По­во­дът за сле­д­ва­щи­те ре­до­ве е пу­б­ли­ку­ва­на­та в бр. 28 на в-к “Бал­чик” от 14 юни 2011 г. ста­тия “По­д­го­т­вят ис­то­ри­я­та на ме­с­т­на­та власт”. Тя ви­зи­ра пре­д­ло­же­ние, вне­се­но в Об­щин­с­кия съ­вет за за­по­ч­ва­не на про­у­ч­ва­тел­с­ка ра­бо­та и впо­с­ле­д­с­т­вие из­да­ва­не на до­ку­мен­тал­на кни­га за ли­ч­но­с­ти­те, за­е­ма­ли кме­т­с­ка­та длъ­ж­ност в Бал­чи­ш­ка об­щи­на и ръ­ко­во­ди­ли съ­д­би­ни­те на гра­да ни в пе­ри­о­да от Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то през 1878 г. до на­ше­то съ­в­ре­мие. Ста­ти­я­та съ­о­б­ща­ва съ­що, че то­ва е ини­ци­а­ти­ва на ме­с­т­ни­те об­ще­с­т­ве­ни­ч­ки До­н­ка Гро­з­де­ва, Цон­ка Си­в­ко­ва и пре­д­се­да­те­ля на бал­чи­ш­кия ли­те­ра­ту­рен клуб “Йор­дан Кръ­ч­ма­ров”, г-н Ни­ко­лай Мир­чев, и че за осъ­ще­с­т­вя­ва­не на про­у­ч­ва­не­то е по­и­с­ка­на су­ма­та от  6 000 лв./ ме­ж­ду­в­ре­мен­но сре­д­с­т­ва­та ве­че са гла­су­ва­ни?/

Взе­мам от­но­ше­ние по те­ма­та не са­мо ка­то из­с­ле­до­ва­тел на кул­тур­но – ис­то­ри­че­с­ко­то на­с­ле­д­с­т­во на ро­д­ния ми град, но и ка­то чо­век за­по­з­нат “от­въ­т­ре” ( по то­ва вре­ме слу­жи­тел в Об­щи­на­та) с на­ча­ло­то на то­ва ро­до­лю­би­во на­чи­на­ние. За­то­ва ще си по­з­во­ля да при­по­м­ня на бал­чи­к­лии, а и на ува­жа­е­ми­те об­щин­с­ки съ­ве­т­ни­ци, че про­у­ч­ва­не на те­ма “Кме­то­ве­те на Бал­чик “(1878 -2011) е за­я­ве­но пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни и по нея про­дъл­жа­ва да се ра­бо­ти. До­с­та­тъ­чен е и един вни­ма­те­лен по­г­лед, кой­то ще ус­та­но­ви, че ко­мен­та­ри и пу­б­ли­ка­ции по те­ма­та има не мал­ко. Те са от­ра­зе­ни на стра­ни­ци­те на ме­с­т­ния ве­с­т­ник и в ува­жа­ва­ни он­лайн ме­дии, ка­то Аген­ция “Фо­кус”, “Мор­с­ки ве­с­т­ник”и др. (виж. “Пър­вия кмет на Бал­чик”, в-к Бал­чик, бр. 28, 2010г. стр.4; www.morskivestnik.com Мор­с­ки ве­с­т­ник от 19 юли 2010 г.)

В сле­д­ва­щи­те ре­до­ве, сле­д­вай­ки хро­но­ло­ги­я­та на фа­к­ти­те ще за­по­з­ная чи­та­те­ли­те на ве­с­т­ни­ка с иде­я­та и стъ­п­ки­те, пре­д­п­ри­е­ти за осъ­ще­с­т­вя­ва­не на спо­ме­на­тия про­ект.

