Има ед­на ду­ма със зна­че­ние на не­що, ко­е­то но­си ин­фор­ма­ция. То­ва е ду­ма­та „но­ви­на”, за ко­я­то мо­гат да се да­дат раз­ли­ч­ни оп­ре­де­ле­ния, но ед­ва ли е не­об­хо­ди­мо да ги из­ре­ж­дам. По-ва­ж­но­то е, че но­ви­ни­те си ги съ­з­да­ва­ме, от­г­ле­ж­да­ме, раз­про­с­т­ра­ня­ва­ме, ра­д­ва­ме се и скър­бим. Но те са ни не­об­хо­ди­ми, за­що­то в тях се ог­ле­ж­да са­ми­ят жи­вот. Ед­на ин­те­ре­с­на но­ви­на, свър­за­на с въз­ра­ж­да­не на бъл­гар­с­ка­та тра­ди­ция, си за­с­лу­жа­ва чо­век да уз­нае.

В съ­з­да­де­на­та с мно­го лю­бов и усет ет­но­г­ра­ф­с­ка сбир­ка в кме­т­с­т­во с.Гур­ко­во про­че­тох ед­на гра­мо­та, на ко­я­то пи­ше­ше „Ста­ро­п­ре­с­тол­на гра­мо­та”. Раз­б­рах, че тя е връ­че­на ли­ч­но от кме­та на гр.В.Тър­но­во д-р Ру­мен Ра­ш­ков на фол­к­лор­ния съ­с­тав на кме­т­с­т­во Гур­ко­во за уча­с­тие в Ку­ли­нар­ния фе­с­ти­вал „Пъ­с­т­ра тра­пе­за на го­с­ти на Ве­ли­ко Тър­но­во”, съ­с­то­ял се на 17 се­п­тем­в­ри. Са­ми­ят фе­с­ти­вал се е про­вел в две ча­с­ти: ку­ли­на­рия и на­ро­д­ни пе­с­ни, тан­ци и оби­чаи. Се­ло Гур­ко­во е един­с­т­ве­ни­ят де­бю­тант от вси­ч­ки съ­с­та­ви и се е пре­д­с­та­вил с два оби­чая – „Го­деж” и „Се­дян­ка”.

По­мо­лих ръ­ко­во­ди­тел­ка­та Ал­бе­на Хри­с­то­ва Вой­че­ва – Пе­т­ко­ва да ми раз­ка­же не­що по­ве­че. Тя бе­ше лю­бе­з­на да спо­де­ли въл­не­ни­я­та, при­те­с­не­ни­я­та, вси­ч­ки пе­ри­пе­тии око­ло по­д­го­то­в­ка­та и уча­с­ти­е­то във фе­с­ти­ва­ла. Пър­во из­ка­за сво­е­то удо­в­ле­т­во­ре­ние и бла­го­дар­ност към же­ни­те – са­мо­дей­ки: То­дор­ка Ив.Тро­ше­ва, Йор­дан­ка Т.Сан­де­ва, Ро­си­ца Ж.Ди­ми­т­ро­ва, Ва­сил­ка М.Ми­те­ва, Са­в­ка Ст.Мла­джо­в­с­ка, Сто­ян­ка Т.Ду­ш­ко­ва, Ра­д­ка К.Ге­ор­ги­е­ва, Иван­ка Ж.Хри­с­то­ва, До­б­ра П.До­б­ре­ва, Сто­ян­ка Д.Ге­ор­ги­е­ва, Ан­ка Д.Мо­ря­но­ва, Ата­на­с­ка М.Пе­т­ро­ва, Гло­гин­ка Ст.Яна­ки­е­ва, Ми­на П.Джи­ля­но­ва, Бо­жан­ка К.Ге­ор­ги­е­ва, Бан­ко Г.Мън­чев, Сте­фан Ст.Пе­те­лев, Зла­т­ка М.Сто­и­ло­ва.

