Небето, като че

зацапано със кал.

Сърдити пръски

блъскат по стъкла.

Листа отронват се,

потънали в печал.

Тополи зъзнат

в свойта голота

Такъв беше денят, в който се простихме завинаги с нашата колежка и приятелка Татяна Петкова. В живота на всеки човек има по един учител, който му е подал ръка по стръмния път на знанието, на науката. Татяна Петкова остави следа в сърцата на няколко поколения. Педагог, съветник, майка и сестра бе за всяко дете, постъпили в детската градина. Сега, от разстоянието на времето, можем да преценим нейната всеотдайност, грижи, стремления.

Няма думи, които за теб са достойни.

Нито песен – дори и на птиците пойни,

дето могат да сторят поклон до земята,

с любовта ни към теб,

с обичта на сърцата.

Само болката за теб остана!

Само споменът за твоята добра душа!

Иванка АТАНАСОВА, учител-пенсионер