То­ва се слу­чи през 1950 г. са­мо­ле­ти­те из­ле­тя­ха и ави­о­те­х­ни­ци­те сто­я­ха на при­ка­з­ки пред хан­га­ра, оча­к­вай­ки за­в­ръ­ща­не­то им. То­ку-що бях из­ля­зъл с ко­ле­ги от слу­ж­ба­та на­вън и се за­г­ле­дах на се­ве­ро­за­пад към с.Ца­ри­чи­но, от­къ­де­то се на­со­ч­ва­ше са­мо­лет за ка­ца­не. Ми­на­вай­ки над ед­на от мо­ги­ли­те, не­що го­ля­мо, чер­но се за­мя­та под са­мо­ле­та, па­д­на на зе­мя­та и вди­г­на об­лак прах. Са­мо­ле­тът ка­ц­на на пи­с­та­та и из­ра­в­ня­вай­ки се ус­по­ре­д­но с нас ви­дя­х­ме, че е с един ко­ле­с­ник. Щом на­ма­ли ско­ро­ст­та на дви­же­ние, за­гу­би ра­в­но­ве­сие и по­ле­г­на на ля­ва­та си стра­на, къ­де­то ли­п­с­ва­ше ко­ле­с­ни­кът. Кри­ло­то стър­же­ше по пи­с­та­та. Щом на­ма­ля още по­ве­че ско­ро­ст­та от съ­п­ро­ти­в­ле­ни­е­то на вла­че­що­то се по пи­с­та­та кри­ло, са­мо­ле­тът за­ви мал­ко на ля­во и спря.

Ле­т­ци, те­х­ни­ци, слу­жи­те­ли, ли­ней­ка, по­жар­на­та – вси­ч­ки ти­ча­х­ме към са­мо­ле­та. Лей­те­нант Бай­гъ­нов из­ле­зе от ка­би­на­та, спу­с­на се по счу­пе­но­то кри­ло и за­о­г­ле­ж­да са­мо­ле­та. Раз­б­ра­х­ме, че то­ва, ко­е­то се мя­та­ше под са­мо­ле­та, ко­га­то бе­ше над мо­ги­ли­те, е от­къ­с­на­ли­ят се ко­ле­с­ник при уда­ра в мо­ги­ла­та. Ма­кар мно­го по­т­ро­шен, са­мо­ле­тът бе­ше въз­с­та­но­вен и про­дъл­жи по­ле­ти­те си с но­во кри­ло и ко­ле­с­ник, бла­го­да­ре­ние на мо­я­та гру­па от 4 вой­ни­ци и ави­о­те­х­ни­ка на са­мо­ле­та.

От­то­га­ва мо­ги­ла­та се на­ри­ча „Бай­гъ­но­ва мо­ги­ла”. След го­ди­ни мо­ги­ли­те ги пре­ма­х­на­ха, за да не ста­не пак ня­коя зло­по­лу­ка със са­мо­лет. При пре­ма­х­ва­не на мо­ги­ли­те в Бай­гъ­но­ва мо­ги­ла от­к­ри­ха тра­кий­с­ка гро­б­ни­ца, в ко­я­то има спор­т­на ко­ле­с­ни­ца, на­ми­ра­ща се днес в Ис­то­ри­че­с­кия му­зей Бал­чик.

Мильо ЙОЧЕВ

Старият войн