През се­п­тем­в­ри 2006 г. в за­ли­те на Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия бе по­ка­за­на из­ло­ж­ба­та “Бал­чик и Чер­но мо­ре в ста­ри кар­ти и гра­вю­ри” по­с­ре­щ­на­та с го­лям ин­те­рес от бал­чи­ш­ка­та пу­б­ли­ка. От по­д­б­ра­ни­те цен­ни кар­то­г­ра­ф­с­ки до­ку­мен­ти ста­на яс­но ка­к­во мя­с­то за­е­ма  Бал­чик в ев­ро­пей­с­ка­та кар­то­г­ра­фия и ар­хи­ви. И че той без­с­пор­но  при­на­д­ле­жи към го­ле­ми­те и ста­ри чер­но­мор­с­ки об­щи­ни. От­там въз­ни­к­на иде­я­та та­зи ре­кон­с­т­ру­к­ция на ми­на­ло­то на гра­да да про­дъл­жи. Да бъ­дат из­ди­ре­ни име­на­та и дей­но­с­ти­те на кме­то­ве­те и съ­ве­т­ни­ци­те, до­при­не­с­ли за про­с­пе­ри­те­та на гра­да и об­щи­на­та. Ето за­що Об­щи­на Бал­чик въз­ло­жи на Ме­ж­ду­на­ро­д­ния тър­го­в­с­ки и кул­ту­рен цен­тър •ГЕ­О­ПАН• Бур­гас да из­ди­ри до­ку­мен­ти, сним­ки и спра­во­ч­на ли­те­ра­ту­ра за най-но­ва­та ис­то­рия на гра­да  и въз ос­но­ва на тях да съ­с­та­ви до­с­то­ве­рен спи­сък с име­на­та на кме­то­ве­те за пе­ри­о­да 1878 до на­ши дни. То­га­ва през 2006 г. на ос­но­ва­та на дву­с­т­ра­нен до­го­вор ме­ж­ду две­те пар­т­ньор­с­ки ог­га­ни­за­ции се пре­д­п­рие ця­ло­с­т­но про­у­ч­ва­не по те­ма­та.  Про­е­к­тът пре­д­ви­ж­да­ше да се съ­бе­рат пъл­ни био­г­ра­фи­ч­ни све­де­ния за все­ки кмет, да се на­пи­шат очер­ци, в ко­и­то да бъ­де от­ра­зен при­но­сът на все­ки един от тях за раз­ви­ти­е­то на гра­да и  об­щи­на­та. А съ­б­ра­ни­те ма­те­ри­а­ли да ста­нат ос­но­ва­та на из­да­ва­не­то на  хро­но­ло­гия на кме­то­ве­те на Бал­чик. С фо­то­г­ра­фи­и­те, об­ра­бо­те­ни и по­д­ре­де­ни да се от­к­рие по­с­то­ян­на ек­с­по­зи­ция  в об­щи­на­та “Кме­то­ве­те на Бал­чик“ (1878 – 2011). Под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на д-р Ст.Пей­ков – во­дещ ек­с­пер­т­но­то про­у­ч­ва­не още на сле­д­ва­ща­та го­ди­на за­по­ч­на­ха си­с­тем­ни из­дир­ва­ния на све­де­ния, био­г­ра­фии, сним­ки и до­ку­мен­ти за кме­то­ве­те на Бал­чик. Из­ди­ре­на бе ин­фор­ма­ция, про­у­че­ни на­ли­ч­ни до­ку­мен­ти и се из­го­т­ви сра­в­ни­тел­но пъ­лен спи­сък на ад­ми­ни­с­т­ра­то­ри, пре­д­се­да­те­ли и кме­то­ве на Бал­чик от 1878 до 2011 г. То­ва бе пър­ви­ят (на­ча­лен) етап от про­у­ч­ва­не­то. С по­мо­щ­та на екип от ек­с­пер­ти бя­ха ус­та­но­ве­ни име­на­та на 41 кме­то­ве на Бал­чик и то­ч­ни­те да­ти на встъ­п­ва­не­то и ос­во­бо­ж­да­ва­не­то им от длъ­ж­ност. Пре­г­ле­да­ни бя­ха до­с­тъ­п­ни­те за­по­ве­ди и про­то­ко­ли от за­се­да­ния на об­щин­с­ки­те ко­ми­сии и из­пъл­ни­тел­ни­те ко­ми­те­ти, ка­к­то и на­ли­ч­ни­те про­то­ко­ли от ре­до­в­ни и уч­ре­ди­тел­ни се­сии на ок­ръг, око­лия и Об­щи­на Бал­чик) за пе­ри­о­да 1878 – 2011 г.

