Притчата за богаташа и бедния Лазар

Nov 9th, 2011 | От | Category: ДРУГИ, ПОЗИЦИИ

Об­х­ва­на­ти от ми­с­ли, чу­в­с­т­ва и емо­ции от из­ми­на­ли­те из­бо­ри и за жи­тей­с­ко­то ни оце­ля­ва­не през ид­ва­щи­те зим­ни ме­се­ци, ние по­с­ре­ща­ме цър­ко­в­ни­те пра­з­ни­ци, ко­и­то ни въ­ве­ж­дат във ве­ч­на­та ре­ал­ност на ду­хо­в­ния свят. Съ­бо­та бе За­ду­ш­ни­ца – ден, в кой­то от­да­до­х­ме за­с­лу­же­на по­чит и лю­бов към по­кой­ни­те ни бли­з­ки хо­ра с цър­ко­в­на мо­ли­т­ва и ми­ло­с­ти­ня за оп­ро­ще­ние на гре­хо­ве­те им. Го­ля­ма част от хри­с­ти­я­ни­те вяр­ват в Бо­га, об­ръ­щат се към Не­го с мо­ли­т­ва, към Св.Бо­го­ро­ди­ца , све­ти­и­те, но не вяр­ват във въз­к­ре­се­ни­е­то и ве­ч­ния жи­вот. От­го­во­рът е : ,, на­с­ла­ж­да­вай се се­га на жи­во­та, за­що­то ут­ре мо­же да те ня­ма,… ни­кой не се е вър­нал от там, за да ка­же” /не­за­чи­тай­ки ис­то­ри­че­с­ки до­с­то­вер­но­то чу­до с въз­к­ре­се­ния Ла­зар от Хри­с­тос, кой­то по-къ­с­но ста­ва ос­но­ва­тел на цър­к­ва­та на о-в Крит и мно­го дру­ги от све­ще­на­та ис­то­рия/. Са­ми­те те­зи хри­с­ти­я­ни, об­ръ­щай­ки се към Бо­га,  при­з­на­ват и въз­к­ре­се­ни­е­то и ве­ч­ния жи­вот, за­що­то с мо­ли­т­ва­та си към Хри­с­тос, Св.Бо­го­ро­ди­ца и све­ти­и­те, /ко­и­то са жи­ве­ли на зе­мя­та, а се­га пре­бъ­д­ват във ве­ч­ния жи­вот/,  при­з­на­ват и въз­к­ре­се­ни­е­то и ве­ч­ния жи­вот. Те­зи хо­ра си из­г­ра­ж­дат  ези­че­с­ка пре­д­с­та­ва за вя­ра­та- ,,вяр­вам, за да съм здрав, да ня­мам про­б­ле­ми, да бла­го­ден­с­т­вам”. / Съ­ще­с­т­ву­ва еван­гел­с­ка се­к­та в САЩ, ко­я­то се име­ну­ва ,,Еван­гел­с­ка цър­к­ва  на про­с­пе­ри­те­та”. Про­по­вя­д­ват: ,,вяр­вай­те в Бо­га, за да сте бо­га­ти и ща­с­т­ли­ви”, из­по­л­з­вай­ки ко­щун­с­т­ве­но Сло­во­то Бо­жие за мо­ли­т­ви за ус­пех на све­то­в­на­та фи­нан­со­ва­та сто­ко­ва бор­са. Всъ­щ­ност ос­но­в­но­то по­с­ла­ние на Хри­с­тос и Не­го­во­то бла­го­ве­с­тие е за по­бе­да­та на гре­ха зло­то и смърт­та, за въз­к­ре­се­ние на мър­т­ви­те и жи­во­та в бъ­де­щия век. Сам Спа­си­тя­лят сви­де­тел­с­т­ва: А ве­чен жи­вот е то­ва, да по­з­на­ват Те­бе, Ед­но­го Ис­тин­на­го Бо­га, и пра­те­ния от Те­бе Ии­су­са Хри­с­та” /Йо­ан 17:3/. В ,,Сим­во­ла на вя­ра­та”, кой­то че­тем по вре­ме на вся­ка Ли­тур­гия из­по­вя­д­ва­ме: ,,Вяр­вам в ед­на све­та съ­бор­на и апо­с­тол­с­ка Цър­к­ва…, ча­кам въз­к­ре­се­ние на мър­т­ви­те и жи­вот в бъ­де­щия век.”

