Докога?
Oct 19th, 2011 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ПОЗИЦИИ, ПОЛИТИКАЖивея в малък,китен град на морето и много от проблемите които имаме в държавата рефлектират и при нас. Години наред аз , и много около мен мълчим , псуваме наум но нищо не казваме, защото сме уверени, че гласът ни няма да се чуе, че големите правят нещата, а за нас остава надеждата, че при избори по – малкото зло ще надделее. И всичко отново се повтаря! Предизборната агитация на едните е срам, срам от това че съществуваме, а другите представят нещата така сякаш утре ще бъдем Швейцария. Удържаме нещата с лишения , с усилията на цяло поколение. Някъде бях писал, че макар да не сме преживели война ще употребя думите на Г. Стайн- Lost Generation. Виждаме, че висши интереси карат ЕС да налива милиарди в Гърция, за да се задържат техните пенсии и заплати десет пъти по- големи от българските. Как се чувства нашенецът като само за ток, вода и хляб му стигат парите , и то не винаги. Имаме умни хора, които са изтласкани от реалната власт- много е впечатляващ непознатият ни доскоро Ат. Семов- умен,знаещ . Но ние не сме узрели да гласуваме още мажоритарно, стадното е неизкоренимо. Не знам къде, в коя бяла държава би вирял престъпник ,от когото доказано са пропищели не един и двама, да бъде кандидат за президент. Явно някой трябва да си скъса опашката и много хора да влязат на топло. Вестникарите имат израз’” Няма политическа воля”. Така ще бъде, докато има овце за стригане. Преживяхме чудовищни измами, сигурно и тези некадърници ще преглътнем, но се опасявам, че вече нямаме време, моето поколение мина шейсетте.
А колко е красиво утрото, как човек диша с пълни гърди свежия въздух. Бог ни е надарил с гори , цветя, плодородна земя. Водих група израелски офицери из Двореца на румънската кралица. Единият бе от български произход. Като седнахме, човекът ме попита аджеба знам ли аз на каква почва те отглеждат зеленчуци. Очите му се напълниха със сълзи и двамата млъкнахме. Той просто бе отчаян. Нещо не ни достига, но се срамуваме да си го признаем. Политиците ни приглушиха ушите, че трябвало да има воля, но мисля че трябва и акъл. Коя държава не си използва потенциала. Като вземем властта, ние веднага се заобикаляме със съмишленици /нищо, че са тъпи, но в замяна са послушни/, приятели, ласкатели. Правим партия, стремим се да спечелим, защото сме сигурни, че ще си напълним джоба Като спечелим изборите започваме да се страхуваме от властта- какво ще направи тя с нас. Имаше и чешити, които обявиха, че времето е тяхно, но те бързо, бързо си отидоха!. Не държим да сме постоянно в една формация. Сменяме си убежденията, договаряме се, участваме в предателства, но на плакатите изглеждаме непоклатими и уверени.Винаги сме били на тъмно, и сега когато спорадично излизат дълго скривани истини, виждаме, че нашите водачи са ни имали за стадо. Напр. презрението, което изпитва ‘Стопанинът на държавата’ към ‘Електората’ се вижда в стъкления му поглед и мисля, че всички от неговото котило са подобни. Оказа се, че заменките не останаха скрити за света. Калфин иска да стане президент, но как ще преглътне факта че ЕК иска да ни глоби 8 млд.а всички знаят че и той е бъркал в меда. Това бе най-голямата далавера напоследък. Тимошенко бе осъдена 7 год., без да е сложила нещо в джоба, само превишила правомощията си. А нашите айдуци? Няма един в затвора, няма и да има, защото след Вас сме Ние. Съдът се чувства обиден и се отдръпна, полицаите стачкуват,/да сте виждали такова чудо/. Всеки се чувства ощетен, но никой не пита тези 2 млн. пенсионери как живеят с под 100 евро.Във властта се превъртяха всички партии. Видяхме докъде стигнахме. И може би трябва да постъпим като Латвия която все западен мениджър да и управлява разходите. Но мисля че това няма да стане. При нас започват да пристигат пари от ЕС -сиреч, можем още да откраднем! Навсякъде се режат ленти само от Премиера. Пък можеше и да си почине…. толкова други искат да вършат тази дейност.Отбелязах че синодалните старци от БАН тотално са игнорирани, особено финансово. Няма плановост в производството на кадри. Икономисти бол, не достигат инженери, хвалим се със селското стопанство, а на година излизат по-малко от тридесетина агрономи. А в същото време половината висшисти не работят по специалността си, заради ниски заплати. Спомням си преди много, много години, като студенти, вероятно в някакъв друг живот скандирахме “Свобода”, когато и да пееш беше престъпление. Младежките ни въжделения потънаха дълбоко във всекидневието, което се оказа най- големият човешки порок, вървящ срещу самия човек. Животът ни тръгна с надежди и постепенно зави към тъжните истини. Думите вървят след желанията, които носят обречеността- веднъж изречени, никога да не се сбъднат.
Г.ЙОРДАНОВ – Гого