През те­зи че­ти­ри го­ди­ни и по­ло­ви­на спи­съ­кът с име­на­та на кме­то­ве­те  не­пре­къ­с­на­то се до­пъл­ва­ше, на ос­но­ва­та на но­ви све­де­ния. През 2009 г. в Об­щи­на­та бе­ше пре­д­с­та­вен про­ект на по­с­то­ян­на­та ек­с­по­зи­ция “Кме­то­ве­те на Бал­чик” от 1878 до 2009. Про­е­к­тът бе из­го­т­вен на ос­но­ва­та на тре­тия – окон­ча­те­лен ва­ри­ант на спи­съ­ка. За уто­ч­не­ние ще ка­жа, че пър­ви­ят спи­сък бе вне­сен в Об­щи­на Бал­чик още през 2007 г. и по не­го бя­ха по­лу­че­ни бе­ле­ж­ки и пре­по­ръ­ки. Вто­ри­ят спи­сък бе  пу­б­ли­ку­ван в ме­ди­и­те за­е­д­но с об­ръ­ще­ни­е­то на на­с­то­я­щия кмет на Бал­чик г-н Ни­ко­лай Ан­ге­лов (виж. www.balchik.bg от март 2010 г. www.balchik.info  и  www.morskivestnik.com от 12 март 2010 г.) Вто­ри­ч­ни пу­б­ли­ка­ции се по­я­ви­ха и в цен­т­рал­ния и ре­ги­о­нал­ния пе­чат. По то­зи път, на­чи­на­ни­е­то при­до­би об­ще­с­т­ве­на по­д­к­ре­па и се съ­з­да­де не­об­хо­ди­ма­та ин­фор­ми­ра­ност.

Тре­ти­ят спи­сък е окон­ча­те­лен и об­х­ва­ща 41 ли­ца, за­е­ма­ли длъ­ж­но­ст­та кмет(пре­д­се­да­тел) на Бал­чик от 1878 до 2011 г.

По­лу­че­ни­те дан­ни от раз­ли­ч­ни из­то­ч­ни­ци и с раз­ли­ч­ни по­д­хо­ди съ­дър­жа­ха не­из­бе­ж­но и ня­кои от­к­ло­не­ния. За тя­х­но­то от­с­т­ра­ня­ва­не еки­път се обър­на с на­ро­ч­но пи­с­мо до жи­ви­те на­с­ле­д­ни­ци на бал­чи­ш­ки­те кме­то­ве и са­ми­те ли­ца, за­е­ма­ли та­зи длъ­ж­ност. На­ло­жи­ха се до­пъл­ни­тел­ни про­у­ч­ва­ния и сре­щи. По­лу­чи­ха се ин­те­ре­с­ни све­де­ния, сним­ки и пре­по­ръ­ки.

От­чи­тай­ки об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че Бъл­га­рия е член на Ев­ро­пей­с­кия съ­юз Об­щи­на Бал­чик по­и­с­ка да бъ­дат из­ди­ре­ни и вси­ч­ки кме­то­ве на Бал­чик под ру­мън­с­ка ад­ми­ни­с­т­ра­ция в пе­ри­о­да (1913 -1916 и 1918 – 1940 г.). През 2007 г. Об­щи­на Бал­чик се обър­на с офи­ци­ал­но пи­с­мо до кме­та на гр. Кон­с­тан­ца (Ру­мъ­ния) за съ­дей­с­т­вие във връ­з­ка с про­у­ч­ва­не­то и с цел ока­з­ва­не на по­мощ на Об­щи­на Бал­чик за из­дир­ва­не на ар­хи­ви­те на Бал­чик. Из­п­ра­те­на бе­ше ра­бо­т­на гру­па от спе­ци­а­ли­с­ти – маг. Хр. Па­на­йо­то­ва(то­га­ва уре­д­ник в ХГ Бал­чик), г-н Ал. Лам­бов – пу­б­ли­цист и г-н Ата­на­сов – ис­то­рик и пре­во­дач. Осъ­ще­с­т­ве­ни бя­ха кон­та­к­ти с ръ­ко­во­ди­те­ли на кул­тур­ни­те ин­с­ти­ту­ти в Кон­с­тан­ца. За ре­зул­та­ти­те от про­у­ч­ва­не­то е на раз­по­ло­же­ние до­к­лад  (РЕ­ГИ­С­Т­РА­ЦИ­О­НЕН ИН­ДЕКС -93 – 01 / 764 -25. 09. 2007 /КО­РЕ­С­ПОН­ДЕНТ – ХРИ­С­ТИ­НА ПА­НА­ЙО­ТО­ВА ЙОР­ДА­НО­ВА) де­по­зи­ран в Об­щи­на­та.