Зна­ей­ки на­ша­та ду­хо­в­на не­мощ, на­ши­ят Спа­си­тел ни е от­к­рил тай­на­та на за­д­г­ро­б­ния жи­вот с при­т­ча­та за бо­га­та­ша и бе­д­ния Ла­зар. При­т­ча­та е сле­д­на­та:  ,,Ня­кой си чо­век бе­ше бо­гат, об­ли­ча­ше се в ба­г­ре­ни­ца и ви­сон и все­ки ден пи­ру­ва­ше бля­с­ка­во. Има­ше тъй съ­що един си­ро­мах, на име Ла­зар, кой­то стру­пав ле­же­ше при вра­та­та му и пе­ти­мен бе­ше да се на­х­ра­ни от тро­хи­те, що па­да­ха от тра­пе­за­та на бо­га­та­ша, и псе­та­та при­хо­ж­да­ха, та бли­же­ха стру­пи­те му. Ум­ря си­ро­ма­хът, и за­не­со­ха го Ан­ге­ли­те в ло­но­то Ав­ра­а­мо­во; ум­ря и бо­га­та­шът, и го по­г­ре­ба­ха; и в ада, ко­га­то бе­ше на мъ­ки, по­ди­г­на очи­те си, ви­дя Ав­ра­а­ма от­да­леч и Ла­за­ря в ло­но­то му и, ка­то из­ви­ка, ре­че: от­че Ав­ра­а­ме, сми­ли се над ме­не, и пра­ти Ла­за­ря да на­мо­к­ри края на пръ­с­та си във во­да и да ми раз­х­ла­ди ези­ка, за­що­то се мъ­ча в тоя пла­мък. Ав­ра­ам пък ре­че: че­до, спом­ни си, че ти по­лу­чи ве­че до­б­ро­то си при­жи­ве, а Ла­зар – зло­то: се­га пък той тук се уте­ша­ва, а ти се мъ­чиш; па ос­вен то­ва ме­ж­ду нас и вас зее го­ля­ма про­паст, та ония, ко­и­то ис­кат да пре­ми­нат от­тук при вас, да не мо­гат, тъй съ­що и от­там към нас да не пре­ми­на­ват. А той ре­че: мо­ля ти се то­га­ва, от­че, пра­ти го в ба­щи­на­та ми къ­ща, за­що­то имам пе­ти­ма бра­тя, та да им за­с­ви­де­тел­с­т­ву­ва, за да не до­й­дат и те в то­ва мя­с­то на мъ­ка­та.  Ав­ра­ам му ре­че: имат Мо­и­сея и про­ро­ци­те: не­ка ги слу­шат. А той ре­че: не, от­че Ав­ра­а­ме, но ако ня­кой от мър­т­ви­те оти­де при тях, ще се по­ка­ят.  То­га­ва Ав­ра­ам му ре­че: ако Мо­и­сея и про­ро­ци­те не слу­шат, то и да въз­к­ръ­с­не ня­кой от мър­т­ви­те, ня­ма да се убе­дят.” /Лу­ка16:19-31/Ка­к­во ни пра­ви впе­ча­т­ле­ние от при­т­ча­та? -Има съ­з­на­те­лен жи­вот след смърт­та; има съд- въз­ме­з­дие за до­б­ро­то и зло­то, сто­ре­ни през зем­ния жи­вот –ад и рай, а не пре­ра­ж­да­не. Хри­с­тос не осъ­ж­да бо­га­тия, за­що­то е бо­гат, а за­що­то е из­г­ра­дил про­паст в от­но­ше­ни­я­та си към ну­ж­ди­те на  бли­ж­ни­те си – в слу­чая с Ла­зар. От дру­га стра­на Ла­зар не е въз­на­г­ра­ден за­ра­ди бе­д­но­ст­та и стра­да­ни­е­то си, а то­ва, че без­ро­по­т­но ги е по­на­сял. Име­то ,,Ла­зар” оз­на­ча­ва ,,Бог ми е при­бе­жи­ще” и дей­с­т­ви­тел­но той оп­ра­в­дал зна­че­ни­е­то на име­то си. Ка­к­во е ада? Чу­в­с­т­во­то на стра­да­ние, уни­ние, страх, по­ро­де­ни от гу­з­на­та ни съ­вест от  не­раз­ка­я­ни­те гре­хо­ве. То­ва чу­в­с­т­во ще про­дъл­жи и след смърт­та ни,  ако не сме при­не­с­ли по­ка­я­ние. А ра­ят е  ду­ше­в­но­то съ­с­то­я­ние  на ра­дост, бла­жен­с­т­во, лю­бов и бла­го­дар­ност към Бо­га и бли­ж­ни­те за вси­ч­ко. То­ва ду­ше­в­но съ­с­то­я­ние се при­до­би­ва в мо­ли­т­ве­но об­ще­ние с Бо­га, в не­пре­с­тан­на бор­ба със стра­с­ти­те и гре­хо­ве­те, в уча­с­тие в тайн­с­т­ва­та на Цър­к­ва­та -най-ве­че Из­по­вед и Св.При­ча­с­тие. С при­т­ча­та за бо­га­та­ша и бе­д­ния Ла­зар Го­с­под ни от­к­ри­ва ис­ти­на­та за жи­во­та след смърт­та. Не­ка да я при­е­мем. В про­ти­вен слу­чай ще про­дъл­жа­ва­ме да се лу­та­ме и из­мъ­ч­ва­ме в тър­се­не на от­го­во­ри, не­до­с­ти­жи­ми за ог­ра­ни­че­ния ни и гре­хо­вен ра­зум, или да ча­ка­ме ня­кой да се вър­не от от­въ­д­но­то, да въз­к­ръ­с­не,  за да по­т­вър­ди ду­ми­те на Спа­си­те­ля. Та­ка ще се упо­до­бим на бо­га­та­ша от при­т­ча­та, кой­то ис­кал да се вър­не в ба­щи­ния си дом, за да за­с­ви­де­тел­с­т­ва на пе­ти­ма­та си бра­тя да не жи­ве­ят без­г­ри­ж­но и гре­хо­в­но. То­га­ва и за нас ще се от­на­сят  ду­ми­те на отец Аа­в­рам към бо­га­та­ша ,,ако Мо­и­сея и про­ро­ци­те не слу­шат, /т.е. не вяр­ват в  Св.Пи­са­ние/, то и да въз­к­ръ­с­не ня­кой от мър­т­ви­те, ня­ма да се убе­дят” /Лу­ка 19:31/.

