В броя от 25 юни м.г. на в. “Балчишки телеграф” – т.е. около двайсетина дни преди последните парламентарни избори – публикувах думички за тях под заглавие “А сега накъде на пети юли?” Изборите минаха и заминаха, една година вече ГЕРБ управлява самостоятелно, макар и парламентарно подкрепена – необичайно! – от Атака и Синята коалиция. Една година за нашия меко казано странен политически живот не е малко време, така че настана време за размисъл-равносметка какво се случи с управлението на ГЕРБ за това време.

И тъй като само за предубедените или за калпавата опозиция през тази година се случваха само лоши неща, по необходимост трябва да погледнем по-сериозно на изминалия едногодишен период от най-новата ни политическа история. С плюсовете и минусите, с грешките и добрите неща, и да се опитаме да си отговорим (или поне да зададем правилните въпроси) какво наистина става у нас. Отговорите, предварително се застраховам, не са от най-лесните. Въпросите – още повече!

Да започнем подред. Четиридесет и първото Народно събрание изглеждаше – и продължава да изглежда – малко странно. Ще се опитам да обясня, поне за себе си, защо. Че в него попаднаха депутати от ГЕРБ без никакъв политически опит, е ясно. Единствено изключение правеше д-р Лъчезар Иванов, декориран с присмехулния прякор “Мозъка”. Беше  оказана пълна почит пред неговия едномандатен опит – зам.-председател на парламента, шеф на здравната комисия, председател на областната организация на герберите в София. Че прякорът му е сполучлив, докторът доказа от самото начало на това Народно събрание. Той има огромна заслуга за появяването на едно ново “явление” в парламентарния ни живот – лобизма. Сам по себе си този термин не е обиден, но в същината си не се различава кой знае колко от клиентелизма, появил се по времето на управлението на Иван Костов. Тъй като и двата означават начини за незаконно забогатяване на хората от висшите ешелони на политиката.

“Лобизмът” на Лъчо Мозъка се състоеше в уреждане на негови авери в управлението на болници, в уреждането на любимата му на висок пост в здравната каса, в посещение на разноски на фирма “Остеотех” на Щатите (фирма, която от много години се занимава с износ на човешки тъкани). Това изяде главата първо на предишния здравен министър Нанев, а по-късно и на самия д-р Иванов. Междувременно се оказа, че последният лобирал – отново тази думичка! – за назначение на митнически шефове, видимо от хуманна загриженост за тях и семействата им. Въобще – помия отвсякъде. По-чувствителните от нас решиха, че след сгромолясването му от всички постове – станало не без директната заповед на Бойко Борисов – Лъчо няма да има лице да се завърне в парламента. Нищо подобно! С мазна физиономия той още на другия ден беше на депутатските банки, ни лук ял, ни лук мирисал.

Малко, но съществено обяснение: в нито един български парламент това не се бе случвало, дори когато е ставало дума за далече по-значими престъпления. Спомнете си само случаите с двамата Руменовци – Овчаров и Петков! Така че да отдадем дължимото на председателя на управляващата партия.

Още един по-стар пример с лобизма в това Народно събрание – един от първите закони, който бе внесен в него, бе от нотариус Искра Фидосова, сега председател на правната комисия. И разбира се, той беше свързан с дейността на нотариалните кантори – докато шефовете им са на отговорна работа (разбирай – депутати) канторите им да продължават дейността си. Само броени дни след внасянето на този закон стана ясно, че от кантората на нотариус Фидосова в Монтана са издали фалшиво нотариално удостоверение на лице, извършващо престъпления със закупуване и продажба на имоти. Наказанието си за това деяние нотариус Фиданка Фидосова още не е получила, но – господин премиер-министър, като сте казали А, кажете и Б!

Има още няколко примера с така наречения лобизъм в настоящото Народно събрание, но виновните в някаква степен са наказани. Макар че – ако питате мен, тях просто трябва да ги изгонят от парламента! Веднъж – заради закона, втори път – заради избирателите им и трети – заради следващите избрани в бъдеще депутати.

Но в това 41-во НС има и ред положителни примери, които просто не бива да се пропускат – например най-после успялата борба срещу гласуването с чужди карти. Защото ние гледахме с присмех и ирония депутатите-многопултници как тъчаха на няколко стана, но всъщност това е едно твърде сериозно деяние и ако се погледне отговорно, то повече от половината закони, приети през последните двайсетина години, са недействителни!

Не бива да се забравя, че депутатите от управляващата партия се отнасят сериозно към задълженията си, към работата, за която са изпратени там, с няколкото изключения, за които стана дума по-горе.

Сега – за работата на правителството с министър-председател Бойко Борисов.

Противно на всеобщото мнение на целокупното социологическо войнство за работата на МВР и министър Цветанов, аз съм умерен скептик в рамките на закона. Смятам, че работата на МВР не се дължи толкова на ентусиазма на министъра, колкото на ръчкането на премиер-министъра. Или – казано малко по-лековато – работата на първия се рамкира в “химна” на Веско Маринов, а същинският респект спрямо българските бандити се дължи на авторитета на Борисов. И ако хората на Цветанов си вършат работата докрай – т.е. събират годни доказателства, дори и порочната ни съдебна система ще се принуди да задържа бандитите.

Тук само в скоби ще кажа, че съдебната система е от времето на Тато, с промените от конституцията на Великото народно събрание, съдадени така, че да опазят от законово възмездие старите комунистически и ченгесарски кадри.

Но уважаеми господа депутати, господа министри и Вие, г-н премиер, законите се пишат и променят от вас! Така че – свършете си работата! И този път – без популистки номера! Разбира се, че магистратите ще опищят орталъка, а с тях – и депутатите от БСП и ДПС. Та вие ще посегнете на най-милото им – личната им неприкосновеност! Но няма друг път!

И тъй като се разпрострях доста в отпуснатия ми от редакцията обем, но темата ни този път е безкрайна – в телеграфен стил ще отбележа личните си симпатии и антипатии към министрите от правителството. Мисля, че за шефа на МВР се разбрахме. И отново – противно на социолозите – моите симпатии за Симеон Дянков. Бих го посъветвал само да позабрави американския си стил на изказ – откровено до наивност и с липса на скромност. Все пак е у нас! А иначе – това, че пищят тези, които крадоха 20 години, означава само едно – той е на прав път.

Това правителство има едно много успешно министерство – това на Росен Плевнелиев. Като знам каква тежка и тромава машина бе то при куп предишни министри, с изключение единствено на непълните две години на Евгени Бакърджиев, не мога да не съм доволен от смазаната машина, в която успя да го превърне само за една година Плевнелиев.

Един друг особено успешен министър е Мирослав Найденов. Да оставим това, че в предишните два мандата министерството на земеделието бе превърнато в турски конак, имащ за цел да обогатява кликата на Доган, сегашният министър не само има добри идеи, но и успешно ги реализира. Мисля, че за този човек ще се говори с уважение в следващите години.

Има още няколко успешни към днешна дата министри, както и няколко откровено неуспешни, дори стоящи нелепо. Но затова те си имат министър-председател, надарен с рядко срещаното у политиците качество да притежава сетива, с които да усеща и чува съгражданите си. Колкото и понякога да се дразним от “неполитическото” му говорене, от използването на “простонароден” език при обясненията на сложните материи на държавното управление, всъщност ще започнем да осъзнаваме, че по този начин той повече печели, отколкото губи.

Надявам се, че това последното важи за всички ни.

Людмил Бешков

Народен представител в 38-то НС