Към дне­ш­на да­та не ма­гат да бъ­дат на­ме­ре­ни дан­ни за ня­кои ли­ца – пре­д­мет на из­с­ле­д­ва­не­то. Въз­мо­ж­но е да има све­де­ния в ру­мън­с­ки­те ар­хи­ви в Бу­ку­рещ, но на то­зи етап, те не са до­с­тъ­п­ни. Еки­път на про­у­ч­ва­не­то се ръ­ко­во­ди от ус­та­но­ве­но­то пра­ви­ло в бъл­гар­с­ки­те ар­хи­ви, че ед­на спра­в­ка мо­же да бъ­де пъл­на и до­с­то­вер­на по съ­дър­жа­ние са­мо ко­га­то има бе­зу­п­ре­ч­ни ба­зи­с­ни до­ку­мен­ти.

На­в­ся­къ­де ра­бо­т­на­та гру­па сре­щ­на раз­би­ра­не и от­зи­в­чи­вост. Не­що по­ве­че – ини­ци­а­ти­ва­та на Об­щи­на Бал­чик и Ме­ж­ду­на­ро­д­ни­ят тър­го­в­с­ки и кул­ту­рен цен­тър •ГЕ­О­ПАН• бе оце­не­на ка­то из­пъл­нен дълг към ръ­ко­во­ди­те­ли, ад­ми­ни­с­т­ра­то­ри, пре­д­се­да­те­ли и кме­то­ве на Бал­чик.

След съ­с­та­вя­не­то на спи­съ­ка на име­на­та на кме­то­ве­те (пре­д­се­да­те­ли на три­ч­лен­ни ко­ми­сии и из­пъл­ни­тел­ни ко­ми­те­ти) от ек­с­пер­ти­те, при­с­тъ­пи­ха към из­дир­ва­не на по­д­ро­б­ни био­г­ра­фи­ч­ни све­де­ния за  ли­ца­та.

Ка­к­ва е ра­в­но­с­ме­т­ка­та от из­вър­ше­на­та го­ля­ма съ­би­ра­тел­с­ка ра­бо­та?

Ус­та­но­ве­ни по до­ку­мен­та­лен път са 65 ман­да­та, за­е­ма­ни от 41  ли­ч­но­с­ти. Из­ди­ре­ни са 12 фо­то­г­ра­фии на кме­то­ве на Бал­чик и ра­бо­та­та в та­зи на­со­ка про­дъл­жа­ва.

В ре­зул­тат на из­вър­ше­на­та ра­бо­та, раз­по­ла­га­ме с до­с­то­ве­рен и на­де­ж­ден ма­те­ри­ал въз ос­но­ва, на кой­то се по­д­го­т­вя пър­ви­ят ва­ри­ант на ця­ло­с­т­но про­у­ч­ва­не, на­ре­че­но “КМЕ­ТО­ВЕ­ТЕ НА БАЛ­ЧИК” (1878 – 2011г.).В до­к­ла­да си ръ­ко­во­ди­те­лят на про­е­к­та за­я­ви:” На­ше­то же­ла­ние е из­с­ле­д­ва­не­то да бъ­де из­да­де­но ка­то ал­бум от об­щи­на Бал­чик. Ав­то­ри­те на из­с­ле­д­ва­не­то са убе­де­ни, че та­ка то ще се пре­вър­не в до­с­то­ен, ма­кар и за­къ­с­нял жест на бла­го­дар­ност към хо­ра­та, по­е­ли от­го­вор­но­ст­та да ръ­ко­во­дят съ­д­би­ни­те на за­бе­ле­жи­тел­на­та бъл­гар­с­ка об­щи­на и град Бал­чик в про­дъл­же­ние на бли­зо 132 го­ди­ни.

С те­зи ня­кол­ко ду­ми от­чи­та­ме из­вър­ше­но­то до то­зи мо­мент пред Об­щи­на­та и гра­ж­да­ни­те на Бал­чик, мно­го от ко­и­то ни ока­за­ха не­о­це­ни­ма по­мощ. Из­го­т­ве­ни­те спра­в­ки по­з­во­ли­ха да се из­ди­рят 12 ав­тен­ти­ч­ни фо­то­г­ра­фии и от тях да се об­ра­бо­тят 7 до­с­то­вер­ни по­р­т­ре­та на кме­то­ве. То­ва е до­б­ро на­ча­ло за по­с­то­ян­на ек­с­по­зи­ция “КМЕ­ТО­ВЕ­ТЕ НА БАЛ­ЧИК” (1878 – 2011 г.) ка­к­ва­то бе иде­я­та още през 2007 г. Дър­жим да от­бе­ле­жим и го­ля­ма­та по­мощ, ко­я­то по­лу­чи­х­ме от Дър­жа­в­на аген­ция “Ар­хи­ви” – ТДА – До­б­рич и Ис­то­ри­че­с­кия му­зей в Бал­чик в ли­це­то на то­га­ва­ш­ния ди­ре­к­тор г-н Д.Ка­на­в­ров.

