[Show as slideshow]

14 ок­том­в­ри, на­ри­чан с обич от на­шия на­род Пе­т­ко­в­ден, е по­с­ве­тен от пра­во­с­ла­в­на­та цър­к­ва на Св.Пе­т­ка Бъл­гар­с­ка, Пре­по­до­б­на Па­ра­с­ке­ва Пе­т­ка Тър­но­в­с­ка. Све­ти­ца и от­шел­ни­ч­ка, ро­де­на в град Епи­ват, на бре­га на Мра­мор­но мо­ре от бла­го­че­с­ти­ви ро­ди­те­ли, след кон­чи­на­та им се от­да­ва на пост , мо­ли­т­ви и уе­ди­не­ние. След смърт­та и, не­й­ни­те мо­щи са по­г­ре­ба­ни в Ца­ри­г­рад, а по вре­ме­то на Иван – Асен през 1238 г. са пре­не­се­ни в Тър­но­во, по-къ­с­но в Бдин, в Ца­ри­г­рад, а през 1641 г. Ва­си­лий Во­е­вод ги пре­на­ся в Яш. От­на­ча­ло са по­ло­же­ни в цър­к­ва­та „Три све­тии”, а по-къ­с­но пре­ме­с­те­ни в „Сре­те­ние То­с­по­д­не”, къ­де­то хри­с­ти­я­ни­те по­л­з­ват бла­го­дат­та на не­й­ни­те мо­щи. Па­т­ри­арх Ев­ти­мий на­пи­с­ва на ста­ро­бъл­гар­с­ки език не­й­но­то жи­тие, ко­е­то е пре­ве­де­но по­с­ле на ла­тин­с­ки, ру­мън­с­ки, ру­с­ки и бъл­гар­с­ки език.

Ето за­що 14 ок­том­в­ри е хра­мо­ви­ят пра­з­ник на цър­к­ва­та в кв.”Ле­в­с­ки”, но­се­ща име­то на оби­ч­на­та све­ти­ца. Мно­же­с­т­во­то, из­пъл­ни­ло хра­ма в то­зи ден, ста­на сви­де­тел на тър­же­с­т­ве­на пра­з­ни­ч­на ли­тур­гия, от­с­лу­же­на от отец Ге­ор­ги Пе­т­ков, отец Стра­тия Але­к­сан­д­ров, отец Ма­рин от с.Зме­е­во, мла­дия отец Фи­лип от с.Об­ро­чи­ще. Бе­ше из­вър­шен и тър­же­с­т­вен во­до­с­вет, а ка­к­то ви­на­ги в по­до­б­ни слу­чаи пра­з­ни­кът за­вър­ши с бла­го­с­ло­вия и кур­бан за вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи. За тър­же­с­т­ве­но­то на­с­т­ро­е­ние в хра­ма до­при­не­се мно­го и хо­рът, по­д­си­лен с но­ви све­жи гла­со­ве.

Спо­ред на­ро­д­ни­те вяр­ва­ния и пре­д­с­та­ви в бъл­гар­с­ка­та тра­ди­ция бли­зък ро­д­с­т­ве­ник на Св.Пе­т­ка е един от най-та­че­ни­те све­т­ци Св.Ди­ми­тър. Цър­к­ва­та го по­чи­та на 26 ок­том­в­ри, на Ди­ми­т­ро­в­ден, ко­га­то спо­ред вяр­ва­ни­я­та за­по­ч­ва зи­ма­та, а све­те­цът е по­к­ро­ви­тел на сту­да, има дъл­га бя­ла бра­да, от ко­я­то ръ­си сне­га. Той е изо­б­ра­зя­ван на ико­ни­те на чер­вен кон. Св.ВМЧ Ди­ми­тър е ро­ден в Со­лун в бо­га­то се­мей­с­т­во /ба­ща му бил гра­до­на­чал­ник/, от­ра­но въ­ве­ден в хри­с­ти­ян­с­ка­та ре­ли­гия, ко­я­то от­к­ри­то из­по­вя­д­вал, въ­п­ре­ки го­не­ни­я­та и же­с­то­ко убит по­ра­ди то­ва на 26 ок­том­в­ри 306 г. Мо­щи­те му са по­г­ре­ба­ни в цър­к­ва­та „Св.Ди­ми­тър” в Со­лун, къ­де­то се на­ми­рат и днес.

Пак спо­ред на­ро­д­ни­те вяр­ва­ния Св.Ди­ми­тър е брат на Св.Ар­хан­гел Ми­ха­ил /Ду­ше­ва­д­ни­ка/, за­то­ва и ско­ро след Ди­ми­т­ро­в­ден е и ед­на от го­ле­ми­те За­ду­ш­ни­ци, на ко­я­то се раз­да­ва ва­ре­но жи­то и пи­т­ки за по­мен. Все пра­з­ни­ци, от­бе­ля­з­ва­ни тър­же­с­т­ве­но в на­ша­та цър­к­ва от отец Ге­ор­ги Пе­т­ков. Не мо­же да не се от­бе­ле­жи с ра­дост ре­дът и чи­с­то­та­та в цър­к­ва­та, зе­ле­ни­на­та и цве­тя­та в дво­ра и ог­ра­да­та, но най-ве­че ху­ба­ви­те пра­з­ни­ч­ни и не­дел­ни ли­тур­гии, от­с­лу­ж­ва­ни с мно­го ста­ра­ние от отец Ге­ор­ги Пе­т­ков. На ед­на от не­дел­ни­те слу­ж­би на­с­ко­ро при­съ­с­т­ва­ха не­го­ви­те пре­по­да­ва­те­ли от Шу­мен­с­кия уни­вер­си­тет – проф.Т.То­тев /ре­к­тор/ и доц.С.Си­в­ри­ев /пре­по­да­ва­тел/. Те спо­де­ли­ха за­до­вол­с­т­во­то си от от­ли­ч­ния си и изя­вен сту­дент, кой­то се­га вър­ши сво­я­та про­по­ве­д­ни­че­с­ка дей­ност със съ­що­то усър­дие, ка­к­то ко­га­то е учил в Бо­го­с­ло­в­с­кия фа­кул­тет. Усър­дие, тол­ко­ва при­съ­що на един све­ще­ник, но и тол­ко­ва ну­ж­но и же­ла­но за вси­ч­ки, ко­и­то слу­жат на хо­ра­та.

Мария АНДРЕЕВА

Фото: Юлита.ХРИСТОВА