На 23.10. 2011г. бъл­гар­с­ки­те гра­ж­да­ни тря­б­ва­ше да да­дат своя глас за из­бор на пре­зи­дент, кмет на об­щи­на и об­щин­с­ки съ­ве­т­ни­ци. Пър­ви­ят тур не бе­ше окон­ча­те­лен за пре­зи­дент и кмет в мно­го от об­щи­ни­те. За­то­ва се на­ло­жи на 30.10 да се про­ве­де вто­ри тур. И ето, че ден пре­ди ба­ло­та­жа, в де­ня на раз­ми­съл, де­се­т­ки гра­ж­да­ни про­те­с­ти­ра­ха про­тив на­ру­ше­ни­я­та на пър­вия тур и по­и­с­ка­ха но­ви, по-де­мо­к­ра­ти­ч­ни из­бо­ри. Уча­с­т­ни­ци­те на­ре­ко­ха ше­с­т­ви­е­то „ По­хо­дът на от­к­ра­д­на­ти­те гла­со­ве”. В те­ле­ви­зи­он­но пре­да­ва­не пре­д­се­да­тел в из­бор­на ко­ми­сия ка­з­ва: „ За­ко­нът е бе­зу­мен! На­пи­сан е или от мно­го глу­па­ви хо­ра, или от са­ди­с­ти, или е вра­ти­ч­ка за фал­ши­фи­ка­ции”. Бе­зум­но мно­го чле­но­ве на из­бор­ни ко­ми­сии от­ка­з­ват да при­съ­с­т­ват на ба­ло­та­жа с ар­гу­мен­та, че ра­бо­та­та и пре­ка­ра­ни­те ча­со­ве са мно­го, а за­п­ла­ща­не­то, ко­е­то ще по­лу­чат- мал­ко.

Раз­би­ра се, ка­к­то оби­к­но­ве­но се слу­ч­ва в Бъл­га­рия, то­ва ше­с­т­вие при­к­лю­ч­ва про­с­то ей та­ка, а ду­ми­те на пре­д­се­да­те­ля на из­бор­на­та ко­ми­сия се при­е­мат ка­то ня­ка­къв си ко­мен­тар, на кой­то ни­кой не об­ръ­ща съ­ще­с­т­ве­но вни­ма­ние.  Ин­с­пе­к­ци­я­та по тру­да не ре­а­ги­ра на ду­ми­те на хо­ра­та, ко­и­то 24 ча­са са бу­ду­ва­ли в из­би­ра­тел­ни­те се­к­ции , а след то­ва оти­ват на ра­бо­та.Си­гур­но за­що­то ста­ва въ­п­рос за из­бо­ри, а не за ня­кое ши­ва­ш­ко це­х­че в про­вин­ци­я­та. Ор­га­ни­те, ко­и­то тря­б­ва да взе­мат мер­ки си за­т­ва­рят очи­те и….ни­що.

Всъ­щ­ност все­ки жи­тел на дър­жа­ва­та е на­я­с­но как се слу­ч­ват не­ща­та. И ка­к­во схо­д­с­т­во с вре­ме­на­та, опи­са­ни от  Але­ко Кон­к­тан­ти­нов пре­ди по­ве­че от век!

През по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни оба­че Бъл­га­рия та­ка или ина­че се бе от­къ­с­на­ла в го­ля­ма сте­пен от то­ва схо­д­с­т­во. Тъй че слу­ч­ва­що­то се по-ско­ро на из­бо­ри­те 2011г. не е тол­ко­ва из­раз на ня­ка­к­ва по­ли­ти­че­с­ка тра­ди­ция у нас, кол­ко­то на ха­ра­к­тер­ни чер­ти на дне­ш­но­то бъл­гар­с­ко уп­ра­в­ле­ние. Аз смя­там оба­че, че не е тол­ко­ва ва­ж­но как се слу­ч­ва то­ва, а за­що се сти­га  до­там. В мно­го­то го­ди­ни след ко­му­ни­з­ма в ро­ди­на­та ни се слу­ч­ва­ха мно­го аб­сур­ди. Мно­го от нас по­м­нят вре­ме­то на би­я­чи и му­т­ри, вре­ме, в ко­е­то цен­но­с­т­на­та си­с­те­ма  на цял на­род бе обър­на­та с гла­ва­та на­до­лу и от­но­во се пи­там: Да­ли 40 го­ди­ни жи­вот в рам­ки и нор­ми не е ви­но­вен за вси­ч­ко то­ва? Да­ли ог­ра­ни­че­ни­я­та, на­ла­га­ни на мла­до­то по­ко­ле­ние, всъ­щ­ност не ро­ди­ха по-къ­с­ни­те аб­сур­ди, слу­ч­ва­щи се в дър­жа­ва­та? Или пък не­раз­би­ра­не­то на да­де­на­та сво­бо­да е ви­но­в­на за вся­ка не­ре­д­ност? Как по дя­во­ли­те да се отър­вем от мръ­со­ти­я­та на по-гор­ни­те ета­жи на вла­ст­та? Пра­во­мер­на и че­с­т­на ли  бе из­бор­на­та би­т­ка на ГЕРБ? И най-ва­ж­но­то, ка­к­во ни ча­ка от се­га на­та­тък?

То­ва, раз­би­ра се, са въ­п­ро­си, на ко­и­то аз не мо­га да от­го­во­ря, а  и  ед­ва ли е въз­мо­ж­но ня­кой  да  го на­п­ра­ви. За един е пра­вил­но то­ва, ко­е­то за друг не е. Из­мам­ни­ци­те се гор­де­ят със ска­лъ­пе­ни­те да­ла­ве­ри, а те­зи, де­то зна­ят то­ва, са се на­у­чи­ли от 20 го­ди­ни да се пра­вят на ни чу­ли, ни ви­дя­ли. Ед­но оба­че ни пре­д­с­тои със си­гур­ност – да ви­дим през сле­д­ва­щи­те го­ди­ни да­ли из­бо­рът на Бъл­га­рия  е бил до­бър.

Георги З. ГЕОРГИЕВ