Ве­чен по­бе­ди­тел е св. Ни­ко­лай ка­то чу­до­т­во­рец и из­к­лю­чи­тел­ни са за­с­лу­ги­те му ка­то слу­жи­тел на Хри­с­та. В ака­ти­с­та му че­тем, че той по­ръ­с­ва це­лия свят с без­цен­но­то ми­ро на ми­ло­ст­та и не­пре­с­тан­но е сред хо­ра­та с без­б­рой­ни­те си чу­де­са.

Ан­гел Го­с­по­ден пре­д­ре­къл съ­д­ба­та му и не­ви­ж­да­на­та кра­со­та на ду­ша­та му, про­чи­с­те­на още в ут­ро­ба­та на май­ка му. Яв­но е, че той е бил по­с­ве­тен на Бо­га още от ро­ж­де­ни­е­то си и си­ла на ду­ша­та при­те­жа­вал още ка­то де­те. Още в ба­щи­ния си дом той из­ра­с­нал ка­то пло­до­ви­та ло­за на Бо­жия ви­но­г­рад, ка­то бла­го­у­хан­но цве­те и чу­до­т­вор­но дър­во в рая на Хри­с­та.

За­то­ва, ко­га­то до­ш­ло вре­ме­то, той с ле­ко­та ста­нал про­с­ве­ти­тел на ду­ши­те и те­ла­та и ние с же­ла­ние го тър­сим ка­то из­то­ч­ник на ми­ро­по­ма­за­ни­е­то.

Ве­чен по­бе­ди­тел е св. Ни­ко­лай и ка­то из­по­ве­д­ник на пра­во­с­ла­в­на­та ни вя­ра. Вси­ч­ки зна­ем не­го­во­то уча­с­тие с дру­ги­те 317 све­ти от­ци в Пър­вия все­лен­с­ки съ­бор в Ни­кея през 325 г., къ­де­то из­по­вя­д­вал Си­на ка­то ра­вен на От­ца, от­ри­чай­ки ере­ти­че­с­ко­то уче­ние на Арий. На съ­бо­ра той се про­чул ка­то стълб на бла­го­че­с­ти­е­то, ка­то за­к­ри­ла на вяр­ва­щи­те, ут­вър­ж­де­ние на Пра­во­с­ла­ви­е­то, въз­х­ва­ла на Све­та Тро­и­ца.

На­да­рен от Бо­га с изо­бил­ни да­ро­ве, св. Ни­ко­лай ста­нал из­ве­с­тен и тър­сен ка­то хра­ни­тел на гла­д­ни, корм­чия в бур­но мо­ре, ле­ку­ващ за­ра­зе­ни­те, бърз по­мо­щ­ник на вси­ч­ки, ко­и­то ви­кат към Бо­га и про­тя­гат към Не­го ръ­ка.

Ка­то слън­це на не­бе­са­та е въз­пя­ван св. Ни­ко­лай на зе­мя­та. И днес се чу­дим и уди­в­ля­ва­ме как е би­ло въз­мо­ж­но да се ро­ди та­къв чо­век ка­то не­го, кой­то да при­те­жа­ва и да раз­да­ва тол­ко­ва до­б­ро­та и све­тост.

Не е чу­д­но то­га­ва за­що с тол­ко­ва лю­бов го въз­пя­ва­ме и та­чим ка­то при­мер за па­с­ти­ри­те и па­с­т­во­то, ка­то съ­съд на до­б­ро­де­тел­та, чист съд на све­то­ст­та, до­с­то­ен съ­бе­се­д­ник на ан­ге­ли­те, во­дач на чо­ве­ци­те, пра­ви­ло на вя­ра­та, об­ра­зец на кро­то­ст­та.

Св. Ни­ко­лай е въз­х­ва­ля­ван на вси­ч­ки ези­ци по све­та. На вся­ко мя­с­то – по зе­мя­та и във въз­ду­ха, по во­да­та и в дъл­би­ни­те мор­с­ки – на­в­ся­къ­де се из­мол­ват чу­де­са­та му, ко­и­то до­с­ти­гат вся­ко мя­с­то със спе­ци­ал­ни­те кри­ле на бла­го­дат­та. Да не се чу­дим то­га­ва за­що те­зи, ко­и­то по­лу­ча­ват по­мо­щ­та му, го на­ри­чат из­ба­в­ле­ние от скър­би­те, дар на бла­го­дат­та, из­ба­ви­тел от не­о­ча­к­ва­но­то зло, бърз уте­ши­тел в бе­да, ре­а­ли­за­тор на ис­ти­на­та.

