Фото: www.balchik.com

На един ка­лен­дар за 2012 г. ви­дях фо­то­г­ра­фи­я­та на два ле­бе­да, при­ю­ти­ли се в Бал­чи­ш­кия за­лив.Ся­каш ви­дях теб, по­с­ле се­бе си. Ти и аз. Аз и ти.

Да вяр­вам ли, не­за­б­ра­ви­ма моя, че тво­и­те ръ­це ще ле­г­нат от­но­во в дла­ни­те ми – пак при­ти­х­на­ли? Тво­и­те пръ­с­ти ую­т­но ще по­тъ­нат в мо­и­те, ка­то в ръ­ка­ви­ца то­п­ла ще се му­ш­нат в то­зи къ­сен есе­нен ли­с­то­пад в края на ме­сец но­ем­в­ри…

И един слу­ча­ен ули­чен фо­то­г­раф, с раз­вят шал и бал­тон на ка­ре, мо­мен­тал­но ще за­пе­ча­та то­зи миг от ця­ла­та си ду­ша и сър­це. За­що­то за­ви­на­ги ще ос­та­нат на­ши­ят дъх не­раз­га­дан или ти­ха въз­ди­ш­ка, то­п­ли­на­та  на на­ша­та ла­с­ка, ка­то ше­пот не­у­ло­вим.

Вси­ч­ко ще е по­до­б­но на по­рив на вя­тър край­б­ре­жен, уве­ре­но в сво­я­та из­б­ра­на по­со­ка по­не­сен. Ос­та­на­ло­то за­га­дъ­ч­но ще бъ­де скри­то, ста­ра­тел­но на гър­ба на сним­ка­та. И тай­на­та на те­к­с­та – съ­к­ро­ве­на ще ос­та­не, ко­я­то ни­кой не тря­б­ва да уз­нае!

Георги ЙОВЧЕВ