/Продължава от брой: 35/

В пър­вия мо­мент един­с­т­ве­но­то,ко­е­то Си­ро­мах Про­с­то­с­мър­т­ни­ков ус­пя да на­п­ра­ви, бе да се хва­не за гла­ва­та.По­с­ле му до­й­де на ум да от­се­че те­ме­ну­ж­ка­та,ока­за­ла се из­не­на­д­ва­що, без­по­ща­д­но и смър­то­но­с­но зло. Ре­че­но – сто­ре­но.Той взе ед­на мо­ти­ка, при­б­ли­жи се до хи­щ­но­то цве­те и за­ма­х­на…Са­мо че още пре­ди мо­ти­ка­та му да я до­ко­с­не,раз­но цве­т­ни­те иви­ци на те­ме­ну­ж­ка­та вне­за­п­но из­че­з­на­ха.В съ­щия миг тя ця­ла­та се оба­г­ри в кър­ва­во­чер­ве­но,а от сте­б­ло­то й све­т­ка­ви­ч­но се из­с­т­ре­ля мо­щ­на струя от ня­ка­к­ва ка­т­ра­не­но­чер­на те­ч­ност,ко­я­то об­ля кра­ка­та му там,къ­де­то кра­чо­ли­те на къ­си­те му пан­та­ло­ни не ги по­к­ри ва­ха.Той из­пи­щя от бол­ка,из­тър­ва мо­ти­ка­та и ху­к­на през гла­ва към къ­щи,спъ­вай­ки се в пи­па­ла­та й.Ко­га­то вле­зе в до­ма си ,от кра­ка­та му ве­че те­че­ше кръв.След ка­то де­зин­фе­к­ци­ра и пре­вър­за ра­ни­те си,Про­с­то смър­т­ни­ков цял ден ми­с­ли и пре­ми­с­ля, ка­к­во да сто­ри,за да се пре­бо­ри с то­ва не­о­ча­к­ва­но и опа­с­но зло,ко­е­то се бе­ше по­я­ви­ло из­не­ви­де­ли­ца в имо­та му и за­п­ла­ш­ва­ше да по­гу­би до крак пло­до­ве­те на дъл­го­го­ди­ш­ния му из­ну­ри­те­лен труд.

На дру­га­та су­т­рин,след ед­на те­ж­ка и без­сън­на нощ, той ре­ши да оти­де при не­пи­са­ния ста­рей­ши­на на Пу­щи­нак – дя­до Па­тил Сто­ле­т­ни ков.С ум би­с­тър ка­то съл­за и ос­тър ка­то бръ­с­нач ,при не­го от не­за­по­м­не ни вре­ме­на хо­де­ше да се съ­ве­т­ва ця­ло­то се­ло.Ни­кой не зна­е­ше то­ч­на­та му въз­раст ,но ста­ре­цът по­м­не­ше го­ди­ни­те още пре­ди Бал­кан­с­ка­та и Ме­ж­ду­съ­ю­з­ни­че­с­ка­та вой­на.А  бе­ше и об­ра­зо­ван и на­че­тен – с ди­п­ло­ма по фи­ло­со­фия и ис­то­рия от Хай­дел­бер­г­с­кия уни­вер­си­тет.Пре­ди да оти­де при не­го, Про­с­то­с­мър­т­ни­ков по­мо­ли же­на си да му опе­че ед­на пи­т­ка ,за да не тръ­г­ва с пра­з­ни ръ­це.

При­ве­чер съ­щия ден,ста­ре­цът го из­с­лу­ша вни­ма­тел­но,без да го пре­къ­с­ва.По­с­ле по­тъ­на в раз­ми­ш­ле­ния…                        След бли­зо час дя­до Сто­ле­т­ни­ков  на­ру­ши мъл­ча­ни­е­то:

-Си­ро­ма­х­чо,аз съм ви­дял и пре­па­тил мно­го ,мой­то мом­че.Пре­жи­вял съм вси­ч­ки со­ци­ал­ни ка­та­к­ли­з­ми в Бъл­га­рия през ми­на­лия век…А се­га ме слу­шай вни­ма­тел­но,за­що­то си има­ме ра­бо­та със … са­мия дя­вол.

Очи­те на Про­с­то­с­мър­т­ни­ков се от­во­ри­ха ши­ро­ко и тръ­п­ки по­ла­зи­ха по гър­ба му.Все пак ус­пя да по­пи­та:

-Ама дяволът не е ли черен ?