По мо­ли­т­ви­те на св. Ни­ко­лай мно­го пъ­ти Бог е спа­ся­вал вяр­ва­щи хо­ра. Вяр­вам вси­ч­ки зна­е­те за слу­чая, ко­га­то све­те­цът за­б­ра­нил на ле­тя­щи­те де­мо­ни, ко­и­то ис­ка­ли да по­то­пят ко­ра­ба в бур­но­то мо­ре; за па­ри­ч­на­та по­мощ, ко­я­то дал на ба­ща­та да спа­си три­те си дъ­ще­ри от по­к­ва­ра и срам; за слу­ча­и­те, ко­га­то сна­б­дя­вал ну­ж­да­е­щи­те се от хра­на, уте­ха, на­де­ж­да, мир и све­т­ли­на.

В жи­ти­е­то на св. Ни­ко­лай че­тем още, че е бил све­т­ли­на. Той ос­ве­т­лил пред им­пе­ра­то­ра не­вин­но­ст­та на ге­не­ра­ли­те, осъ­де­ни на смърт и ги за­ра­д­вал с въз­мо­ж­но­ст­та да гле­дат све­т­ли­на­та. И още, че св. Ни­ко­лай бил но­ви­ят Ной, дър­жащ здра­во кор­ми­ло­то на ко­ра­ба на спа­се­ни­е­то.

Бо­го­но­с­ни­ят св. Ни­ко­лай се въз­х­ва­ля­ва най-ве­че ка­то бърз по­мо­щ­ник в бе­ди, ка­то све­тец, кой­то да­ва про­с­пе­ри­тет и чрез ко­го­то ние по­бе­ж­да­ва­ме за­ви­ст­та и мо­жем да во­дим мо­ра­лен жи­вот. Той е си­лен пред Бо­га по­с­ре­д­ник, по­ма­га при ле­ку­ва­не­то, ос­ве­т­ля­ва ду­ша­та, мил­ва сър­це­то и от­к­ли­к­ва на все­ки по­вик.

Св. Ни­ко­лай е го­лям по­пе­чи­тел на ду­ши­те. Ка­то учи­тел на Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, той ни да­ва до­бър при­мер как да се бо­рим с ми­с­ли­те, с на­ви­ка и с при­ро­да­та си, ка­к­то и с дя­во­ла, кой­то ви­на­ги стои до нас, щом по­же­ла­ем да вър­шим до­б­ро. Той мо­же да ни по­мо­г­не, ко­га­то сме бе­д­ни на до­б­ро­де­те­ли, във вре­ме на из­ку­ше­ние и най-раз­ли­ч­ни не­с­го­ди.

Ние, пра­во­с­ла­в­ни­те хри­с­ти­я­ни, ви­ж­да­ме в св. Ни­ко­лай бри­лян­тен лъч в тъм­ни­на­та на то­зи жи­вот, кой­то про­с­ве­т­ля­ва на­ши­те ду­ши. То­ва е и по­вод да го въз­пя­ва­ме ка­то све­ти­ло на Бо­же­с­т­ве­ния пла­мък, ка­то све­тъл про­по­ве­д­ник на пра­во­с­ла­в­на­та вя­ра, от­ра­же­ние на еван­гел­с­ка­та све­т­ли­на, ка­то гръм, кой­то пла­ши гре­ш­ни­ци­те и ка­то от­к­ри­ва­тел на тъм­ни­те за­ми­с­ли.

Ка­то зна­ем, че от Бо­га е бла­го­дат­та на св. Ни­ко­лай, ние че­с­т­ва­ме не­го­ва­та па­мет с ра­до­с­т­но сър­це и от ця­ла­та си ду­ша му бла­го­да­рим за не­го­во­то за­с­тъ­п­ни­че­с­т­во пред Бо­га. На­и­с­ти­на не мо­жем да из­чи­с­лим сла­в­ни­те му де­ла, ко­и­то са без­б­рой­ни ка­то мор­с­кия пя­сък и зве­з­ди­те не­бе­с­ни, но го сла­вим с мно­же­с­т­во­то си пе­с­ни и хим­ни ка­то свят и ве­лик чу­до­т­во­рец, по­бе­ди­тел на на­ро­ди, след Бог и св. Бо­го­ро­ди­ца на­ша на­де­ж­да, здра­ве на на­ши­те те­ла и спа­се­ние на ду­ши­те ни.

Про­чие да се по­мо­лим на св. Ни­ко­лай: “Чо­ве­че Бо­жий, не спи­рай да се мо­лиш на Го­с­под за нас!” Амин.

На САЩ, Канада и Австралия,

Митрополит ЙОСИФ