Разстоянието между Русе и Балчик не е малко, но не попречи на 30 жени – русенки от Дневния център за работа с възрастни хора и инвалиди да посетят Белия град. Събрали жарките лъчи на слънцето, те съчетаха полезното с приятното. Желанието им да се срещнат с членове на клуб “Хинап” се осъществи на 26 юли. Заедно посетиха Историческия музей, а след това срещата продължи в кафе – сладкарница “Седемте лули”. Среща – интересна, разнообразна и съдържателна. Гостите бяха посрещнати с нетрадиционна погача, приготвена от сръчните ръце на леля Ленчи.

Ани Донева ги приветства с добруджански народни песни. Пенка Димитрова рецитира авторски стихове за Балчик. Председателката на клуб “Хинап” Димка Малева направи устна визитка за града, клуба и неговата дейност. Поднесе подаръци на гостите и им връчи кръщелно морско свидетелство по повод посещението на Белия град като ги назова “Морска звезда”. Стойна Проданова със своите стихове изпрати духовно послание към всеки човек като част от природата – космос.
Изненада за гостите бе Таня Христова – създател на хор “Йоан Кукузел”. Тя разказа, че в Русе на центъра е направила първия телевизионен филм за хоровата формация. Църковното песнопение очарова присъстващите. Тя изпълни още две песни. Поканиха я да гостува в Русе. Нашата Капка пя на френски песни на Ив Монтан. После направи превода им, отнасящ се за чистата и нежна любов.
Последва Притчата за любовта, поднесена от възпитаничката на Русенския медицински институт Пламена Радева, която е половин балчиклиика. На всички бе ясно че на земята няма живот без любов. Бог на земята е човекът. Любовта е вечна красота и сила човешка. Хиляди живи същества се размножават, продължават своя род, но само човекът умее да обича.
Направихме си снимки и споделихме, че подадените ръце за приятелство са толкова дълги, колкото е разстоянието между Дунав и Черно море. Пожелахме си среща на дунавския бряг.
Интересна бе обмяната между двата колектива как по домашному да си проверяваме кръвното, кръвната захар и облекчаваме поредица от болки. Дотук всичко бе прекрасно и почти към края на срещата се затъмни, морето потъмня, затова и побързахме да се разделим. Минути след това се изви стряскаща буря, светкавици, страшен щорм. Всичко помете. А мачтите свиреха, свиреха… Природа, срещу нея никой не може да се пери. В такъв момент всеки трябва да е смирен пред великата майка Природа. Няма нищо по – хубаво от лошото време и доброто приятелство !
Пенка ДИМИТРОВА