За­що ре­ши­х­те да се кан­ди­да­ти­ра­те за кмет на Гур­ко­во?

Всъ­щ­ност, да се кан­ди­да­ти­рам за кмет на Гур­ко­во ме на­ка­ра­ха хо­ра­та от се­ло­то. Мно­го от тях ме спи­ра­ха по ули­ци­те с мол­ба да уча­с­т­вам на сле­д­ва­щи­те из­бе­ри за кмет. Бя­ха пре­це­ни­ли, че съм до­с­то­ен да за­е­ма то­зи пост и имам ка­к­во да дам от се­бе си за раз­ви­ти­е­то на се­ло­то.

Вие сте най- мла­ди­ят кан­ди­дат- кмет в на­ша­та об­щи­на. Как Ви въз­при­е­мат Ва­ши­те опо­нен­ти?

Мла­до­ст­та ми е го­лям мой плюс. Пъ­лен съм с енер­гия за ра­бо­та и имам мно­го но­ви и све­жи идеи, ко­и­то бих ре­а­ли­зи­рал, ако спе­че­ля из­бо­ри­те. По­не за се­га, про­ти­в­ни­ци­те ми не са ме уп­ре­к­ва­ли, че мла­до­ст­та ми е не­до­с­та­тък. Мно­го хо­ра ве­че ви­ж­дат, че с раз­ви­ти­е­то на съ­в­ре­мен­но­то об­ще­с­т­во мла­ди­те хо­ра ще иг­ра­ят все по- го­ля­ма ро­ля при взи­ма­не­то на ре­ше­ния за бъ­де­ще­то. Сти­га са­мо сме го­во­ри­ли, че бъ­де­ще­то е на мла­ди­те. Вре­ме е, не са­мо на ду­ми, но и на де­ла, ние да го по­е­мем то­ва бъ­де­ще в свои ръ­це.

Смя­та­те ли, че хо­ра­та в Гур­ко­во ще да­дат въз­мо­ж­ност то­ва да за­по­ч­не пър­во в тя­х­но­то  ро­дно се­ло?

Се­га хо­ра­та в Гур­ко­во имат уни­кал­ния шанс да из­бе­рат за кмет чист и не­о­пе­т­нен чо­век, кой­то ис­ка не­ща­та в Бъл­га­рия да тръ­г­нат към по- до­б­ро. На­дя­вам се, че те ще да­дат на­чал­ния тла­сък в та­зи по­со­ка. В Гур­ко­во жи­ве­ят пре­дим­но ста­ри хо­ра и пен­си­о­не­ри. Ви­на­ги съм ка­з­вал, че Бъл­га­рия ще тръ­г­не на­пред, ко­га­то по­чи­та­ме по­чи­на­ли­те, ува­жа­ва­ме въз­ра­с­т­ни­те и да­ва­ме път на мла­ди­те.

Чу­в­с­т­ва­те ли се по­д­го­т­вен за кме­т­с­кия пост?

Раз­би­ра се. Ако не се чу­в­с­т­вах по­д­го­т­вен, изо­б­що ня­ма­ше да уча­с­т­вам на те­зи из­бо­ри. Ве­че тре­та го­ди­на в уни­вер­си­те­та уча, как се пра­ви по­ли­ти­ка. Но там не ни учат на най- ва­ж­но­то- на от­но­ше­ние към хо­ра­та. А по­ли­ти­ка­та се пра­ви с хо­ра. То­ва ще е и ос­но­в­но пра­ви­ло при мо­е­то уп­ра­в­ле­ние- ре­ал­но уча­с­тие на хо­ра­та от се­ло­то при взи­ма­не­то на ре­ше­ния за то­ва, кое е до­б­ре да се на­п­ра­ви и кое не е до­б­ре. Кме­тът не тря­б­ва да се пре­в­ръ­ща в ед­но­ли­чен уп­ра­в­ник, а тря­б­ва да умее да из­с­лу­ш­ва хо­ра­та.

Кои са, спо­ред Вас, ос­но­в­ни­те про­б­ле­ми на Гур­ко­во?

