[Show as slideshow]

Ето че во­ен­но­то ни ле­ти­ще Бал­чик на­вър­ши 70 го­ди­ни. Да по­че­тат  то­ва съ­би­тие на 7 ок­том­в­ри 2011 г., ос­вен ли­ч­ни­ят съ­с­тав на Ави­о­те­х­ни­че­с­ка­та ба­за, тук бя­х­ме и над 200 ве­те­ра­ни, от ко­и­то над 30 бя­ха пи­ло­ти-ле­т­ци, мно­го гра­ж­да­ни. Сред офи­ци­ал­ни­те го­с­ти бя­ха: ге­не­рал-ма­йор Кон­с­тан­тин По­пов /ко­ман­дир на ВВС/, Ни­ко­лай Ан­ге­лов /кмет на Об­щи­на Бал­чик/, д-р Св.Ми­хай­лов /де­пу­тат/, Ст.Па­в­лов /пре­д­се­да­тел на ОбС/,стар­ши офи­це­ри, пи­ло­ти – ле­т­ци, за­по­ч­на­ли сво­я­та ка­ри­е­ра на ле­ти­ще Бал­чик от 1984 г.на­сам; полк. До­й­чин Сто­я­нов, полк.Ди­ми­тър Пе­т­ков, ка­к­то и  ду­б­льо­рът на вто­рия ни ко­с­мо­навт Ал.Але­к­сан­д­ров – полк.Кра­си­мир Сто­я­нов.

То­ч­но в оп­ре­де­ле­ния час, със стро­е­ва кра­ч­ка, ко­ман­ди­рът на Ави­о­те­х­ни­че­с­ка­та ба­за ма­йор И.т.Стой­чев до­к­ла­д­ва на ко­ман­ди­ра на ВВС ге­не­рал-ма­йор Кон­с­тан­тин По­пов, че ли­ч­ни­ят съ­с­тав е стро­ен и го­тов за пре­д­с­то­я­що­то съ­би­тие. С кра­тък до­к­лад на­с­то­я­щи­ят ко­ман­дир ни за­по­з­на с ви­т­ло­вия /1941-1955 г./, до­з­ву­ко­вия /1955-1978 г./ и свръх­з­ву­ко­вия ре­а­к­ти­вен пе­ри­од  /1978-1998 г./ на на­ше­то ле­ти­ще. До­к­ла­дът бе при­я­т­на из­не­на­да, ко­я­то пре­ди­з­ви­ка ра­дост и раз­ли­ч­ни пре­жи­вя­ва­ния. Спо­ме­ни­те от­но­во из­п­лу­ва­ха, за­лю­ля­ни от по­ри­ва на вя­тъ­ра, при­ме­сен с но­с­тал­гия и ле­ка тъ­га. За да ни по­з­д­ра­вят до­й­до­ха де­ца­та от Тан­цов ан­сам­бъл „Ба­лик” към чи­та­ли­ще „В.Ле­в­с­ки” с ръ­ко­во­ди­тел Г.Га­в­ра­и­ло­ва.

Бал­чи­ш­ка­та Вто­ра ес­ка­д­ри­ла от 15 ави­о­полк има­ше го­ди­шен на­л­ьот 2 300-2 800 ч. до 1989 г. На се­д­ми­ца има­ше по­ч­ти по 4 ле­та­тел­ни дни, а пи­ло­ти­те има­ха сре­д­но над 100 ча­са на­л­ьот – де­нем и но­щем в раз­ли­ч­ни ме­те­о­ро­ло­ги­ч­ни ус­ло­вия. От­дел­но са ле­та­тел­но-та­к­ти­че­с­ки­те уме­ния, ре­ал­ни­те тре­ни­ро­в­ки, мно­го­б­рой­ни­те и не­о­ча­к­ва­ни  „тре­во­ги”, про­с­ло­ву­ти­те „де­жур­ни ма­ши­ни”, по­д­сил­ва­щи­те гру­пи, по­с­то­ян­на­та бой­на го­то­в­ност, стрел­би­те в да­ле­чен Ас­т­ра­хан, в пу­с­ти­ня­та на Ка­за­х­с­тан, в ко­я­то бя­х­ме през 1983 и 1988 г.

