Историята на едно цвете
Oct 19th, 2011 | От Marusia | Category: ИЗКУСТВО, ПОЗИЦИИ/Продължава от брой: 35/
В първия момент единственото,което Сиромах Простосмъртников успя да направи, бе да се хване за главата.После му дойде на ум да отсече теменужката,оказала се изненадващо, безпощадно и смъртоносно зло. Речено – сторено.Той взе една мотика, приближи се до хищното цвете и замахна…Само че още преди мотиката му да я докосне,разно цветните ивици на теменужката внезапно изчезнаха.В същия миг тя цялата се обагри в кървавочервено,а от стеблото й светкавично се изстреля мощна струя от някаква катраненочерна течност,която обля краката му там,където крачолите на късите му панталони не ги покри ваха.Той изпищя от болка,изтърва мотиката и хукна през глава към къщи,спъвайки се в пипалата й.Когато влезе в дома си ,от краката му вече течеше кръв.След като дезинфекцира и превърза раните си,Просто смъртников цял ден мисли и премисля, какво да стори,за да се пребори с това неочаквано и опасно зло,което се беше появило изневиделица в имота му и заплашваше да погуби до крак плодовете на дългогодишния му изнурителен труд.
На другата сутрин,след една тежка и безсънна нощ, той реши да отиде при неписания старейшина на Пущинак – дядо Патил Столетни ков.С ум бистър като сълза и остър като бръснач ,при него от незапомне ни времена ходеше да се съветва цялото село.Никой не знаеше точната му възраст ,но старецът помнеше годините още преди Балканската и Междусъюзническата война.А беше и образован и начетен – с диплома по философия и история от Хайделбергския университет.Преди да отиде при него, Простосмъртников помоли жена си да му опече една питка ,за да не тръгва с празни ръце.
Привечер същия ден,старецът го изслуша внимателно,без да го прекъсва.После потъна в размишления… След близо час дядо Столетников наруши мълчанието:
-Сиромахчо,аз съм видял и препатил много ,мойто момче.Преживял съм всички социални катаклизми в България през миналия век…А сега ме слушай внимателно,защото си имаме работа със … самия дявол.
Очите на Простосмъртников се отвориха широко и тръпки полазиха по гърба му.Все пак успя да попита:
-Ама дяволът не е ли черен ?
-Не, Сиромахчо,най- опасният дявол е Антихриста,а той е кърваво червен…Извини ме за момент.
Дядо Столетников излезе от дневната и почти веднага се върна.В дясната си ръка държеше Библия подвързана с черна ,телешка кожа.От вори я и започна да чете с достолепен глас:
-“…И ето голям червен змей,който имаше седем глави и десет рога и на главата му седем корони…И стана война на небесата:Излязоха Миха ил и неговите ангели да воюват против змея…и свален биде големият змей,оная старовременна змия,която се нарича дявол и сатана,който ма ми цялата вселена…и чух силен глас на небесата,който казваше:Сега дой де спасението,силата и царството на нашия Бог…”
Старецът затвори Библията,поглади дългата си бяла брада и поглед на замислено Простосмъртников.
-Сиромахчо,убеден съм,че знам как да се справим с това гибелно зло.Но за да го победим, ще трябва да сториш следното …
След два дена край двора на Простосмъртников започнаха да прииждат хора.Събра се цялото село.Появи се и отец Иван- свещеник от селската църква.По знак от Простосмъртников всички се хванаха в кръг около двора му, свещеникът започна да чете молитва,а селяните повтаря ха след него в хор:
-Всемогъщи Боже,бъди наша крепост,твърдина и скала и ни избави от сатаната,който ни е оплел в мрежите си.Дигни се на помощ нам и ни спаси от огненото зло на лукавия,което ни задушава и мори.Не ще може злият демон да устои срещу нас защото Ти си ни твърдина,щит и сила. Щом Бог е с нас,кой ще е против нас.За това горещо Те молим укрепи духа ни с вяра в успеха на благородното ни делоПомогни Господи на всички нас,които правдата е събрала,за да победим нечистивия анти христ.Господи на силата бъди с нас !Амин.
Отец Иван още не беше стигнал до края на молитвата,когато теме нужката започна да се свива,а пипалата й се отпуснаха и свлякоха в пръстта.На другия ден тя вече беше напълно увяхнала,а Простосмърт ников отиде да благодари на дядо Столетников.
-Неми благодари,Сиромахчо,защото злото е още живо.Теменуж ката може да е увяхнала,но коренът й е здрав.Ако не продължим борбата срещу нея,отдолу ще покарат нови пипала и всичко ще продължи по старому.Затова слушай внимателно какво още трябва да се направи…
На следващия ден Простосмъртников отиде в града и купи едно много дълго,дебело и здраво въже.А в неделя цялото село отново се съб ра край двора му.Той върза здраво въжето за корена на теменужката.Пос ле го разви и всички се хванаха за него.По сигнал на Простосмъртников започнаха да дърпат,а отец Иван протегна ръце към небето.
-Всемогъщи Господи,помогни на тези боголюбиви и смирени християни в тяхното благочестиво и богоугодно дело.Дай им вяра и достатъчно сили, за да изтръгнат това дяволско зло из корен…
Но коренът на теменужката не помръдваше,въпреки неистовите усилия на селяните.Тогава отнякъде ненадейно се появи дядо Столетников.
-Чуйте ме,приятели!Вие сте добри хора и стремленията ви са похвални.Но всички вие сте неуки. Нека някой да повика даскала и доктора.Макар,че не са от местните те са начетени люде.Затова да заста нат начело и да хванат въжето най-отпред.
И застанаха най-отпред даскала и доктора и казаха на хората да дърпат в такт.На петия напън коренът поддаде.На следващия – го измък наха докрай и …. ахнаха от очудване.Беше дълъг повече от метър.
И светлина озари лицата на всички,защото за пръв път от много години хората се почустваха истински щастливи.Простиха си един на друг огорченията,очистиха сърцата си от вражда и завист,а душите им се изпълниха с любов и доброта.
По-късно когато благодареше на дядо Столетников,Простосмърт ников след известно колебание го попита:
– Една мисъл все ме човърка и не ми дава покой.Защо беше толкова дълъг тоя пусти дяволски корен ?!Цял метър,че и тридесет и четири сантиметра отгоре!
-Несе чуди,Сиромахчо!Туй е,защото е расъл с по два сантиметра на година.
Простосмъртников само повдигна недоумяващо рамене и промър мори:
-Хм…много странно!Нищо не разбрах.
А старецът се усмихна в пазвата си на очудването му.
-Еех ,Сиромахчо,Сиромахчо!Аз не случайно съм живял толкова много.Затуй и много съм видял и много съм разбрал…
край
Бодил ТРЪНЧЕВ