Не съм фи­ло­лог, ни­то ли­те­ра­тор, но то­зи про­б­лем ме за­ни­ма­ва от мно­го вре­ме. От уче­ни­че­с­ки­те ми го­ди­ни през 50-те на ми­на­лия век до дне­ш­ни дни съм сви­де­тел как се про­ме­ня на­ши­ят език. С на­пре­д­ва­не­то на про­г­ре­са по от­но­ше­ние на на­у­ка­та и те­х­но­ло­ги­и­те, то­ва е ес­те­с­т­ве­но, но мно­го чу­ж­ди­ци и осо­бе­но ру­си­з­ми, из­ме­с­т­ват на­ши­те ду­ми. По­ло­ви­на­та от бъл­гар­с­ки­те ми­ни­с­тър-пре­д­се­да­те­ли след 1944 г. са ру­с­ки гра­ж­да­ни. Те в своя ре­ч­ник из­по­л­з­ва­ха мно­го ру­с­ки ду­ми. С те­че­ние на вре­ме­то мно­го хо­ра за­по­ч­на­ха да им по­д­ра­жа­ват и ори­ги­нал­ни­чат. Раз­про­с­т­ра­ня­ва­ни ка­то мо­да те ста­ват не­що оби­чай­но. При­ме­ри мно­го, ще се спра по­не на ня­кол­ко: при­йом – на­чин; кру­ти – стро­ги; раз­чет – смя­там, из­чи­с­ля­вам; бол­шин­с­т­во – мно­зин­с­т­во; уда­ч­но – ус­пе­ш­но, спо­лу­ч­ли­во; ка­сае се – от­на­ся се, от­но­с­но; ре­ги­он – ра­йон; чре­з­ви­чай­но – из­вън­ре­д­но; омъ­же­на – же­не­на и.т.н. по­с­ле­д­ни­ят при­мер ос­та­вя че­с­то в не­ло­в­ко по­ло­же­ние же­ни и мъ­же. Мно­го мъ­же, за да бъ­дат ори­ги­нал­ни, ка­з­ват, че са омъ­же­ни. Пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни при по­се­ще­ни­е­то на япон­с­ка­та то­га­ва при­н­це­са, из­ве­с­т­на­та на­ша ре­пор­тер­ка Да­ни­е­ла Къ­не­ва ка­за по те­ле­ви­зи­я­та, че япон­с­ки­ят им­пе­ра­тор не бил омъ­жен.

За све­де­ние или спра­в­ка по­ч­ти във вси­ч­ки ези­ци за зна­че­ни­е­то на „же­ни­т­ба” има са­мо ед­на ду­ма за мъ­жа и за же­на­та – те са же­не­ни. На ан­г­лий­с­ки – ме­рит; на не­м­с­ки – фа­е­ра­тет; на френ­с­ки – ма­рит; на ис­пан­с­ки – ка­са­до, ка­са­да; на ру­мън­с­ки – ка­са­то­рит; ев­ли на тур­с­ки и .т.н. Са­мо при нас из­ле­зе та­зи мо­да от 30 го­ди­ни на­сам да се де­ли то­ва по­ня­тие – же­нен за мъж и омъ­же­на за же­на. Не­ка да по­раз­съ­ж­да­ва­ме мал­ко. Как та­ка, ко­га­то два­ма се же­нят, из­ве­д­нъж же­на­та да ста­ва омъ­же­на? То та­ко­ва би­ло пра­ви­ло­то – за мъ­жа, за­що­то е мъж – же­нен, а за же­на­та, за­що­то е же­на – омъ­же­на. Осо­бе­но по­с­ле­д­но­то зву­чи тол­ко­ва по­ш­ло и гро­з­но. Же­на­та след бра­ка, не че за­що­то по­лу­ча­ва не­що мъ­ж­ко се омъ­ж­ва, а то­ч­но об­ра­т­но­то – то­га­ва ста­ва ис­тин­с­ка же­на. За­що ка­з­ва­ме то­га­ва на но­во­б­ра­ч­ни­те мла­до­жен­ци и за два­ма­та? Ина­че же­на­та би тря­б­ва­ло да е мла­до­мъ­ж­ка, на­ли? То­ва е сме­ш­но и гро­з­но. То­га­ва по­ня­ти­е­то 4же­ни­т­ба” зна­чи не ид­ва от ду­ма­та „же­на”. По­ня­ти­е­то „же­ни­т­ба” ид­ва от ду­ма­та „жъ­т­ва”. Жъ­на – же­ня. Хо­ра­та са ка­з­ва­ли оти­вам да же­ня. Та­ка, ка­к­то жи­т­ни­те кла­со­ве уз­ря­ват за же­т­ва и се же­ни, та­ка и мла­де­жи­те, ко­га­то уз­ре­ят за то­ва, ста­ват пъл­но­ле­т­ни, се же­нят.