Ка­к­то ня­ко­га, от­но­во от­да­дох чест на мо­и­те би­в­ши стро­ги, но спра­ве­д­ли­ви ко­ман­ди­ри, стар­ши­те офи­це­ри о.р. Ст.Пе­т­ков /С­тьо­па­та/, Н.Ка­лев, Ст.На­н­ков, Т.Ива­нов, Кр.Ха­ра­ла­нов, на по­с­ле­д­ния ми ко­ман­дир на 6 АБ В.Ми­лев, на спо­кой­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли на по­ле­ти във вси­ч­ки МТО ус­ло­вия, Ст.Дян­ков /Дя­ни­ча/ и П.Пе­т­ков. От ин­же­не­ро-те­х­ни­че­с­кия съ­с­тав, към кой­то се чи­с­лях и аз, гру­па­та от ес­ка­д­ри­ла­та ТЕЧ – 1 и ТЕЧ -2 бе­ше най-мно­го­б­рой­на от вси­ч­ки, за­що­то има­ше по­ле­ти „ес­ка­д­рил­ни­ци­те” бя­х­ме на старт над 12 ча­са. Тук бя­ха стар­ши­те офи­це­ри о.р. Н.Спа­сов, Т.Пе­т­рин­с­ки, Ст.Ру­си­нов, Ст.Ян­чев, А.Кур­тев, Н.Му­ша­ков, техн.ка­па­ци­тет Б.Ла­фа­зан­с­ки, В.Ата­на­сов, В.Ван­ге­лов, А. Бо­жи­лов, стар­ши­ни­те от за­па­са на­че­ло с тем­пе­ра­мен­т­ни­те П.Ко­ва­чев, Д.А.Ди­ми­т­ров, П.В.Не­дев, Ив.Ст.Па­в­лов, Бой­чо М.Сто­я­нов, Д.Д.Ди­ми­т­ров, Н.Г.Ко­лев, Мар­тин Бе­ров, Д.Ен­чев, П.А.Вър­ба­нов, ави­о­с­пе­ци­а­ли­с­ти­те по са­мо­ле­ти и дви­га­те­ли, ави­а­ци­он­но въ­о­ръ­же­ние, ави­а­ци­он­но обо­ру­д­ва­не, ра­дио и ра­ди­о­те­х­ни­че­с­ко обо­ру­д­ва­не, раз­пре­де­ле­ни в съ­о­т­ве­т­ни­те гру­пи и.т.н. Ня­ма да сти­г­нат стра­ни­ци­те на ве­с­т­ни­ка, за да из­б­роя вси­ч­ки.

На тър­же­с­т­во­то при­съ­с­т­ва­ха ве­те­ра­ни­те на под.28 770, на­че­ло с ле­ген­дар­ния полк. о.р. Ст.Т.Сто­я­нов, о.р. Л.Цве­т­ков, Ив.Дра­ган­чев, В.По­пов, И.Пан­те­ле­ев, Е.Янев, за­па­с­ни­те стар­ши­ни К.Тра­ну­лов, Хр.Мир­чев, Е.Ен­чев, Г.Го­с­по­ди­нов, С.Мом­чев и др.,  би­в­ши­те во­ен­но­с­лу­же­щи от свръ­з­ки­те на под.24 670 – Й.Да­цев, .О. Пе­т­ра­ки­ев, Р.Ди­мов, Н.Ди­ми­т­ров, Д.До­чев, Н.Ко­с­тов