Ка­к­то в ця­ла Бъл­га­рия, та­ка и в Гур­ко­во, ос­но­в­ни­ят про­б­лем е без­ра­бо­ти­ца­та. В се­ло­то жи­ве­ят мно­го пен­си­о­не­ри, но и мал­ко­то, ко­и­то са в тру­до­с­по­со­б­на въз­раст, сре­щат за­т­ру­д­не­ния при на­ми­ра­не­то на ра­бо­та. А Гур­ко­во има по­тен­ци­ал да при­в­ли­ча ин­ве­с­ти­ции и да се съ­з­да­ват но­ви ра­бо­т­ни ме­с­та. До се­га в се­ло­то не е вля­з­ло и ед­но ев­ро по ев­ро­пей­с­ки про­г­ра­ми. А те са го­ля­ма въз­мо­ж­ност за се­ла­та.

Друг го­лям про­б­лем в Гур­ко­во е съ­пер­ни­че­с­т­во­то ме­ж­ду чи­та­ли­ще и кме­т­с­т­во. В ре­зул­тат на то­ва съ­пер­ни­че­с­т­во и ра­зе­ди­не­ние кул­тур­ни­ят ка­лен­дар на се­ло­то е све­ден до ми­ни­мум. Ка­то из­к­лю­чим три­те ле­т­ни ме­се­ца, в се­ло­то на пра­к­ти­ка ня­ма кул­ту­рен жи­вот. Мо­га да из­ре­дя още мно­го про­б­ле­ми за се­ло­то, но то­ва ня­ма да ги раз­ре­ши. Ва­ж­но­то е, че имам во­ля и уме­ния за раз­ре­ша­ва­не­то им.

За­що  из­б­ра­х­те ВМРО?

ВМРО е ор­га­ни­за­ция с над сто­го­ди­ш­на ис­то­рия. И през вси­ч­ки­те те­зи го­ди­ни се е до­ка­за­ла ка­то един­с­т­вен за­щи­т­ник на бъл­га­ри­те. Тя не е уча­с­т­ва­ла във вла­ст­та и, сле­до­ва­тел­но, не е оца­па­на с ко­ру­п­ция и кра­ж­би. Съ­в­сем ес­те­с­т­ве­но бе­ше да из­бе­ра ВМРО, ко­га­то вси­ч­ки ос­та­на­ли пар­тии не се раз­ли­ча­ват по ни­що ед­на от дру­га и до ед­на са за­ме­се­ни в лъ­жи и из­ма­ми. ВМРО ра­бо­ти с ре­ал­ни­те про­б­ле­ми, ка­то ги на­зо­ва­ва с ис­тин­с­ки­те им име­на.

В про­г­ра­ма­та си ВМРО за­ла­га из­к­лю­чи­тел­но на мла­ди­те хо­ра. А те все по- че­с­то на­пу­с­кат Бъл­га­рия и тър­сят раз­ви­тие в чу­ж­би­на. Ка­к­во ка­ра млад и спо­со­бен чо­век ка­то Вас да жи­вее на се­ло?

На пър­во мя­с­то, там е се­мей­с­т­во­то ми. А и на се­ло имам вси­ч­ко, от ко­е­то имам ну­ж­да. Ка­к­то ВМРО, та­ка и аз в ра­бо­та­та си ще за­ла­гам мно­го на мла­ди­те хо­ра. Се­га в Гур­ко­во не жи­ве­ят мно­го мла­ди хо­ра, но аз ис­кам и мо­га да ги вър­на там. Ме­ч­та­та ми е, да на­ка­рам мла­ди хо­ра, бе­са­ра­б­с­ки бъл­га­ри от Мол­до­ва и Ук­рай­на, да из­бе­рат Гур­ко­во за мя­с­то за жи­вот. По­з­на­вам мно­го бе­са­ра­б­с­ки бъл­га­ри и го­ля­ма част от тях ис­кат да жи­ве­ят в Бъл­га­рия. Без зна­че­ние, да­ли ще жи­ве­ят в мал­ко се­ло или на цен­тъ­ра на Со­фия. Сти­га да имат не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия, те с удо­вол­с­т­вие би­ха жи­ве­ли в Гур­ко­во. Знам ка­к­ви са те­зи ус­ло­вия, за­що­то аз са­ми­ят имам ну­ж­да от тях. С мал­ко по­ве­че ре­к­ла­ма, Гур­ко­во мо­же да ста­не вто­ри дом за мно­го мла­ди хо­ра.

Вашият девиз?

С оп­ти­ми­зъм и ам­би­ция- ви­на­ги на пър­ва по­зи­ция!

М.КОСТОВА