-Не, Си­ро­ма­х­чо,най- опа­с­ни­ят дя­вол е Ан­ти­х­ри­с­та,а той е кър­ва­во чер­вен…Из­ви­ни ме за мо­мент.

Дя­до Сто­ле­т­ни­ков из­ле­зе от дне­в­на­та и по­ч­ти ве­д­на­га се вър­на.В дя­с­на­та си ръ­ка дър­же­ше Би­б­лия по­д­вър­за­на с чер­на ,те­ле­ш­ка ко­жа.От во­ри я и за­по­ч­на да че­те с до­с­то­ле­пен глас:

-“…И ето го­лям чер­вен змей,кой­то има­ше се­дем гла­ви и де­сет ро­га и на гла­ва­та му се­дем ко­ро­ни…И ста­на вой­на на не­бе­са­та:Из­ля­зо­ха Ми­ха ил и не­го­ви­те ан­ге­ли да во­ю­ват про­тив змея…и сва­лен би­де го­ле­ми­ят змей,оная ста­ро­в­ре­мен­на змия,ко­я­то се на­ри­ча дя­вол и са­та­на,кой­то ма ми ця­ла­та все­ле­на…и чух си­лен глас на не­бе­са­та,кой­то ка­з­ва­ше:Се­га дой де спа­се­ни­е­то,си­ла­та и цар­с­т­во­то на на­шия Бог…”

Ста­ре­цът за­т­во­ри Би­б­ли­я­та,по­г­ла­ди дъл­га­та си бя­ла бра­да и по­г­лед на за­ми­с­ле­но Про­с­то­с­мър­т­ни­ков.

-Си­ро­ма­х­чо,убе­ден съм,че знам как да  се спра­вим с то­ва ги­бел­но зло.Но за да го по­бе­дим, ще тря­б­ва да сто­риш сле­д­но­то …

След два де­на край дво­ра на Про­с­то­с­мър­т­ни­ков за­по­ч­на­ха да при­и­ж­дат хо­ра.Съ­б­ра се ця­ло­то се­ло.По­я­ви се и отец Иван- све­ще­ник от сел­с­ка­та цър­к­ва.По знак от Про­с­то­с­мър­т­ни­ков вси­ч­ки се хва­на­ха в кръг око­ло дво­ра му, све­ще­ни­кът за­по­ч­на да че­те мо­ли­т­ва,а се­ля­ни­те по­в­та­ря ха след не­го в хор:

-Все­мо­гъ­щи Бо­же,бъ­ди на­ша кре­пост,твър­ди­на и ска­ла и ни из­ба­ви от са­та­на­та,кой­то ни е оп­лел в мре­жи­те си.Ди­г­ни се на по­мощ нам и ни спа­си от ог­не­но­то зло на лу­ка­вия,ко­е­то ни за­ду­ша­ва и мо­ри.Не ще мо­же зли­ят де­мон да ус­тои сре­щу нас за­що­то Ти си ни твър­ди­на,щит и си­ла. Щом Бог е с нас,кой ще е про­тив нас.За то­ва го­ре­що Те мо­лим ук­ре­пи ду­ха ни с вя­ра в ус­пе­ха на бла­го­ро­д­но­то ни де­ло­По­мо­г­ни Го­с­по­ди на вси­ч­ки нас,ко­и­то пра­в­да­та е съ­б­ра­ла,за да по­бе­дим не­чи­с­ти­вия ан­ти христ.Го­с­по­ди на си­ла­та бъ­ди с нас !Амин.

Отец Иван още не бе­ше сти­г­нал до края на мо­ли­т­ва­та,ко­га­то те­ме ну­ж­ка­та за­по­ч­на да се сви­ва,а пи­па­ла­та й се от­пу­с­на­ха и свля­ко­ха в пръ­ст­та.На дру­гия ден тя ве­че бе­ше на­пъл­но увя­х­на­ла,а Про­с­то­с­мърт ни­ков оти­де да бла­го­да­ри на дя­до Сто­ле­т­ни­ков.