, но аз пи­ша за ес­ка­д­ри­ла­та, къ­де­то слу­жих 26 го­ди­ни. Ка­то стар­ши те­х­ник на ко­ман­д­но зве­но през 1977 г. на­вър­тях 810 ч. бе­за­ва­ри­ен на­л­ьот, с бли­зо 250 ч. по­ве­че от ос­та­на­ли­те 3 ави­о­з­ве­на. От­го­ва­рях за два УМИГ 15 с те­х­ни­ци И.Н.Йор­да­нов /по­чи­нал/ и Б.К.Ха­джи­ев и 4 бой­ни са­мо­ле­та с те­х­ни­ци Е.Спа­сов /Шо­па/, Й.Г.Йор­да­нов, П.Ма­рев, Г.Ам­б­ро­зов, а са­мо­ле­ти­те бя­ха с № 83, 94, 13, 21, 29, 42. Ко­га­то до­й­де МИГ 21, бях стар­ши те­х­ник на МИГ 21 У,№13 и 14, бой­ни МИГ 21 ПФМ, с № 75, 76,77, 78 с ави­о­те­х­ни­ци Б.К.Ха­джи­ев, Ив.Гор­ш­ков, Г.Гай­дар­с­ки, П.Па­чев, П.Ма­ка­ве­ев, Б.И.Мар­ков – вси­ч­ки въз­пи­та­ни­ци на Сер­жан­т­с­ко­то учи­ли­ще към ВВВУ „Г.Бен­ко­в­с­ки”. Бях горд, ко­га­то на­ша­та Вто­ра ес­ка­д­ри­ла през 1981 г. бе­ше пър­ва в си­с­те­ма­та на ПВО и ВВС и ка­то па­ра­докс на вто­ро мя­с­то  в съ­ре­в­но­ва­ни­е­то в 15 Ави­о­полк. Ща­с­т­лив , ко­га­то през 1981, 1983, 1988 бал­чи­ш­ки­те пи­ло­ти сва­ли­ха с пър­ва­та ра­ке­та ре­ал­на­та въз­ду­ш­на цел на по­ли­го­на в Ас­т­ра­хан, бли­зо до ку­рор­та Ти­на­ки, от кой­то вси­ч­ки има­х­ме при­я­т­ни спо­ме­ни. Пре­жи­вях ка­то ли­ч­на тра­ге­дия, ко­га­то по­ле­ти­те спря­ха не­о­ча­к­ва­но по раз­ли­ч­ни при­чи­ни, за­що­то 18 го­ди­ни от­го­ва­рях за „чер­ни­те ку­тии” на са­мо­ле­ти­те / САРПП – 12 г.,си­с­те­ма за ав­то­ма­ти­ч­но ре­ги­с­т­ри­ра­не па­ра­ме­т­ри­те на по­ле­та/, ка­се­ти, ко­и­то за­ре­ж­дах, об­ра­бо­т­ва­х­ме след все­ки по­лет и де­ши­ф­ри­ра­х­ме съ­щия  със съ­о­т­ве­т­ни­те сре­д­с­т­ва. А ка­та­с­т­ро­фи­те, раз­ли­ч­ни­те ви­до­ве ле­та­тел­ни про­из­ше­с­т­вия за те­зи го­ди­ни не бя­ха мал­ко, по­ра­ди  не са­мо  ге­о­г­ра­ф­с­ко­то раз­по­ло­же­ние на ле­ти­ще Бал­чик.То­ва го съ­о­б­ща­вам и спо­де­лям с вси­ч­ки за пър­ви път , пре­ди да ме за­чи­с­лят към „не­бе­с­на­та ес­ка­д­ри­ла” и се мо­ля та­зи да­та да е в да­ле­ч­но бъ­де­ще, то­ва спо­де­лих и с пло­та –ле­тец Й.Г.Ива­нов, на ко­го­то тря­б­ва да бла­го­да­рим ко­ле­но­п­ре­к­лон­но вси­ч­ки за не­го­ви­те про­у­ч­ва­ния за ис­то­ри­я­та на ле­ти­ще Бал­чик,  фо­то­си­те, ко­и­то ни пре­д­с­та­вят хан­га­ра на ТЕЧ – 1. Пре­ди да за­т­во­ри ла­п­то­па Й.Г.Ива­нов за­я­ви, че ня­ма ни­що слу­чай­но.

Но да се вър­на към хро­но­ло­ги­я­та – ле­ти­ще Бал­чик съ­ще­с­т­ву­ва от 1935 г. ка­то гра­ж­дан­с­ко, за да за­до­во­ли при­ще­в­ки­те  на кра­ли­ца Ма­рия, не знам за­що обо­же­с­т­вя­ва­на от ня­кои, за­б­ра­вяй­ки, че по вре­ме­то на не­й­но­то ца­ру­ва­не в пе­ри­о­да 1916 – 1918 г. 25 000 до­б­ру­джан­с­ки бъл­га­ри са от­в­ле­че­ни в Ру­мъ­ния – 73 ду­ши от град Бал­чик, а от Бал­чи­ш­ка око­лия – 54. Да­но да не бър­кам, за­що­то та­зи Ма­рия за мен е узур­па­тор, про­я­вя­вай­ки най-ран­ни­те фор­ми на фа­ши­зъм в Ру­мъ­ния.

