Ко­га­то на 17 май т.г. Цър­к­ва­та ка­но­ни­зи­ра за све­т­ци ге­ро­и­те на Ба­так, ръ­ко­во­д­с­т­во­то на клуб „Здра­ве” за­п­ла­ну­ва ек­с­кур­зия през есен­та в За­па­д­ни Ро­до­пи. Все­ки от нас ис­ка­ше да за­па­ли свещ в па­мет на те­зи мъ­че­ни­ци. Та на­ли Ба­так е све­ти­ня­та на Бъл­га­рия!

От­шу­мя­ха пра­з­ни­ци­те и фе­с­ти­ва­ли­те в на­ча­ло­то на ок­том­в­ри и на 13 по­е­х­ме на път. За­ре­де­ни бя­х­ме с по­зи­ти­в­но на­с­т­ро­е­ние, ро­до­лю­бие и го­ля­мо же­ла­ние. Есен­та ни пре­д­ла­га­ше кра­си­ви­те си ба­г­ри, слън­це­то ни се ус­ми­х­ва­ше ла­с­ка­во. Гор­да­та и ве­ли­че­с­т­ве­на Ро­до­па пла­ни­на ни по­с­ре­ща­ше с то­п­ла пре­г­ръ­д­ка. На­с­та­ни­х­ме се в ую­тен и уни­ка­лен хо­тел в цен­тъ­ра на гра­да и ве­д­на­га из­ля­зо­х­ме на пло­ща­да, про­с­то­рен, бле­с­тящ от чи­с­то­та, на­си­тен с въз­ро­ж­ден­с­ки дух и мно­го, мно­го па­ме­т­ни­ци и па­ме­т­ни пло­чи. Ве­д­на­га ни впе­ча­т­ли го­ле­ми­ят бял кръст на хъл­ма и три­те сим­во­ла до не­го – на ап­рил­ци, на ан­то­ни­ва­но­в­ци и сим­во­ла на сво­бо­да­та. Гле­д­ка­та е ве­ли­че­с­т­ве­на и кра­си­ва.

С го­ля­мо въл­не­ние се от­п­ра­ви­х­ме към цър­к­ва­та „Св.Не­де­ля”. Пре­к­ра­чиш ли пра­га на та­зи све­ти­ня, ще ти на­с­т­ръ­х­не ко­са­та, а в гър­ло­то ти ще за­с­та­не бу­ца. Пър­во­то не­що, ко­е­то те ка­ра да оне­ме­еш е кър­ва­ви­ят дръ­в­ник и се­ки­ра­та от ед­на­та стра­на, а от дру­га­та – кла­де­не­цът, из­ро­вен с но­к­ти от зло­че­с­ти­те май­ки да на­ме­рят ка­п­ка во­да за уми­ра­щи­те си че­да. Тук те гра­б­ва сти­хо­т­во­ре­ни­е­то на Ва­зов „Въз­по­ме­на­ние за Ба­так”: „От Ба­так съм, чи­чо, ти зна­еш ли Ба­так?…” Не мо­жеш да про­дъл­жиш, до­ка­то не го про­че­теш. По­т­ре­са­ва­що! А в ко­с­т­ни­ца­та има тол­ко­ва мно­го де­т­с­ки че­ре­пи, по сте­ни­те на чер­к­ва­та кър­ва­ви пе­т­на! Все­ки от нас си пре­д­с­та­ви стра­ш­на­та кар­ти­на. Ба­та­ш­ко­то кла­не и са­мо­жер­т­ва­та на ба­та­ча­ни са гла­в­на­та при­чи­на све­тът да уз­нае за Бъл­га­рия и не­й­но­то те­г­ло.

На дру­гия ден раз­г­ле­да­х­ме Ис­то­ри­че­с­кия му­зей, кой­то спе­ци­ал­но за нас от­во­ри по-ра­но. Мно­го ни впе­ча­т­ли бе­се­да­та, ко­я­то из­с­лу­ша­х­ме, мно­го от нас се про­съл­зи­ха. На го­ля­ма­та сте­на са из­пи­са­ни име­на­та на вси­ч­ки жер­т­ви – око­ло 2 000 ду­ши.