Кра­ли­ца Ели­за­бет от Сре­д­ни­те ве­ко­ве не вли­за в брак, ни­то с ис­пан­с­кия, ни­то с френ­с­кия крал, за да за­па­зи сво­е­то крал­с­т­во и ка­з­ва, че се же­ни за Ан­г­лия, а на­ши­те съ­в­ре­мен­ни пре­во­да­чи пре­ве­ж­дат, че тя се омъ­ж­ва, пре­д­с­та­ве­те си, за Ан­г­лия. Сме­ш­но, на­ли.

По­ня­ти­е­то,  че ня­коя же­на се от­да­ва из­ця­ло на про­фе­си­я­та си, е, че тя се е оже­ни­ла за нея, а не омъ­жи­ла. Ка­к­во да ка­жем съ­що за уза­ко­не­ни­те ед­но­по­ло­ви бра­ко­ве – кой се же­ни и кой се омъ­ж­ва? На­при­мер Иван се е оже­нил за Сто­ян или Сто­ян се е омъ­жил за Иван – иди, че ги раз­бе­ри! А за ле­з­бий­ки­те – коя от две­те е омъ­же­на, на­ли и две­те са же­ни?

То­ва не­п­ра­вил­но се раз­про­с­т­ра­ня­ва и ут­вър­ж­да­ва, осо­бе­но мно­го от ар­ти­с­ти­те при пре­во­ди и ду­б­ли­ра­не­то на чу­ж­ди фил­ми. Кой им да­ва пра­во­то да го вър­шат? Го­во­ри се ве­че за за­кон за чи­с­то­та­та на бъл­гар­с­кия език. То­ва тря­б­ва да се на­п­ра­ви час по-ско­ро. Не­ка се вслу­ша­ме в мне­ни­е­то на опи­т­ни­те спе­ци­а­ли­с­ти ка­то на­при­мер д-р Сте­фан Бре­зин­с­ки в ста­ти­я­та му „Уда­ч­но ли ни ка­са­ят ру­с­на­ци­те?”

Най-мъ­дър е на­ши­ят на­род – чуй­те са­мо как зву­чи ед­на ста­ра на­ро­д­на пе­сен: „мо­ма се е за­же­ни­ла”, а не за­о­мъ­жи­ла. Ние има­ме пре­к­расн ду­ми в на­шия бъл­гар­с­ки език. Ру­с­ка­та ду­ма „уда­ча” има мно­го бъл­гар­с­ки си­но­ни­ми – уме­ло, уме­с­т­но, ус­пе­ш­но, то­ч­но и.т.н. Ру­с­ка­та ду­ма „ка­сае” на бъл­гар­с­ки има си­но­ни­ми­те – за­ся­га, от­на­ся се до, по от­но­ше­ние на, или про­с­то за и т.н.; жи­ву­щи – жи­ве­е­щи; не­у­да­ч­ник – не­ка­дър­ник, не­с­ре­т­ник, не­у­с­пял, про­ва­лил се и.т.н.

В по­с­ле­д­но вре­ме мно­го по­ли­ти­ци и  ико­но­ми­с­ти упо­т­ре­бя­ват ду­ма­та раз­че­ти. То­ва пак ид­ва от ру­си­з­ма раз­ч­ьот. А пре­ве­де­но на бъл­гар­с­ки зна­чи сме­т­ки, из­чи­с­ле­ния.

Най-го­ле­ми­те за­мър­си­те­ли на бъл­гар­с­кия език са по­ли­ти­ци­те и ме­ди­и­те. Вси­ч­ки тря­б­ва да ра­бо­тим то­ва да се спре. По­с­ре­щат те в ма­га­зи­на и ти пре­д­ла­гат сто­ка, опа­ко­ва­на в та­рел­ка – ру­с­ка ду­ма. Бъл­гар­с­ка­та ду­ма е чи­ний­ка. Об­ви­та в це­ло­фан или фо­лио, та­зи пла­с­т­ма­со­ва чи­ний­ка мо­же да се на­ре­че про­с­то опа­ко­в­ка. Не­ка да про­я­вим по­ве­че па­т­ри­о­ти­зъм чрез ре­ч­та си.

Иван МАЛЕВ