Не е Фран­со­аз Са­ган, ко­я­то на 19 го­ди­ни уди­ви све­та с ро­ма­на си „До­б­ро ут­ро, тъ­га”, не е, но е ед­но със си­гур­ност по-кра­си­во от нея, ча­ро­в­но и яв­но мно­го та­лан­т­ли­во мо­ми­че. От на­шия град, от моя 4 блок, из­ра­с­на­ло пред очи­те ми от яс­лен­с­ка въз­раст, ти­ча­ло по стъл­би­те към пе­тия етаж с ожу­ле­ни ко­ле­не, иг­ра­ло на кри­е­ни­ца с вну­ка ми и мом­чен­ца­та от бло­ко­ве­те /по­ра­ди ли­п­са на мо­ми­чен­ца/ и се­га пре­вър­на­ло се в кра­си­ва мла­да де­вой­ка – Ро­си­ца Тра­я­но­ва, уче­ни­ч­ка в 12 клас на ЕГ „Гео Ми­лев” До­б­рич. Ав­тор­ка на един ро­ман от 330 стра­ни­ци с пре­тен­ци­о­з­но­то на пръв по­г­лед за­г­ла­вие „Хи­ме­ра за жи­вот”. Ед­на по­кър­ти­тел­на ис­то­рия, раз­ка­за­на въл­ну­ва­що ка­то на един дъх, ис­то­рия за един по­гу­бен млад жи­вот, ис­то­рия, по­чер­пе­на от чер­на­та хро­ни­ка на на­ша­та съ­в­ре­мен­ност.

Дей­с­т­ви­е­то на ро­ма­на се раз­ви­ва в два гра­да – Бур­гас и Со­фия, в на­ши дни и об­х­ва­ща вре­ме от по­ло­вин го­ди­на. Гла­в­на­та ге­ро­и­ня е 18-го­ди­ш­на де­вой­ка, чий­то ба­ща за­ги­ва в ка­та­с­т­ро­фа, ко­е­то бе­ля­за тра­ги­ч­но де­т­с­т­во­то и, а май­ка и в стре­ме­жа си да оси­гу­ри ма­те­ри­ал­на не­за­ви­си­мост и ком­форт на кра­си­ва­та си дъ­ще­ря, не­съ­з­на­тел­но скъ­с­ва ду­хо­в­на­та връ­з­ка и бли­зост по­ме­ж­ду им. Ра­зо­ча­ро­ва­на­та и раз­бун­ту­ва­ла се  тий­ней­джър­ка из­бя­г­ва от до­ма си в Со­фия и ста­ва жер­т­ва на сво­я­та чи­с­то­та и не­о­пи­т­ност. Пре­ми­на­ло през ън­дър­г­ра­ун­да на го­ле­мия град – на­си­лие, секс, ал­ко­хол, на­р­ко­ти­ци, мо­ми­че­то тра­ги­ч­но за­ги­ва от ма­фи­о­т­с­ки кур­шум. На пръв по­г­лед оби­к­но­ве­на ис­то­рия от на­ша­та съ­в­ре­мен­ност, но не съ­в­сем… Ис­то­рия, пре­д­с­та­ве­на ин­т­ри­гу­ва­що, ув­ле­ка­тел­но. И ко­я­то не ос­та­вя ра­в­но­ду­ш­ни чи­та­те­ли­те.

Мла­да­та ав­тор­ка раз­ви­ва сю­же­т­на­та ли­ния на ро­ма­на ле­ко, дей­с­т­ви­е­то е ди­на­ми­ч­но, ге­ро­и­те – ин­те­ре­с­ни с не­пре­д­ви­ди­мо по­ве­де­ние. В по­ве­с­т­во­ва­ни­е­то при­съ­с­т­ва не­на­т­ра­п­ва­що осо­бе­ния по­г­лед и усет на ав­тор­ка­та към при­ро­да­та. „Пър­ви­те ут­рин­ни слън­че­ви лъ­чи про­бо­ж­да­ха бе­ли­те об­ла­ци, ус­ми­х­ва­ха се ми­ло на за­бър­за­на­та тъл­па и пре­д­ве­ща­ва­ха то­пъл юн­с­ки ден.”

От­к­ро­я­ват се и за­дъл­бо­че­ни раз­съ­ж­де­ния и умо­за­к­лю­че­ния за чо­ве­ка, за об­ще­с­т­во­то, за ре­ли­ги­я­та и вя­ра­та, за нра­в­с­т­ве­ни­те ка­те­го­рии, за жи­во­та и би­ти­е­то. Твър­де ин­те­ре­с­ни, пре­ди­з­ви­ка­тел­ни, на ме­с­та стря­с­ка­щи, но ха­ра­к­тер­ни за бу­д­ни­те и емо­ци­о­нал­но бо­га­ти мла­де­жи. Ха­ра­к­тер­ни и не съ­в­сем. „Ко­га­то от­ча­я­ни­е­то и па­ни­ка­та те съ­пъ­т­с­т­ват не­пре­къ­с­на­то във все­ки мо­мент, ко­га­то си из­п­ра­вен пред тях, а за ком­па­ния са си из­ви­ка­ли стра­ха, не­из­ве­с­т­но­ст­та, па­ра­но­я­та и мъ­ка­та, ко­га­то и по­с­ле­д­на­та на­де­ж­да из­га­с­не и се озо­веш в не­про­г­ле­ден мрак с те­х­ни­те по-чер­ни и от тъм­ни­на­та си­лу­е­ти, до­ко­с­ва­щи и про­ни­з­ва­щи вся­ка част от теб, ка­то мра­зо­ви­тия зи­мен вя­тър, то­га­ва не ти ос­та­ва ни­що дру­го, ос­вен да се мо­лиш. Да се мо­лиш на оно­ва, в ко­е­то не вяр­ваш. В оно­ва, ко­е­то ни­ко­га не си ви­дял. Да па­д­неш на ко­ле­не и да да­деш ос­та­тъ­ци­те от из­по­т­ро­ше­на­та си ду­ша и къ­со­ве­те сър­це на оно­ва, в ко­е­то се при­ну­ж­да­ваш да вяр­ваш с риск да се уни­що­жиш из­ця­ло.”

Пър­ви­ят ро­ман на Ро­си­ца Тра­я­но­ва е един мно­го при­я­тен, из­не­на­д­ващ, в най-до­б­рия сми­съл на ду­ма­та, ли­те­ра­ту­рен факт. И мно­го­о­бе­ща­ващ. За­що­то чи­та­те­ли­те, ко­и­то ще на­ме­рят кни­га­та в кни­жар­ни­ци­те „Пин­г­ви­ни­те” в До­б­рич, Вар­на, а ско­ро и в кни­жар­ни­ца­та в Бал­чик, ще от­к­ри­ят та­лан­та на мла­да­та ав­тор­ка, ще раз­бе­рат по­с­ла­ни­я­та, от­п­ра­ве­ни към тях. И ще оча­к­ват но­ви­те и твор­би – ли­те­ра­тур­ни фа­к­ти, ко­и­то да се пре­вър­нат в ли­те­ра­тур­ни съ­би­тия. Дай, Бо­же!

Мария АНДРЕЕВА