Къ­с­но ве­чер­та на 6- ти сре­щу 7- ми ок­том­в­ри в Гур­ко­во се слу­чи­ха съ­би­тия, ко­и­то по­с­та­вят под го­лям въ­п­рос де­мо­к­ра­ти­ч­но­ст­та и че­с­т­но­ст­та на пре­д­с­то­я­щи­те из­бо­ри. В цен­тъ­ра на се­ло­то бя­ха чу­пе­ни ви­т­ри­ни, къ­са­ни и па­ле­ни пла­ка­ти. Вси­ч­ко то­ва бе­ше из­вър­ше­но са­мо над пре­ди­з­бор­ни ма­те­ри­а­ли на ВМРО.

Не ста­ва въ­п­рос за ста­на­ла­та тра­ди­ци­он­на по вре­ме на из­бо­ри “пла­ка­т­на вой­на”. Ви­т­ри­на­та, ко­я­то ста­на жер­т­ва  на ван­дал­щи­на­та, е би­ла по­с­та­ве­на на сте­на­та на ма­га­зин в цен­тъ­ра на се­ло­то и в нея е   има­ло са­мо ма­те­ри­а­ли на ВМРО. За­па­ле­ни­те пла­ка­ти са ка­к­то от въ­п­ро­с­на­та ви­т­ри­на, та­ка и на­къ­са­ни от дру­ги ме­с­та в Гур­ко­во, но вси­ч­ки те- на ВМРО –  на ли­с­та­та за об­щин­с­ки съ­ве­т­ни­ци, на кан­ди­да­та за кмет от ВМРО Ивай­ло Джи­ля­нов, а съ­що и на кан­ди­дат- пре­зи­ден­т­с­ка­та двой­ка Кра­си­мир Ка­ра­ка­ча­нов и Да­ни­е­ла Си­ми­д­чи­е­ва. Яс­но е, че ак­ци­я­та е би­ла спе­ци­ал­но ор­га­ни­зи­ра­на сре­щу аги­та­ци­он­ни­те ма­те­ри­а­ли на па­т­ри­о­ти­ч­на­та ор­га­ни­за­ция.

22г. де­мо­к­ра­ция, а на ме­с­та все още вил­нее то­та­ли­та­ри­зъм. 22г. мно­го­пар­тий­на си­с­те­ма в Бъл­га­рия, но не­тър­пи­мо­ст­та към ня­кои пар­тии е на­ли­це. Яв­но ВМРО, със сво­и­те дей­с­т­вия и го­во­ре­не, е в съ­с­то­я­ние да обър­ка сме­т­ки­те на ня­кои от ме­с­т­ни­те по­ли­ти­ци. За­що­то все­ки мра­зи раз­ли­ч­ни­те. А ко­га­то вси­ч­ки до­се­га са лъ­га­ли и ру­ши­ли и се по­я­вят хо­ра и ор­га­ни­за­ция, до­ка­за­ли се в го­ди­ни­те ка­то че­с­т­ни и мо­же­щи, те ве­д­на­га се пре­в­ръ­щат в “раз­ли­ч­ни­те”. Ня­ма дру­го обя­с­не­ние за слу­чи­ли­те в Гур­ко­во съ­би­тия, ко­и­то ни връ­щат по­не век на­зад.

Ос­та­ва ни на­де­ж­да­та, че из­би­ра­те­лят не спи. И си пра­ви из­во­ди от вси­ч­ко, слу­ч­ва­що се през то­зи ме­сец. А, ако чу­пиш и па­лиш пре­ди­з­бор­но, ще ру­шиш и раз­ва­ляш и ка­то си на власт.

Ви­дя­х­ме, че има хо­ра, ко­и­то уп­ра­в­ля­ват с раз­ру­ха. Вре­ме е да ви­дим, че има и та­ки­ва, ко­и­то ще гра­дят. За де­ца­та ни и за Бъл­га­рия.

Ивайло ДЖИЛЯНОВ