От 1 ок­том­в­ри 1941 г. до 30 юни 1998 г. Бал­чик е ак­ти­в­но во­ен­но ле­ти­ще. По­с­ле­д­ни­ят по­лет е до До­б­рич от И.То­до­ров. От 25 ав­густ 2011 г. е взе­то ре­ше­ние от на­ши­то пра­ви­тел­с­т­во ле­ти­ще­то да ста­не гра­ж­дан­с­ко – „Ле­ти­ще Бал­чик” ООД, със се­да­ли­ще Ле­ти­ще Со­фия, ко­е­то ще ин­ве­с­ти­ра за по­д­но­вя­ва­не­то му с не­об­хо­ди­мо­то ра­ди­о­на­ви­га­ци­он­но , све­то­те­х­ни­че­с­ко об­ру­д­ва­не, ка­к­то и ин­ф­ра­с­т­ру­к­ту­ра­та от раз­ли­ч­но ес­те­с­т­во, ка­то то­ва пре­д­по­ла­га и но­ви ра­бо­т­ни ме­с­та за бал­чи­к­лии.

Ос­вен то­ва на­ше­то ле­ти­ще ве­че е в спи­съ­ка на стра­те­ги­че­с­ки­те обе­к­ти за на­ша­та на­ци­о­нал­на си­гур­ност. Са­мо не знам за­що са не­об­хо­ди­ми 3 пун­к­та от ра­ди­о­те­х­ни­че­с­ки­те вой­с­ки да сле­дят въз­ду­ш­но­то ни про­с­т­ран­с­т­во на Се­вер­на Бъл­га­рия, и то с апа­ра­ту­ра от сре­да­та на ми­на­лия век. От ра­зу­з­на­ва­тел­на­та сво­д­ка на „вой­ни­ш­ка пар­тен­ка” на­у­чих, че за­по­ч­ва не­за­ба­в­но ре­кон­с­т­ру­к­ци­я­та на ле­ти­ще­то, и то в ге­не­ра­лен ма­щаб, след 8 ок­том­в­ри 2011 г.

Ли­ч­но аз с не­тър­пе­ние ще оча­к­вам да из­ли­тат и ка­цат мо­дер­ни са­мо­ле­ти и вер­то­ле­ти от вся­ка­къв тип, а не са­мо са­мо­ле­ти от „Ин­тер­с­кай” Ал­бе­на с ин­де­к­си LZ ALA  и LZ –TBM с Емо Зла­тев. Ос­вен то­ва ще се об­ле­к­чи ра­бо­та­та на ле­ти­ще Вар­на, оси­гу­ря­ва­що до­с­тъ­па до Се­вер­но­то ни Чер­но­мо­рие и та­ка на­ре­че­но­то голф ле­ти­ще мо­же да се из­по­л­з­ва през вси­ч­ки се­зо­ни. Да­ли ще до­жи­вея то­зи миг не зная, но се на­дя­вам в най-ско­ро вре­ме да го ви­дя ка­то во­ен­но –гра­ж­дан­с­ко ле­ти­ще, с раз­цъ­ф­те­ли ку­по­ли на па­ра­шу­ти, по­с­ле­д­но про­из­во­д­с­т­во, за­що­то се­га за един па­ра­шут ча­кат два­ма па­ра­шу­ти­с­ти, ко­е­то оз­на­ча­ва, че па­ра­шу­ти­те са мно­го мал­ко, а па­ра­шу­ти­с­ти­те твър­де мно­го. За­що­то по­ми­с­ле­те си, къ­де ще пра­вим де­сан­ти, спом­не­те си ка­к­ви фун­к­ции има на­ша­та ар­мия – да за­щи­та­ва на­ши­те из­кон­ни гра­ни­ци, а не да хо­ди на кър­вав гур­бет, на­ре­чен „ми­сия”. Кол­ко­то до по­ли­гон Ша­б­ла, от там за­по­ч­ва раз­г­ра­де­ни­ят двор на БА, по-то­ч­но на ПВО и ВВС.

До­ри ве­че ме­ч­тая от­но­во да се съ­бе­рем след 10 го­ди­ни, ка­к­то се­га, ка­к­то ня­ко­га на все­ки 16 ок­том­в­ри, след вся­ка про­ле­т­но-ля­т­на и есен­но-зим­на ек­с­п­ло­а­та­ция, на ко­и­то „ес­ка­д­рил­ци­те” и „те­ча­джи­и­те” осъм­ва­х­ме. От­но­во да бъ­дем за­е­д­но в не­про­ме­нен съ­с­тав, ка­к­то на дне­ш­ния пра­з­ни­чен ден – 7 ок­том­в­ри 2011 г.

Ма­йор о.р. Ге­ор­ги Й.ГЕ­ОР­ГИ­ЕВ /ЙО­В­ЧЕВ/ /Ге­ца­та от ОК – ато/