Раз­г­ле­да­х­ме и но­ва­та цър­к­ва „Ус­пе­ние Бо­го­ро­ди­ч­но” – мно­го го­ля­ма, бо­га­то с мно­го сте­но­пи­си. Впе­ча­т­ли и Ба­ли­но­ва­та къ­ща с Ет­но­г­ра­ф­с­кия му­зей, бо­гат и до­б­ре уре­ден. Ба­так е ма­лък град, но има 10 цър­к­ви и ма­на­с­ти­ри, а хо­ра­та са до­б­ри и го­с­то­п­ри­ем­ни. Усе­ща­не­то в то­зи град е не­по­в­то­ри­мо. Дъл­бок по­к­лон!

Ек­с­кур­зи­я­та ни бе­ше 3 дни. По­се­ти­х­ме мно­го ин­те­ре­с­ни ме­с­та, на­с­ла­ди­х­ме се на бо­же­с­т­ве­на кра­си­ва при­ро­да. Ако ня­кой не е бил на яз.До­с­пат и Три­г­ра­д­с­ко­то ждре­ло, не­ка ги по­се­ти. Гле­д­ка­та е омай­ва­ща, из­пъл­ва те с кра­со­та, ве­ли­чие и гор­дост, а кой­то има ку­раж, не­ка вле­зе и в пе­ще­ра­та „Дя­вол­с­ко­то гър­ло”. В нея се на­ми­ра най-го­ле­ми­ят по­д­зе­мен во­до­пад на Бал­ка­ни­те, пе­ще­ра­та да­ва на­ча­ло на раз­ли­ч­ни ле­ген­ди от вре­ме­то на тра­ки­те. Имен­но тук Ор­фей се спу­с­ка в по­д­зем­но­то цар­с­т­во на Ха­дес, за да спа­си лю­би­ма­та си Ев­ри­ди­ка. Из­жи­вя­ва­не­то е изу­ми­тел­но!

Вто­ра­та ни но­щу­в­ка бе­ше в Пам­по­ро­во, в хо­те­ла на олим­пий­с­ка­та ни шам­пи­он­ка Ека­те­ри­на Да­фо­в­с­ка. До­ко­с­на­х­ме се до вси­ч­ки от­ли­чия на оба­я­тел­на­та и скром­на бъл­гар­с­ка спор­ти­с­т­ка. Тя и мъ­жът и ни по­с­ре­щ­на­ха мно­го ми­ло и сър­де­ч­но. Удо­вол­с­т­ви­е­то ни бе­ше още по-го­ля­мо, ко­га­то су­т­рин­та ви­дя­х­ме Пам­по­ро­во в ед­на бя­ла зим­на при­ка­з­ка. Бе­ше ка­то кра­сив сън, про­с­то да не си тръ­г­неш.

По­се­ти­х­ме и град Пло­в­див. Ста­ри­ят град ни по­с­ре­щ­на с мно­го слън­це, ую­тен и кра­сив, на­си­тен с въз­ро­ж­ден­с­ки дух, гра­б­на ни със сво­я­та пре­лест и оча­ро­ва­ние. Раз­г­ле­да­х­ме две въз­ро­ж­ден­с­ки къ­щи, две цър­к­ви, ет­но­г­ра­ф­с­ки му­зей и ху­до­же­с­т­ве­на из­ло­ж­ба. Бла­го­да­рим ти, Го­с­по­ди, че ни да­ри с та­ко­ва ху­ба­во вре­ме. Из­жи­вя­х­ме не­по­в­то­ри­ми ми­го­ве.

Бла­го­да­рим на Об­щин­с­ка ад­ми­ни­с­т­ра­ция, ко­я­то ни оси­гу­ри тран­с­пор­та. Бла­го­да­рим на шо­фьо­ра Ис­мет от фир­ма „Ен Тур”, кой­то ни вър­на жи­ви и здра­ви, бе­ше до­бър про­фе­си­о­на­лист, ве­ж­лив и то­ле­ран­тен с вси­ч­ки нас.

Тодорка ХАРИЗАНОВА