Една постъпка променя всичко

В съ­в­ре­мен­ния свят все по-че­с­то чу­ва­ме за вре­ди­те, ко­и­то на­на­ся­ме на окол­на­та сре­да. Чо­ве­че­с­т­во­то во­ди не­ра­в­но­с­той­на бор­ба с при­ро­да­та, не­о­съ­з­на­вай­ки, че вре­ди един­с­т­ве­но на се­бе си. За­с­та­на­ли пред мо­ре­то, ние се чу­в­с­т­ва­ме не­з­на­чи­тел­ни. Смя­та­ме, че на­ша­та вре­да е ни­що­ж­на и по ни­ка­къв на­чин не мо­же да про­ме­ни еко­си­с­те­ма­та. За­б­ра­вя­ме фа­к­та, че ед­на по­с­тъ­п­ка про­ме­ня вси­ч­ко.

Хо­ра­та, ко­и­то при­е­мат при­сър­це съ­д­ба­та на мо­ре­то ед­ва ли ще за­б­ра­вят зи­ма­та на бли­з­ка­та 2007 г., ко­га­то в ак­ва­то­ри­я­та на Азо­в­с­ко и Чер­но мо­ре се из­ли­ват сто­ти­ци то­но­ве пе­т­рол след ава­ри­я­та в Кер­чен­с­кия за­лив. Ка­пи­та­нът на тан­ке­ра, раз­би­ра се, е не­ви­нен. Не­ви­нен, кой­то осъ­ж­да над 30 000 пти­ци и дру­ги мор­си оби­та­те­ли на смърт. То­ва ни ка­ра да се за­ми­с­лим кол­ко „ком­пе­тен­т­ни” те­х­ни­ци и ко­ра­бо­с­т­ро­и­те­ли са одо­б­ри­ли тан­ке­ра, кой­то пре­на­ся по­тен­ци­ал­но оръ­жие за еко­ло­ги­я­та. Ето как ед­на по­с­тъ­п­ка мо­же да про­ме­ни вси­ч­ко в от­ри­ца­тел­на по­со­ка. Мо­ре­то е един раз­ли­чен свят, чи­и­то „жи­те­ли” са мно­го по-мал­ко от хо­ра­та, ко­и­то го при­е­мат за да­де­ност и пър­ва цел за ек­с­п­ло­а­та­ция. Ние все­ки ден „об­щу­ва­ме” с то­зи свят. Ко­ра­би кръ­с­то­с­ват бре­го­ве­те му, сон­ди до­с­ти­гат дъл­би­ни­те му, про­ми­ш­ле­ни и от­хо­д­ни во­ди се из­ли­ват еже­д­не­в­но. Ако хи­по­те­ти­ч­но оби­та­те­ли­те му се пре­вър­нат в хо­ра, ка­к­ва ли при­съ­да би­ха от­ре­ди­ли на вре­ди­те­ли­те?

В по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни за­че­с­тя­ха слу­ча­и­те на мър­т­ви дел­фи­ни по бре­го­ве­те на Бъл­гар­с­ко­то чер­но­мо­рие. През из­ми­на­ло­то ля­то и аз имах не­при­я­т­на­та чест да ста­на сви­де­тел на та­зи при­ну­де­на смърт. Край един от пла­жо­ве­те на моя ро­ден град Бал­чик бе­ше из­х­вър­лен ма­лък дел­фин, с раз­ме­ри­те на ша­ран. Сму­те­ни­те ту­ри­с­ти с жал от­ми­на­ва­ха мал­кия труп на бо­зай­ни­ка, а слу­жи­те­ли­те на ком­п­ле­к­са се по­г­ри­жи­ха да по­к­ри­ят слу­чая бър­зо, за да из­бе­г­нат раз­с­ле­д­ва­не на при­ро­до­за­щи­т­ни­ци. В по­с­ле­д­с­т­вие на­у­чих, че за­с­т­ра­ше­но­то жи­во­т­но на­па­да ри­бар­с­ки­те мре­жи с цел да изя­ж­да уло­ва. Там на­ми­ра и смърт­та си. Же­с­то­ка­та ис­ти­на е, че ри­ба­ри­те не се це­ре­мо­нят да ли­к­ви­ди­рат ви­но­в­ни­ка, на­в­ля­зъл в „не­при­ко­с­но­ве­ни­те ка­па­ни”. Ето как, в един или друг мо­мент, с по­с­тъ­п­ка­та си, мо­жем да ста­нем съ­у­ча­с­т­ни­ци на де­я­ние, ко­е­то не опи­ра са­мо до мо­рал­ния из­бор, а се на­ка­з­ва от за­ко­на. За­кон, кой­то тря­б­ва да про­пъл­зи по „ма­ги­с­т­ра­ла­та” от не­за­г­ри­же­ни хо­ра, за да до­с­ти­г­не ви­но­в­ни­ка. Въз­мо­ж­но ли е то­ва? Мо­же би ко­га­то за­по­ч­нем да ви­ж­да­ме дел­фи­ни са­мо в дел­фи­на­ри­у­ма.

Но и в най-мра­ч­на­та ста­ти­с­ти­ка ви­на­ги се ви­ж­да лъч све­т­ли­на. На­ра­с­т­ва бро­ят на до­б­ро­вол­ци­те и при­ро­до­за­щи­т­ни­ци­те, ко­е­то е до­б­ра но­ви­на и за мо­ре­то. През 2009 г. имах удо­вол­с­т­ви­е­то да при­съ­с­т­вам на че­с­т­ва­не­то на Де­ня на Чер­но мо­ре – 31 ок­том­в­ри. То­га­ва мно­го мла­ди хо­ра от Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния, Ук­рай­на, Ру­сия, Гру­зия и Тур­ция офор­ми­ха кон­ту­ри­те на мо­ре­то, ка­то от­дел­ни пре­д­с­та­ви­те­ли от­п­ра­ви­ха при­зив към не­го­во­то опа­з­ва­не в бъ­де­щи­те го­ди­ни. То­ва е по­ка­за­тел, че мла­до­то об­ще­с­т­во, в ко­е­то са на­де­ж­ди­те за един по-до­бър свят, с по­с­тъ­п­ки­те си, за­по­ч­ва да про­ме­ня вси­ч­ко.

Ерсин ИСМАИЛОВ