За една съвсем млада писателка от Балчик
Nov 30th, 2011 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАНе е Франсоаз Саган, която на 19 години удиви света с романа си „Добро утро, тъга”, не е, но е едно със сигурност по-красиво от нея, чаровно и явно много талантливо момиче. От нашия град, от моя 4 блок, израснало пред очите ми от ясленска възраст, тичало по стълбите към петия етаж с ожулени колене, играло на криеница с внука ми и момченцата от блоковете /поради липса на момиченца/ и сега превърнало се в красива млада девойка – Росица Траянова, ученичка в 12 клас на ЕГ „Гео Милев” Добрич. Авторка на един роман от 330 страници с претенциозното на пръв поглед заглавие „Химера за живот”. Една покъртителна история, разказана вълнуващо като на един дъх, история за един погубен млад живот, история, почерпена от черната хроника на нашата съвременност.
Действието на романа се развива в два града – Бургас и София, в наши дни и обхваща време от половин година. Главната героиня е 18-годишна девойка, чийто баща загива в катастрофа, което беляза трагично детството и, а майка и в стремежа си да осигури материална независимост и комфорт на красивата си дъщеря, несъзнателно скъсва духовната връзка и близост помежду им. Разочарованата и разбунтувала се тийнейджърка избягва от дома си в София и става жертва на своята чистота и неопитност. Преминало през ъндърграунда на големия град – насилие, секс, алкохол, наркотици, момичето трагично загива от мафиотски куршум. На пръв поглед обикновена история от нашата съвременност, но не съвсем… История, представена интригуващо, увлекателно. И която не оставя равнодушни читателите.
Младата авторка развива сюжетната линия на романа леко, действието е динамично, героите – интересни с непредвидимо поведение. В повествованието присъства ненатрапващо особения поглед и усет на авторката към природата. „Първите утринни слънчеви лъчи пробождаха белите облаци, усмихваха се мило на забързаната тълпа и предвещаваха топъл юнски ден.”
Открояват се и задълбочени разсъждения и умозаключения за човека, за обществото, за религията и вярата, за нравствените категории, за живота и битието. Твърде интересни, предизвикателни, на места стряскащи, но характерни за будните и емоционално богати младежи. Характерни и не съвсем. „Когато отчаянието и паниката те съпътстват непрекъснато във всеки момент, когато си изправен пред тях, а за компания са си извикали страха, неизвестността, параноята и мъката, когато и последната надежда изгасне и се озовеш в непрогледен мрак с техните по-черни и от тъмнината силуети, докосващи и пронизващи всяка част от теб, като мразовития зимен вятър, тогава не ти остава нищо друго, освен да се молиш. Да се молиш на онова, в което не вярваш. В онова, което никога не си видял. Да паднеш на колене и да дадеш остатъците от изпотрошената си душа и късовете сърце на онова, в което се принуждаваш да вярваш с риск да се унищожиш изцяло.”
Първият роман на Росица Траянова е един много приятен, изненадващ, в най-добрия смисъл на думата, литературен факт. И многообещаващ. Защото читателите, които ще намерят книгата в книжарниците „Пингвините” в Добрич, Варна, а скоро и в книжарницата в Балчик, ще открият таланта на младата авторка, ще разберат посланията, отправени към тях. И ще очакват новите и творби – литературни факти, които да се превърнат в литературни събития. Дай, Боже!
Мария АНДРЕЕВА