/продължава от стр.1/

Ми­ни­с­тър-пре­д­се­да­те­лят ни ста­ва все по-не­пре­д­ви­дим, су­е­тен и раз­д­ра­з­ни­те­лен, но­во­на­з­на­че­ни­ят пре­зи­дент, за­що­то в дей­с­т­ви­тел­ност не­го го из­б­ра Бо­ри­сов, а ста­до­то са­мо си да­де гла­са, не е ни­що дру­го, ос­вен ку­к­ла на кон­ци.  Гла­в­ни­ят про­ку­рор е един без­по­ле­зен лен­тяй, пре­са­та – про­да­ж­на и по­д­ма­з­ва­ща се на вла­ст­та. И в та­зи ат­мо­с­фе­ра на от­ро­ве­на с лъ­жи, страх и без­на­де­ж­д­ност об­ще­с­т­ве­на дей­с­т­ви­тел­ност, вяр­ва ли ня­кой, че ще се на­ме­ри до­с­та­тъ­ч­но об­ще­с­т­ве­на енер­гия, да се сто­пи­ра раз­ру­ша­ва­не­то на дър­жа­ва­та?

Не раз­во­дът на Ве­се­лин Ма­ри­нов и раз­па­да­не­то на се­мей­на­та пар­тия на Во­лен Си­де­ров са най – ва­ж­ни­те те­ми, та с тях се за­ни­ма­ват вси­ч­ки ме­дии. За съ­жа­ле­ние, оба­че, ме­ди­и­те твър­дят и си­гур­но то­ва е  един­с­т­ве­но­то не­що, в ко­е­то не лъ­жат, че на­се­ле­ни­е­то ка­то ця­ло ис­ка та­ки­ва но­ви­ни – жъл­ти и смра­д­ли­ви.

Май ня­ма на­де­ж­да не­що тук ско­ро да се про­ме­ни.Ре­т­ро­пар­ти­и­те на пре­хо­да съ­в­сем ло­ги­ч­но до­ве­до­ха му­т­ри­те на власт, за­що­то вси­ч­ки май тър­се­ха те­х­ни­те ус­лу­ги. Се­га ня­ма за­що да се въз­му­ща­ват и из­не­на­д­ват, ка­к­ви хо­ра са пре­в­зе­ли дър­жа­ва­та.

Про­те­с­ти­те в БДЖ, про­те­с­ти­те на зър­но­п­ро­и­з­во­ди­те­ли­те и изо­б­що про­те­с­ти­те сре­щу лъ­жи­те и не­ка­дър­но­ст­та на уп­ра­в­ля­ва­ща­та вър­ху­ш­ка, ко­и­то та­ка вбе­ся­ват ми­ни­с­тър-пре­д­се­да­те­ля, са сим­п­том, че май все още има ня­ка­к­ва на­де­ж­да Бъл­га­рия да оце­лее ка­то дър­жа­ва на гра­ж­да­ни­те, а не ка­то те­ри­то­рия на ма­фи­я­та. За­п­ла­хи­те на ББ, че  ще си по­да­де ос­та­в­ка­та и на не­го­во мя­с­то щя­ла да се вър­не Трой­на­та ко­а­ли­ция, не пла­ши ни­ко­го, за­що­то той уп­ра­в­ля­ва бе­тер и от нея. Кол­ко­то до за­п­ла­ха­та, че ако не го слу­ш­ка­ме, ще за­при­ли­ча­ме на Гър­ция, Ита­лия и Ис­па­ния, е все ед­но, че пла­ши ку­че със са­лам. Де да има­х­ме стан­дар­ти­те на те­зи стра­ни, до­ри се­га, в кри­за­та!

Вяр­но е, Ев­ро­зо­на­та и це­ли­ят свят не оти­ват на до­б­ре, но то­ва не е оп­ра­в­да­ние за пъл­на­та не­ком­пе­тен­т­ност и все по – аро­ган­т­но­то по­ве­де­ние на вла­с­ти­ма­щи­те у нас. Фа­к­тът, че бу­к­вал­но дни след уж убе­ди­тел­на­та по­бе­да на ГЕРБ на пре­зи­ден­т­с­ки­те и ме­с­т­ни из­бо­ри, Бъл­га­рия се тре­се от про­те­с­ти, е до­ка­за­тел­с­т­во, че лъ­жи­те са ом­ръ­з­на­ли на вси­ч­ки и ха­ри­з­ма­та на во­ж­да мо­же и да му до­не­се ти­т­ла „фу­т­бо­лист № 1 на ре­пу­б­ли­ка­та“, но не е до­с­та­тъ­ч­на за то­ва, за ко­е­то е из­б­ран.

Зад жъл­ти­те но­ви­ни на про­да­ж­ни­те бъл­гар­с­ки ме­дии, на­д­ни­ча гро­з­но­то чал­га об­ще­с­т­во, ко­е­то се ке­фи на ба­ба­и­т­щи­на­та и та­ри­ка­т­лъ­ка, но ми се стру­ва, че са ос­та­на­ли до­с­та­тъ­ч­но све­с­т­ни хо­ра, ко­и­то да се про­ти­во­по­с­та­вят на бе­зо­б­ра­зи­я­та и ма­ло­у­ми­е­то на вла­ст­та.

Юлита ХРИСТОВА