“Като знам какъв инженер съм, страх ме е да отида на лекар!”
Nov 16th, 2011 | От Marusia | Category: ДРУГИ, ПОЗИЦИИТози много стар виц, за съжаление, днес се е превърнал в истината за голяма част от специалистите, които бълват многобройните български вузове. Тези учебни заведения са се специализирали,предимно, в издаването на дипломи за висше образование срещу пари, а срещу много пари, връзки или политическо покровителство, са щедри на всякакъв вид научни степени и титли.
Според статистиката, към момента, хората с висше образование в България са над 1 милион. При население от 7 милиона, ние сме били всички световни рекорди за висшисти на глава от населението. Статистически, сме най-образованата, просперираща и културна държава в света. Само дето не е така, нали?
С изключение на няколко специалности, където все още има някаква конкуренция между кандидатстващите, вузовете приемат всички мераклии за висше образование. В това не би имало нищо лошо, ако в процеса на обучението некадърните, мързеливите и просто тъпите, отпаднат от системата. Но, не! Всички завършват, грабват дипломите, а най – посредствените от тях са и най – агресивни в завземането на обществено значими държавни постове. Кадърните, можещите и интелектуално отговарящите на условията за висше образование, обикновено правят всичко възможно да учат в европейските учебни заведения, а когато завършат, за тях място в България няма. Местата са заети от „чалга – интелектуалците“ и децата на мутро-политическия„елит“. Те са убедени, че са цветът на нацията , най – големите патриоти, най- големите „мъжкари“/да извиняват дамите от тези породи, които би трябвало да се наричат „женища“/ и вярват, че им се полагат всички привилегии, които необременените им с морални задръжки мозъци са измислили.
Тези дни, наред с много други протести, имаше и протест срещу безнаказаността на лекарските грешки, станали причина за смъртта на много млади хора и деца. Ужасяващ е броят на починалите от погрешни диагнози, лекарско безхаберие, безразличие към съдбата на пациента, корупционни практики в болниците и поставяне в безизходица лекуващия персонал пред чиновническите изисквания на Здравната каса. Да, претенциите на хората към здравеопазването у нас са напълно оправдани. Оправдани са и исканията им за наказания на виновните, но защо не отидат да протестират и пред медицинските „академии“, които с лека ръка раздават дипломи и специалности на лица, които трудно се оправят с говоримия български език, камо ли с латинския? Простотията на определени среди да обявят цялото лекарско и сестринско съсловие за враг номер 1 на тежко болния народ, скоро ще изпъди и последните мохикани, които се опитват да работят и лекуват в тези непосилни условия. Когато останат да ни лекуват само тези, които са си купували изпитите, защото не могат да си позволят да работят в чужбина, сигурно страстите ще се успокоят. Оставени на естествения си подбор, може би ще поумнеем и най- после ще разберем пред кого и за какво да протестираме. Ще разберем, че образованието, науката и културата са единствените, които могат да ни изведат от блатото на материалната и духовна бедност. Ще проумеем, че децата ни трябва да имат знания, а не диплома.
За сега сме много далече от подобно разбиране и доказателство за това е, че титлата „Доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков възмути само един човек от академичната общност и изпълни с възторг широките народни маси.
А като гледам от какво се възторгват широките народни маси, направо ме е страх да си помисля какви хора си избират да ги управляват!
Юлита ХРИСТОВА