гр. Челябинск, Русия

Ве­че пет ле­та „Три­к­си” ог­ла­ся Бе­лия град. Сло­жил на­ча­ло­то си тук, под бе­ли­те ска­ли над мо­ре­то, то­зи ме­ж­ду­на­ро­ден де­т­с­ки фе­с­ти­вал за из­ку­с­т­ва, съ­би­ра го­с­ти­те и гра­ж­да­ни­те на Бал­чик. Не­гов съ­з­да­тел и ор­га­ни­за­тор е фа­ми­лия Струн­дже­ви. Ам­би­ци­о­з­ни и пре­д­п­ри­ем­чи­ви хо­ра, ко­и­то са на „ти”с „До, ре, ми”. Све­т­ла­на е ко­ре­ня­ч­ка – бал­чи­к­лий­ка, а съ­п­ру­гът и от Лом. И два­ма­та се до­пъл­ват в по­при­ще­то, ко­е­то са по­е­ли. За 5 го­ди­ни и те са по­ра­с­на­ли ка­то ор­га­ни­за­то­ри. Ма­кар и по-мал­ко уча­с­т­ни­ци та­зи го­ди­на, са­мо от 5 дър­жа­ви, ор­га­ни­за­ци­я­та е пер­фе­к­т­на. Са­мо с ка­к­ва те­х­ни­ка раз­по­ла­гат за све­т­лин­ни ефе­к­ти! Вси­ч­ко не­об­хо­ди­мо за един та­къв фе­с­ти­вал е оси­гу­ре­но и на­в­ре­ме.

От­как свят све­ту­ва, по зе­мя­та са жи­ве­ли мъ­д­ри хо­ра. Те са ни ос­та­ви­ли  ми­с­ли­те си  ка­то по­с­ту­ла­ти. На па­ме­т­ни­ка на Го­це Дел­чев в Ма­ке­до­ния са за­пи­са­ни не­го­ви­те ду­ми, че дър­жа­ви­те ще жи­ве­ят в мир, ако има кул­тур­но съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во ме­ж­ду на­ро­ди­те.За Бъл­га­рия на­ча­ло­то му сла­га Л.Жи­в­ко­ва. С асам­б­ле­я­та „Зна­ме на ми­ра”тя ор­га­ни­зи­ра жи­ви сре­щи на вси­ч­ки та­лан­т­ли­ви де­ца по све­та, за да ста­нат при­я­те­ли. И днес, име­ни­ти му­зи­кан­ти, ху­до­ж­ни­ци, пе­в­ци и твор­ци, ме­ж­ду ко­и­то и мно­го бъл­га­ри, си спом­нят за те­зи сре­щи и се съ­би­рат да ги въз­ро­дят.

„Три­к­си” ор­га­ни­зи­ра де­ца­та и им оси­гу­ря­ва ед­но не­за­б­ра­ви­мо, чу­де­с­но ля­то, ко­е­то ще се по­м­ни. Она­зи тръ­п­ка, ко­я­то ги учи на от­го­вор­ност, то­ле­ран­т­ност и при­я­тел­с­т­во. „Ля­то, слън­це и ме­ч­ти, пак сме тук, здра­вей, Бал­чик”. При­ти­х­ва слън­че­ва­та си­не­ва, не­бе­то ле­ко се сни­ша­ва, де­ца­та пе­ят за мо­ре, за при­я­тел­с­т­во, об­ра­т­но на пре­да­тел­с­т­во. „Гра­дът е ху­бав, све­тът е све­тъл”, за­що­то де­ца­та го гле­дат през ро­зо­ви­те очи­ла на де­т­с­т­во­то.

Жи­во­тът е дви­же­ние. Хо­ра, не стой­те на ед­но мя­с­то. То­ва го ка­з­ват и по­ка­з­ват де­ца­та със сво­и­те пе­с­ни и тан­ци. Кра­си­ви­те де­чи­ца на Ру­мъ­ния, об­ле­че­ни по де­т­с­ки, при­ли­ча­ха на раз­цъ­ф­на­ли але­ни ма­ко­ве сред жи­т­на До­б­ру­джа. За­в­ла­де­ни от при­ка­з­ния ге­рой Пи­но­кио, те май­с­тор­с­ки го пре­съ­з­да­до­ха. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние сил­но­то пре­д­с­та­вя­не на шко­ла­та по из­ку­с­т­ва от град Тър­го­ви­ще. Ли­чи по­чер­кът на ра­бо­та на му­зи­ко­ве­ди, хо­ре­о­г­ра­фи, ръ­ко­во­ди­те­ли на съ­с­та­ви. „Ша­ре­но гер­дан­че” е тол­ко­ва ус­ми­х­на­то и бъл­гар­с­ко, че тук, по мо­ре­то, мо­гат да си из­ка­рат хар­чи­лъ­ка за през зи­ма­та. Сту­дио „Ве­га” де­мон­с­т­ри­ра ка­за­но­то до тук за Тър­го­ви­ще.

И”Зла­то­то на Из­то­ка” – Ру­сия, и „Ди­на­мик груп”-Ру­мъ­ния, сто­я­ха тол­ко­ва до­б­ре на сце­на­та. И ин­ди­ви­ду­ал­ни­те из­пъл­ни­те­ли съ­що бя­ха мно­го до­б­ри, осо­бе­но ру­мън­че­то Еусебио Гафица, ко­е­то бе не са­мо пе­вец, но и за­в­ла­дя­ващ ар­тист. Не раз­би­раш ези­ка, но усе­щаш по дви­же­ни­я­та и на­с­т­ро­е­ни­е­то му за ка­к­во ти го­во­ри, пее и тан­цу­ва, ще ста­не из­пъл­ни­тел от све­то­в­на кла­са. Але­к­сан­д­ра от Ру­сия е на­ме­ри­ла удо­в­ле­т­во­ре­ние в кла­си­че­с­кия валс, с мно­го фи­нес и кра­со­та.

А в мъ­ж­кия до­б­ру­джан­с­ки ръ­че­ник се усе­ти как зе­мя­та тре­пе­ри от си­ла и здра­ве на мъ­ж­ка­ри­те. Мо­ми­те въз­пя­ват тру­да на бъл­га­ри­на и не­го­ви­те оби­чаи. Ру­с­ки­те тан­цьо­ри по­ка­за­ха сво­е­о­б­ра­з­но гръ­ц­ко сир­та­ки, по­лъх от Юга.

Гост и ре­до­вен член на жу­ри­то бе един от пър­ви­те уча­с­т­ни­ци –из­пъл­ни­те­ли в „Три­к­си” – Да­мян По­пов.  Ос­та­вил сле­ди по пя­съ­ка в Бал­чик, той от­но­во се връ­ща, за да не ги из­гу­би. Ма­кар и сам, той ис­ка да на­ме­ри по­ло­вин­ка­та си тук. Да вър­не лю­бо­в­та, мо­же и без кри­ла да по­ле­ти към нея.Има си­ли, до­ри се­бе си да про­ме­ни. Ед­на от мла­ди­те зве­з­ди, ко­и­то „Три­к­си” е от­к­рил. Да­но те се мно­жат и ос­та­ват ви­на­ги по­с­ла­ни­ци на при­я­тел­с­т­во­то и ми­ра ме­ж­ду хо­ра­та с раз­ли­ч­ни кул­ту­ри.

Чакаме ви догодина!

Пенка ДИМИТРОВА