То­зи мно­го стар виц, за съ­жа­ле­ние, днес се е пре­вър­нал в ис­ти­на­та за го­ля­ма част от спе­ци­а­ли­с­ти­те, ко­и­то бъл­ват мно­го­б­рой­ни­те бъл­гар­с­ки ву­зо­ве. Те­зи уче­б­ни за­ве­де­ния са се спе­ци­а­ли­зи­ра­ли,пре­дим­но, в из­да­ва­не­то на ди­п­ло­ми за ви­с­ше об­ра­зо­ва­ние сре­щу па­ри, а сре­щу мно­го па­ри, връ­з­ки или по­ли­ти­че­с­ко по­к­ро­ви­тел­с­т­во, са ще­д­ри на вся­ка­къв вид на­у­ч­ни сте­пе­ни и ти­т­ли.

Спо­ред ста­ти­с­ти­ка­та, към мо­мен­та, хо­ра­та с ви­с­ше об­ра­зо­ва­ние в Бъл­га­рия са над 1 ми­ли­он. При на­се­ле­ние от 7 ми­ли­о­на, ние сме би­ли вси­ч­ки све­то­в­ни ре­кор­ди за ви­с­ши­с­ти на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то. Ста­ти­с­ти­че­с­ки,  сме най-об­ра­зо­ва­на­та, про­с­пе­ри­ра­ща и кул­тур­на дър­жа­ва в све­та. Са­мо де­то не е та­ка, на­ли?

С из­к­лю­че­ние на ня­кол­ко спе­ци­ал­но­с­ти, къ­де­то все още има ня­ка­к­ва кон­ку­рен­ция ме­ж­ду кан­ди­да­т­с­т­ва­щи­те, ву­зо­ве­те при­е­мат вси­ч­ки ме­ра­к­лии за ви­с­ше об­ра­зо­ва­ние. В то­ва не би има­ло ни­що ло­шо, ако в про­це­са на обу­че­ни­е­то не­ка­дър­ни­те, мър­зе­ли­ви­те и про­с­то тъ­пи­те, от­па­д­нат от си­с­те­ма­та. Но, не! Вси­ч­ки за­вър­ш­ват, гра­б­ват ди­п­ло­ми­те, а най – по­с­ре­д­с­т­ве­ни­те от тях са и най – аг­ре­си­в­ни в за­в­зе­ма­не­то на об­ще­с­т­ве­но зна­чи­ми дър­жа­в­ни по­с­то­ве. Ка­дър­ни­те, мо­же­щи­те и ин­те­ле­к­ту­ал­но от­го­ва­ря­щи­те на ус­ло­ви­я­та за ви­с­ше об­ра­зо­ва­ние, оби­к­но­ве­но пра­вят вси­ч­ко въз­мо­ж­но да учат в ев­ро­пей­с­ки­те уче­б­ни за­ве­де­ния, а ко­га­то за­вър­шат, за тях мя­с­то в Бъл­га­рия ня­ма. Ме­с­та­та са за­е­ти от „чал­га – ин­те­ле­к­ту­ал­ци­те“ и де­ца­та на му­т­ро-по­ли­ти­че­с­кия„елит“. Те са убе­де­ни, че са цве­тът на на­ци­я­та , най – го­ле­ми­те па­т­ри­о­ти, най- го­ле­ми­те „мъ­ж­ка­ри“/да из­ви­ня­ват да­ми­те от те­зи по­ро­ди, ко­и­то би тря­б­ва­ло да се на­ри­чат „же­ни­ща“/ и вяр­ват, че им се по­ла­гат вси­ч­ки при­ви­ле­гии, ко­и­то не­об­ре­ме­не­ни­те им с мо­рал­ни за­д­ръ­ж­ки мо­зъ­ци са из­ми­с­ли­ли.

