Ние, пен­си­о­не­ри­те от клуб № 1 – Бал­чик, сме по­ко­ле­ние, ко­е­то по­на­ся­ме  вси­ч­ки тру­д­но­с­ти. Не­за­ви­си­мо от въз­ра­ст­та, же­ла­ем и се ста­ра­ем по един път в го­ди­на­та да про­ве­ж­да­ме мал­ки ек­с­кур­зии, с ко­и­то да раз­но­о­б­ра­зим си­вия жи­вот на хо­ра­та от Тре­та­та въз­раст и да ви­дим про­ме­ни­те в на­ша­та мал­ка, но кра­си­ва Бъл­га­рия.

Спом­них си за ек­с­кур­зи­я­та, ко­я­то бе­ше на­со­че­на към Кръ­с­то­ва го­ра. Пър­во се от­би­х­ме в Ба­ч­ко­в­с­кия ма­на­с­тир. Раз­г­ле­да­х­ме све­та­та оби­тел, за­па­ли­х­ме све­щи­ч­ки за жи­ви и по­чи­на­ли. Въз­хи­ти­х­ме се на при­ро­д­ни­те кра­со­ти и се от­п­ра­ви­х­ме към с.Бо­ро­во. Там ве­че­ря­х­ме в един се­ме­ен хо­тел. Ве­се­ли­х­ме се, ка­к­то зна­ем да го пра­вим. Мал­ко­то по­се­ти­те­ли ни по­з­д­ра­ви­ха за ду­ха, кой­то сме за­па­зи­ли, ма­кар и на та­зи въз­раст.

Су­т­рин­та по­те­г­ли­х­ме към Кръ­с­то­ва го­ра. Раз­хо­д­ка­та бе­ше кра­т­ка, но ус­пя­х­ме да ви­дим мно­го ин­те­ре­с­ни ме­с­та. По пъ­те­ка­та сти­г­на­х­ме до Кръ­с­та, дал име­то на Кръ­с­то­ва го­ра, къ­де­то си на­п­ра­ви­х­ме сним­ки. Спи­ра­х­ме се, раз­г­ле­да­х­ме и па­ра­к­ли­си­те на Се­дем­те апо­с­то­ли. Все­ки си на­ля во­ди­ч­ка с жи­ва во­да и си взе мал­ки ка­мъ­че­та за здра­ве.

От там по­те­г­ли­х­ме към Ха­с­ко­во. Спря­х­ме се на че­ш­ма­та. На­ша­та ак­ти­ви­с­т­ка и ре­ци­та­тор­ка Же­ч­ка Ди­ми­т­ро­ва с па­тос ни пре­д­с­та­ви по­е­ма­та на П.Р.Сла­вей­ков „Из­во­рът на Бе­ло­но­га­та”. По­гъл­на­ти от ми­на­ло­то, удо­в­ле­т­во­ре­ни от спо­ме­ни­те, по­е­х­ме към на­ше­то Чер­но­мо­рие. Ма­кар и на­д­ве­чер, по вре­ме на при­я­т­на­та раз­хо­д­ка в ста­рия Не­се­бър не се усе­ща­ше умо­ра­та. За мал­ко спря­х­ме в Све­ти Влас и По­мо­рие. По­ч­ти по тъм­но се сре­щ­на­х­ме с на­ши но­ви при­я­те­ли пен­си­о­не­ри от Ст.Оря­хо­во.  То­п­ли­ят чай и ка­фе­та­та, пре­т­ру­па­ни­те ма­си, по­д­к­ре­пи­ха на­ши­те хо­ра. С по ня­кол­ко пе­с­ни от две­те стра­ни се по­з­д­ра­ви­х­ме, об­ме­ни­х­ме и опит по ня­кои въ­п­ро­си. По жи­во, по здра­во, ма­кар и къ­с­но, се при­б­ра­х­ме по до­мо­ве­те.

Христина СИВКОВА