„Оти­до­х­ме с це­лия де­кор, кой­то се изи­с­к­ва за та­ко­ва пре­д­с­та­вя­не. При­го­т­ве­ни бя­ха две пи­ти, пе­че­но пи­ле, зе­ле­ви сар­ми, ви­но, ра­кия и ста­ра по­су­да. Вси­ч­ки же­ни бя­ха об­ле­че­ни в но­сии, ха­ра­к­тер­ни за с.Гур­ко­во. Пре­ди да из­ле­зем на сце­на­та, до­й­до­ха ре­пор­те­ри от ме­с­т­ни­те те­ле­ви­зии и пре­са, ко­и­то бър­за­ха да за­с­не­мат вси­ч­ко. Пре­д­с­та­вя­не­то ни тро­г­на ця­ла­та пу­б­ли­ка. Ор­га­ни­за­то­ри­те на фе­с­ти­ва­ла спо­де­ли­ха, че от го­ди­ни не са ви­ж­да­ли та­ко­ва емо­ци­о­нал­но и бо­га­то пре­д­с­та­вя­не на ав­тен­ти­чен оби­чай. За оби­чая „Се­дян­ка” бя­ха из­пе­ти 6 на­ро­д­ни пе­с­ни. При­го­т­ви­х­ме пу­кан­ки, ошаф, до­ма­шен ло­кум, сел­с­ки ку­ра­бии. Най-въз­ра­с­т­на­та же­на Йор­дан­ка Сан­де­ва пре­де­ше на хур­ка, Ра­д­ка Го­с­по­ди­но­ва бе­ше на да­ра­ка, Гло­гин­ка Яна­ки­е­ва на вър­тя­ж­ка­та, Стан­ка Ду­ш­ко­ва – мо­то­вил­ка­та, Мин­ка Джи­ля­но­ва че­п­ка­ше въл­на­та, а то­дор­ка Тро­ше­ва пре­су­к­ва­ше пре­ж­да­та. Дру­ги­те же­ни пле­тя­ха – кой на ед­на, две, пет ку­ки и през ця­ло­то вре­ме си раз­ка­з­ва­ха слу­ч­ки от своя жи­вот. Най-ин­те­ре­с­но­то при оби­чая „Го­деж” бе­ше пре­д­с­та­вя­не­то на мо­мен­та – „Кра­де­не на мо­ма” и да­ро­ве­те от стра­на на сва­то­ве­те. Ко­га­то же­ни­те за­пя­ха до­б­ру­джан­с­кия химн, ця­ла­та пу­б­ли­ка из­бу­х­на в бур­ни ова­ции, ко­е­то тръ­г­на до съл­зи вси­ч­ки.

По­д­го­то­в­ка­та за­по­ч­на през ме­сец ап­рил. Съ­би­ра­х­ме се два пъ­ти в се­д­ми­ца­та за по два ча­са. Вси­ч­ко то­ва ня­ма­ше да се слу­чи, ако не бе­ше го­ля­ма­та по­д­к­ре­па и съ­дей­с­т­вие и вя­ра на кме­та Т.Ге­ор­ги­ев, за ко­го­то въз­ра­ж­да­не­то на та­зи тра­ди­ция е би­ло от­да­в­на­ш­на ме­ч­та.”

Ръ­ко­во­ди­тел­ка­та Ал­бе­на Вой­че­ва про­дъл­жи да ми раз­ка­з­ва. Ця­ла­та си­я­е­ше. Очи­те и све­те­ха. Тя пре­жи­вя­ва­ше от­но­во вси­ч­ко. Не­й­но­то въл­не­ние се пре­да­де и на мен. За миг по­тъ­нах в та­зи ат­мо­с­фе­ра и съ­жа­лих, че не съм би­ла с тях. Пре­д­с­тои по­д­го­то­в­ка и на дру­ги на­ро­д­ни оби­чаи, ко­и­то ще бъ­дат пре­д­с­та­ве­ни пред чу­ж­ди ту­ри­с­ти. Ис­кам да им по­же­лая мно­го здра­ве, къ­с­мет, ку­раж и си­ла в то­ва бла­го­ро­д­но на­чи­на­ние за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на на­ро­д­но­то твор­че­с­т­во и бит.

Стела ДАКОВА