40 ве­ли­ко­ле­п­ни пей­за­жа, ма­лък фор­мат, ук­ра­си­ха Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия в на­ча­ло­то на се­п­тем­в­ри. Те са де­ло на един та­лан­т­лив тво­рец – ху­до­ж­ник, ре­жи­сьор и опе­ра­тор, с ко­го­то мо­жеш да раз­го­ва­ряш ча­со­ве, раз­г­ле­ж­дай­ки из­ло­же­ни­те кар­ти­ни. То­ва е Не­дел­чо На­нев, чи­е­то име че­с­то се сре­ща и в на­д­пи­си­те на мно­го бъл­гар­с­ки иг­рал­ни фил­ма/”Лю­би­мец 13”, „Бъ­ди ща­с­т­ли­ва, Ани”, „Кра­де­цът на пра­с­ко­ви”, „Иван Ши­ш­ман”и др./ ка­то ху­до­ж­ник и на по­ве­че от 50 до­ку­мен­тал­ни фил­ма ка­то ре­жи­сьор и опе­ра­тор. Ув­ле­че­ни­е­то по ки­но­то не е по­пре­чи­ло на дру­га­та страст на то­зи чо­век – ри­су­ва­не­то. Ме­ж­ду по­д­го­то­в­ка­та на фил­ми­те, в по­чи­в­ки­те, той гра­б­ва мал­ки­те пла­т­на и че­т­ки­те – та­ка се ра­ж­дат ми­ни­а­тюр­ни­те пей­за­жи. И тъй ка­то го­ля­ма част от фил­ми­те са сни­ма­ни тук, в Бал­чик /”Бъл­гар­с­ки­ят Хо­ли­вуд”/, то е обя­с­ни­мо за­що в по­ве­че­то пла­т­на от­к­ри­ва­ме жи­во­пи­с­ни­те ба­и­ри на Бал­чик, пла­жа, мо­ре­то, мал­ки­те ули­ч­ки, къ­т­че­та от Дво­ре­ца.

Ав­то­рът, ув­ле­ка­те­лен съ­бе­се­д­ник, спо­де­ля, че в кар­ти­ни­те си вла­га свои ми­с­ли и чу­в­с­т­ва, ко­и­то го въл­ну­ват и би ис­кал да усе­тят и зри­те­ли­те. За­то­ва оп­ре­де­ля пей­за­жи­те си ка­то по­с­ла­ния, из­ра­зе­ни не с ду­ми, а с че­т­ка­та, с из­ку­с­т­во­то на бо­и­те. Ху­до­ж­ни­кът, дъл­го­го­ди­шен пре­по­да­ва­тел в Ху­до­же­с­т­ве­на­та ака­де­мия по цве­то­з­на­ние, не пре­с­та­ва да се въл­ну­ва от те­ма­та за цве­то­ве­те и те­х­ни­те съ­че­та­ния, за бо­га­т­с­т­во­то на па­ли­т­ра­та от цве­то­ве и ов­ла­дя­ва­не­то им, ко­е­то е ус­ло­вие за ед­на сло­ж­на жи­во­пис. Въл­не­ния, ко­и­то зри­те­лят не­пре­мен­но ще от­к­рие в мал­ки­те пей­за­жи на Не­дел­чо На­нев, ще се въз­хи­ти на ню­ан­си­те и бо­га­тия ко­ло­рит в твор­би­те му, пре­съ­з­да­ли с мно­го обич не­по­в­то­ри­ма­та кра­со­та на Бал­чик, Со­зо­пол, Ка­вар­на, на тро­га­тел­на­та ху­бост на ци­ган­с­ка­та ма­ха­ла, ри­бар­с­ки­те ло­д­ки, на да­ля­ни­те, на по­д­с­ка­за­но­то чо­ве­ш­ко при­съ­с­т­вие с мал­ки­те фи­гу­ри. Не мо­же да не се тро­г­не зри­те­лят от те­зи ко­ло­ри­т­ни от­к­ро­ве­ния, из­да­ва­щи тън­ка­та чу­в­с­т­ви­тел­ност та един тво­рец с впе­ча­т­ля­ва­що май­с­тор­с­т­во, със страст към из­ку­с­т­во­то, с не­из­мен­на лю­бов към ри­су­ва­не­то. Пей­за­жи­те, съ­з­да­ва­ни в про­дъл­же­ние на мно­го го­ди­ни /от 1959, 1961, 1970, 2001, 2009/ но­сят бе­ле­зи­те на един ут­вър­ден стил, а до­ри и рам­ки­ра­не­то им по­д­с­ка­з­ва, че са де­ло на от­го­во­рен ху­до­ж­ник, кой­то ува­жа­ва по­чи­та­те­ли­те на то­ва из­ку­си­тел­но из­ку­с­т­во. Не­що по­ве­че. Ху­до­ж­ни­кът е чо­век с бу­д­на съ­вест и вяр­ва в гра­ж­дан­с­ко­то об­ще­с­т­во, ко­е­то па­зи и съ­з­да­ва кул­ту­ра­та, за­до­во­ля­вай­ки ду­хо­в­ни­те си по­т­ре­б­но­с­ти.

Бал­чи­ш­ки­те по­чи­та­те­ли ще оча­к­ват с ин­те­рес сле­д­ва­ща­та изя­ва на Н.На­нев – из­ло­ж­ба „Спо­мен за Са­ха­ра”, ак­ва­ре­ли от вре­ме­то, пре­ка­ра­но в Ал­жир ка­то пре­по­да­ва­тел по жи­во­пис.

Ма­рия АН­Д­РЕ­Е­ВА