Един чо­век по­лу­чил го­ля­мо на­с­ле­д­с­т­во, но го  из­по­л­з­вал са­мо за из­г­ра­ж­да­не и ук­ра­са на къ­ща­та, в ко­я­то жи­ве­ел. И той е жи­вял в та­зи къ­ща сам,  не оти­вал на ни­ко­го на го­с­ти и ни­ко­го от до­б­ри­те хо­ра не при­е­мал в до­ма си. От  вси­ч­ко се ли­ша­вал, вла­гал при­до­би­то­то са­мо в имо­та си. Не­мит, за­не­ма­рен, окъ­сан, гла­ден и скъ­пер­ник ця­ло­то си бо­га­т­с­т­во  вла­гал  са­мо за къ­ща­та, в ко­я­то жи­ве­ел. В про­дъл­же­ние на го­ди­ни, съ­се­ди не би­ли ви­ж­да­ли ли­це­то му, но къ­ща­та би­ла  ук­ра­се­на та­ка, че ми­ну­ва­чи­те не мо­г­ли  да сдър­жат  въз­хи­ще­ни­е­то си. Мъ­жът слу­шал вся­ка ду­ма на по­х­ва­ла за до­ма си, и то­ва би­ла един­с­т­ве­на­та му ра­дост. “Кой  жи­вее в та­зи  къ­ща? Кой е то­зи осо­б­няк?” -пи­та­ли ми­ну­ва­чи­те. Но ли­це­то на со­б­с­т­ве­ни­ка не са ви­ж­да­ли.  На­к­рая, той за­гу­бил вси­ч­ко, ко­е­то имал, за по­д­дър­жа­не и ук­ра­са на къ­ща­та и сти­г­нал  до от­ча­я­ние. Ве­д­нъж къ­ща­та би­ла уда­ре­на от мъл­ния и тя из­го­ря­ла  до ос­но­ви, а чо­ве­кът  ед­ва ус­пял да из­ле­зе  на ули­ца­та. Хо­ра­та се  уп­ла­ши­ли, ко­га­то го ви­де­ли,  из­г­ле­ж­дал ка­то пла­ши­ло, мръ­сен и окъ­сан. И вси­ч­ки ка­то го ви­ж­да­ли , бя­га­ли от не­го,  ка­то от чу­до­ви­ще. В от­ча­я­ни­е­то си, той из­ля­зъл в  гра­да,  не­з­на­ей­ки  на­къ­де оти­ва. По пъ­тя, той по­па­д­нал на раз­бой­ни­ци : “Той ще ни бъ­де по­ле­зен за на­ша ра­бо­та!” – си ка­за­ли те и та­ка го на­ра­ни­ли ка­то го на­п­ра­ви­ли ин­ва­лид -с  из­ва­де­ни очи, със счу­пе­ни  ръ­це и кра­ка ка­то  го при­ну­ж­да­ва­ли  да про­си  ми­ло­с­ти­ня за тях.

***************

Сто­па­ни­нът  на къ­ща­та сим­во­ли­зи­ра ду­ша­та на гре­ш­ни­ка. Го­ля­мо­то бо­га­т­с­т­во – да­ро­ве­те от Бо­га. Стро­и­тел­с­т­во­то, раз­ви­ти­е­то и ук­ра­са­та на до­ма – сим­во­ли на гри­жи­те  за плът­та и све­т­с­кия  жи­вот. За­не­ма­ри­ли­ят се , окъ­сан и гла­ден чо­век – то­ва е гла­д­на­та ду­ша в тя­ло­то. Мъл­ни­я­та, ко­я­то уни­що­жи­ла  къ­ща­та – вне­за­п­на­та смърт. Съ­се­ди­те, ко­и­то се по­г­ну­си­ли от то­зи чо­век – ан­ге­ли­те на Бо­га, ко­и­то от своя стра­на се от­в­ра­ща­ва­ли от ду­ши­те на гре­ш­ни­ци­те. Раз­бой­ни­ци­те  са  де­мо­ни­те, ко­и­то тър­сят и пле­ня­ват се­бе­по­до­б­ни­те.