Ма­кар и те­с­ни, не­ка из­бе­рем две­ри­те към цар­с­т­во­то Бо­жие. Да вяр­ва­ме във вси­ч­ко, ко­е­то ни учи Св.Пра­во­с­ла­в­на Цър­к­ва, за­що­то Све­тия Дух пре­бъ­д­ва в нея и ка­к­то сви­де­тел­с­т­ва  Св.ап.Па­вел – тя  е стълб и кре­пи­ло на ис­ти­на­та /І Тим3:15/.   Бла­же­но­по­чи­на­ли­ят и при­с­но­па­ме­тен ар­хи­е­пи­с­коп Се­ра­фим Со­бо­лев, чи­и­то свя­ти и чу­до­дей­ни мо­щи по­чи­ват в кри­п­та­та на Ру­с­ка­та цър­к­ва в Со­фия ни учи :,,Не на­га­ж­дай­те вя­ра­та към жи­во­та си, а на­га­ж­дай­те жи­во­та си към вя­ра­та”.

Та­ка ня­ма да се из­мъ­ч­ва­ме да тър­сим са­ми от­го­вор на ве­ч­ни­те въ­п­ро­си за жи­во­та след смърт­та и за въ­к­ре­се­ни­е­то, а ще на­ме­рим по­кой и ра­дост от ис­ти­на­та, въз­ве­с­те­на ни от Са­мия Го­с­под Ии­сус Хри­с­тос. Амин!

Протойерей Георги ПЕТКОВ

Коментарите са затворени.