра­х­ме в Бал­чик.

В чест на пра­з­ни­ка на Св.Иван Рил­с­ки ре­ши­х­ме да по­се­тим и Рил­с­кия ма­на­с­тир. По­рой­ни­ят дъжд и стра­ш­ни­ят вя­тър не ни спря­ха по дъл­гия път и ве­чер­та при­с­ти­г­на­х­ме бла­го­по­лу­ч­но. По­се­ти­х­ме цър­к­ва­та, пре­пъл­не­на с на­род, пре­с­па­х­ме в ма­на­с­ти­ра, осъ­ще­с­т­вя­вай­ки же­ла­ни­е­то на на­ши­те хо­ра. Въ­п­ре­ки сту­да и не­ком­фор­т­ни­те ус­ло­вия, се за­ре­ди­х­ме с ду­хо­в­на до­б­ро­та и вя­ра.

На дру­га­та су­т­рин по­се­ти­х­ме му­зея. То­п­ли­ят глас, уме­ло­то раз­ка­з­ва­не, при­я­т­но­то по­с­ре­ща­не за­до­во­ли­ха на­ши­те хо­ра. Осо­бе­но впе­ча­т­ле­ние ни на­п­ра­ви дър­ве­ни­ят кръст с ге­ни­ал­на­та ре­з­бар­с­ка ра­бо­та на ма­на­с­тир­с­кия брат мо­нах Ра­фа­ил, кой­то го е ра­бо­тил с иг­ли­ч­ки под уве­ли­чи­тел­но стъ­к­ло це­ли 12 го­ди­ни и ос­ле­пя­ва на края. С не­же­ла­ние се раз­де­ли­х­ме с Рил­с­кия ма­на­с­тир и се от­п­ра­ви­х­ме към на­ши­те ре­во­лю­ци­он­ни гра­д­че­та. По­се­ти­х­ме Па­на­гю­ри­ще и раз­г­ле­да­х­ме къ­ща­та на Рай­на Кня­ги­ня.

Ко­п­ри­в­щи­ца ни за­ре­ди с още по-го­ля­мо на­с­т­ро­е­ние. След дъл­гия път се на­с­та­ни­х­ме в ую­тен се­ме­ен хо­тел и по вре­ме на ве­че­ря­та про­ве­до­х­ме сре­ща с жен­с­ко дру­же­с­т­во от гра­да. Спо­де­ли­х­ме мно­го ду­ми и ми­с­ли, по­з­д­ра­ви­х­ме се и се при­б­ра­х­ме за по­чи­в­ка. На дру­га­та су­т­рин, за­е­д­но с до­ма­ки­ни­те, раз­г­ле­да­х­ме ин­те­ре­с­ни ис­то­ри­че­с­ки ме­с­та – Ос­ле­ко­ва­та къ­ща, Па­ме­т­ни­ка на Де­бе­ля­но­ва­та май­ка и къ­ща­та на То­дор Ка­б­ле­ш­ков. Мла­да­та уре­д­ни­ч­ка ув­ле­ка­тел­но и ком­пе­тен­т­но раз­ка­за за Ап­рил­с­ко­то въ­с­та­ние, спря се и на дей­но­ст­та на Т.Ка­б­ле­ш­ков и тра­ги­ч­на­та му смърт. По-къ­с­но се по­к­ло­ни­х­ме пред Па­ме­т­ни­ка на Ле­в­с­ки в Кар­ло­во, от да­леч се въз­хи­ти­х­ме на Бо­те­вия ком­п­лекс в Ка­ло­фер и се от­п­ра­ви­х­ме към Бал­чик.

Из­ка­з­ва­ме бла­го­дар­ност на на­шия по­с­то­я­нен и лю­бим шо­фьор Пла­мен Ен­чев. За пре­жи­вя­но­то бла­го­да­рим от сър­це на на­шия пре­д­се­да­тел Ан­гел Съ­бев, кой­то ви­на­ги съ­дей­с­т­ва за сре­д­с­т­ва от Об­щи­на­та в ли­це­то на кме­та Н.Ан­ге­лов и зам-кме­та М.Пе­т­ров. Из­ка­з­ва­ме бла­го­дар­ност и на пре­д­се­да­те­ля на клуб № 1 Хри­с­ти­на Си­в­ко­ва, ко­я­то ни ръ­ко­во­ди по­ве­че от 20 го­ди­ни.

Клуб № 1