Те­зи дни, на­ред с мно­го дру­ги про­те­с­ти, има­ше и про­тест сре­щу без­на­ка­за­но­ст­та на ле­кар­с­ки­те гре­ш­ки, ста­на­ли при­чи­на за смърт­та на мно­го мла­ди хо­ра и де­ца. Ужа­ся­ващ е бро­ят на по­чи­на­ли­те от по­г­ре­ш­ни ди­а­г­но­зи, ле­кар­с­ко без­ха­бе­рие, без­раз­ли­чие към съ­д­ба­та на па­ци­ен­та, ко­ру­п­ци­он­ни пра­к­ти­ки в бол­ни­ци­те и по­с­та­вя­не в бе­зи­з­хо­ди­ца ле­ку­ва­щия пер­со­нал пред чи­но­в­ни­че­с­ки­те изи­с­к­ва­ния на Здра­в­на­та ка­са. Да, пре­тен­ци­и­те на хо­ра­та към здра­ве­о­па­з­ва­не­то у нас са на­пъл­но оп­ра­в­да­ни. Оп­ра­в­да­ни са и ис­ка­ни­я­та им за на­ка­за­ния на ви­но­в­ни­те, но за­що не оти­дат да про­те­с­ти­рат и пред ме­ди­цин­с­ки­те „ака­де­мии“, ко­и­то с ле­ка ръ­ка раз­да­ват ди­п­ло­ми и спе­ци­ал­но­с­ти на ли­ца, ко­и­то тру­д­но се оп­ра­вят с го­во­ри­мия бъл­гар­с­ки език, ка­мо ли с ла­тин­с­кия? Про­с­то­ти­я­та на оп­ре­де­ле­ни сре­ди да обя­вят ця­ло­то ле­кар­с­ко и се­с­т­рин­с­ко съ­с­ло­вие за враг но­мер 1 на те­ж­ко бол­ния на­род, ско­ро ще из­пъ­ди и по­с­ле­д­ни­те мо­хи­ка­ни, ко­и­то се опи­т­ват да ра­бо­тят и ле­ку­ват в те­зи не­по­сил­ни ус­ло­вия. Ко­га­то ос­та­нат да ни ле­ку­ват са­мо те­зи, ко­и­то са си ку­пу­ва­ли из­пи­ти­те, за­що­то  не мо­гат да си по­з­во­лят да ра­бо­тят в чу­ж­би­на, си­гур­но стра­с­ти­те ще се ус­по­ко­ят. Ос­та­ве­ни на ес­те­с­т­ве­ния си по­д­бор, мо­же би ще по­ум­не­ем и най- по­с­ле ще раз­бе­рем пред ко­го и за ка­к­во да про­те­с­ти­ра­ме. Ще раз­бе­рем, че об­ра­зо­ва­ни­е­то, на­у­ка­та и кул­ту­ра­та са един­с­т­ве­ни­те, ко­и­то мо­гат да ни из­ве­дат от бла­то­то на ма­те­ри­ал­на­та и ду­хо­в­на бе­д­ност. Ще про­у­ме­ем, че де­ца­та ни тря­б­ва да имат зна­ния, а не ди­п­ло­ма.

За се­га сме мно­го да­ле­че от по­до­б­но раз­би­ра­не и до­ка­за­тел­с­т­во за то­ва е, че ти­т­ла­та „До­к­тор хо­но­рис ка­у­за“ на Хри­с­то Сто­и­ч­ков въз­му­ти са­мо един чо­век от ака­де­ми­ч­на­та об­щ­ност и из­пъл­ни с въз­торг ши­ро­ки­те на­ро­д­ни ма­си.

А ка­то гле­дам от ка­к­во се въз­тор­г­ват ши­ро­ки­те на­ро­д­ни ма­си, на­п­ра­во ме е страх да си по­ми­с­ля ка­к­ви хо­ра си из­би­рат да ги уп­ра­в­ля­ват!

Юлита ХРИСТОВА