-Не­ми бла­го­да­ри,Си­ро­ма­х­чо,за­що­то зло­то е още жи­во.Те­ме­нуж ка­та мо­же да е увя­х­на­ла,но ко­ре­нът й е здрав.Ако не про­дъл­жим бор­ба­та сре­щу нея,от­до­лу ще по­ка­рат но­ви пи­па­ла и вси­ч­ко ще про­дъл­жи по ста­ро­му.За­то­ва слу­шай вни­ма­тел­но ка­к­во още тря­б­ва да се на­п­ра­ви…

На сле­д­ва­щия ден Про­с­то­с­мър­т­ни­ков оти­де в гра­да и ку­пи ед­но мно­го дъл­го,де­бе­ло и здра­во въ­же.А в не­де­ля ця­ло­то се­ло от­но­во се съб ра край дво­ра му.Той вър­за здра­во въ­же­то за ко­ре­на на те­ме­ну­ж­ка­та.Пос ле го раз­ви и вси­ч­ки се хва­на­ха за не­го.По си­г­нал на Про­с­то­с­мър­т­ни­ков за­по­ч­на­ха да дър­пат,а отец Иван про­те­г­на ръ­це към не­бе­то.

-Все­мо­гъ­щи Го­с­по­ди,по­мо­г­ни на те­зи бо­го­лю­би­ви и сми­ре­ни хри­с­ти­я­ни  в тя­х­но­то бла­го­че­с­ти­во и бо­го­у­го­д­но де­ло.Дай им вя­ра и до­с­та­тъ­ч­но си­ли, за да из­т­ръ­г­нат то­ва дя­вол­с­ко зло из ко­рен…

Но ко­ре­нът на те­ме­ну­ж­ка­та не по­м­ръ­д­ва­ше,въ­п­ре­ки не­и­с­то­ви­те уси­лия на се­ля­ни­те.То­га­ва от­ня­къ­де не­на­дей­но се по­я­ви дя­до Сто­ле­т­ников.

-Чуй­те ме,при­я­те­ли!Вие сте до­б­ри хо­ра и стрем­ле­ни­я­та ви са по­х­вал­ни.Но вси­ч­ки вие сте не­у­ки. Не­ка ня­кой да по­ви­ка да­с­ка­ла и до­к­то­ра.Ма­кар,че не са от ме­с­т­ни­те те са на­че­те­ни лю­де.За­то­ва да за­с­та нат на­че­ло и да хва­нат въ­же­то най-от­пред.

И за­с­та­на­ха най-от­пред да­с­ка­ла и до­к­то­ра и ка­за­ха на хо­ра­та да дър­пат в такт.На пе­тия на­пън ко­ре­нът по­д­да­де.На сле­д­ва­щия – го из­мък на­ха до­к­рай и …. ах­на­ха от очу­д­ва­не.Бе­ше дъ­лъг по­ве­че от ме­тър.

И све­т­ли­на оза­ри ли­ца­та на вси­ч­ки,за­що­то за пръв път от мно­го го­ди­ни хо­ра­та се по­чу­с­т­ва­ха ис­тин­с­ки ща­с­т­ли­ви.Про­с­ти­ха си един на друг огор­че­ни­я­та,очи­с­ти­ха сър­ца­та си от вра­ж­да и за­вист,а ду­ши­те им се из­пъл­ни­ха с лю­бов и до­б­ро­та.

По-къ­с­но ко­га­то бла­го­да­ре­ше на дя­до Сто­ле­т­ни­ков,Про­с­то­с­мърт ни­ков след из­ве­с­т­но ко­ле­ба­ние го по­пи­та:

– Ед­на ми­съл все ме чо­вър­ка и не ми да­ва по­кой.За­що бе­ше тол­ко­ва дъ­лъг тоя пу­с­ти дя­вол­с­ки ко­рен ?!Цял ме­тър,че и три­де­сет и че­ти­ри сан­ти­ме­т­ра от­го­ре!

-Не­се чу­ди,Си­ро­ма­х­чо!Туй е,за­що­то е ра­съл с по два сан­ти­ме­т­ра  на го­ди­на.

Про­с­то­с­мър­т­ни­ков са­мо по­в­ди­г­на не­до­у­мя­ва­що ра­ме­не и про­мър мо­ри:

-Хм…мно­го стран­но!Ни­що не раз­б­рах.

А ста­ре­цът се ус­ми­х­на в па­з­ва­та си на очу­д­ва­не­то му.

-Еех ,Си­ро­ма­х­чо,Си­ро­ма­х­чо!Аз не слу­чай­но съм жи­вял тол­ко­ва мно­го.За­туй и мно­го съм ви­дял и мно­го съм раз­б­рал…

край

Бодил ТРЪНЧЕВ