Спра­ве­д­ли­во е да се спо­ме­не и при­но­са на г-жа Да­ни­е­ла Трей­ман, ко­я­то осъ­ще­с­т­ви пре­ци­з­но ди­ги­тал­на­та ре­с­та­в­ра­ция на из­ди­ре­ни­те изо­б­ра­же­ния на кме­то­ве; на г-н Лю­бо Же­ков, кой­то въз­с­та­но­ви до­ку­мен­тал­ни фо­то­г­ра­фии, на­ми­ра­щи се във фон­да на Ис­то­ри­че­с­ки му­зей Бал­чик и не­о­це­ни­ма­та по­мощ, ко­я­то ни ока­за г-н Ди­ми­тър Сто­и­ме­нов – гла­вен ек­с­перт в ДА “Ар­хи­ви” – ЦДА за ус­та­но­вя­ва­не­то на до­с­то­ве­рен ис­то­ри­че­с­ки кар­то­г­ра­ф­с­ки ма­те­ри­ал за об­щи­на­та.”

Вместо заключение

Из­ло­же­ни­те до тук фа­к­ти по не­о­с­по­рим на­чин ос­ве­т­ля­ват те­ма­та, т.е. ко­га е по­с­та­ве­но на­ча­ло­то на про­е­к­та “Кме­то­ве­те на Бал­чик” и кой е не­го­ви­ят ини­ци­а­тор. Не мо­га да от­ми­на с мъл­ча­ние и не­из­бе­ж­но, по­ро­ди­ли­те се ос­но­ва­тел­ни въ­п­ро­си. За­що се при­с­во­я­ва чу­ж­да идея и се пре­д­с­та­вя за своя? За­що се по­д­к­ре­пя на­чи­на­ние, ко­е­то ве­че е за­по­ч­на­то от друг екип, при то­ва ад­ми­ри­ра­но от об­щин­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во – ми­на­ло и се­га­ш­но? За­що по един тол­ко­ва не­ко­ре­к­тен на­чин се вну­ша­ва на бал­чи­ш­ка­та об­ще­с­т­ве­ност, че пре­д­ло­же­но­то из­с­ле­д­ва­не е ня­ка­к­ва “но­вост”? За не­го до­ри се от­пу­с­кат сре­д­с­т­ва ОТ­НО­ВО, за да се за­по­ч­не вси­ч­ко от­на­ча­ло, пре­не­б­ре­г­вай­ки уси­ли­я­та, вло­же­ни от пре­д­хо­д­ния из­с­ле­до­ва­тел­с­ки екип и ог­ра­б­вай­ки тру­да му?

Ще спо­де­ля (с риск на ня­кои да про­з­ву­чи не­с­к­ром­но),че през по­с­ле­д­ни­те две го­ди­ни и по­ло­ви­на по­с­ве­тих мно­го от вре­ме­то си в упо­рит труд и ра­бо­та в бъл­гар­с­ки ар­хи­ви и би­б­ли­и­о­те­ки в из­с­ле­д­ва­не на чу­ж­де­с­т­ран­ни из­то­ч­ни­ци, за да тър­ся но­ви све­де­ния и не­из­ве­с­т­ни фа­к­ти за ли­ч­но­с­ти­те, свър­за­ли жи­во­та си с уп­ра­в­ле­ни­е­то на на­шия пре­к­ра­сен град. Вси­ч­ко то­ва, из­вър­ше­но с ли­ч­ни сре­д­с­т­ва, за­що­то бе фи­нан­си­ра­но са­мо част от из­с­ле­д­ва­не­то. И ра­в­но­с­ме­т­ка­та е, че по­ч­ти 80 % от ра­бо­та­та е свър­ше­на. От­к­ри­ти са цен­ни све­де­ния за кме­то­ве, чий­то име­на днес са за­б­ра­ве­ни, но при­но­сът им е пред очи­те ни. Ско­ро ня­кои от тях ще бъ­дат пу­б­ли­ку­ва­ни.

Ос­та­вам в оча­к­ва­не на по­зи­ти­в­на и аде­к­ва­т­на ре­а­к­ция от бал­чи­ш­ка­та об­ще­с­т­ве­ност.

Хри­с­ти­на Па­на­йо­то­ва,

Ма­ги­с­тър по кул­тур­но – ис­то­ри­че­с­ко на­с­ле­д­с­т­во