При­ма­та на бъл­гар­с­ка­та поп му­зи­ка Ли­ли Ива­но­ва ще пее от­но­во за до­б­ри­ч­лии. Кон­цер­тът ще се съ­с­тои в Ле­т­ни­ят те­а­тър на 30 ав­густ от 20 ча­са.

Ли­ли, ка­к­то ви­на­ги ще за­ра­д­ва по­чи­та­те­ли­те си и с най-но­ви­те си пе­с­ни, и с хи­то­ве­те, оби­ча­ни от ня­кол­ко по­ко­ле­ния бъл­га­ри.

Ли­ли Ива­но­ва е ро­де­на в гр. Ку­б­рат. За­вър­ши­ла е ме­ди­цин­с­ки те­х­ни­кум във Вар­на, а по-къ­с­но ра­бо­ти ка­то ме­ди­цин­с­ка се­с­т­ра в ро­д­ния си гр. Ку­б­рат.

През 1961 г. е одо­б­ре­на за про­с­лу­ш­ва­не в „Кон­цер­т­на ди­ре­к­ция”, Со­фия, ко­я­то ор­га­ни­зи­ра пър­во­то за­д­г­ра­ни­ч­но тур­не за­е­д­но с Емил Ди­ми­т­ров, Ири­на Чми­хо­ва и Ма­рия Ко­се­ва в Ру­мъ­ния.

През 1963 г. тя уча­с­т­ва в про­г­ра­ма­та на хо­тел „Ам­ба­са­дор” и те­а­тър „Та­на­се”  в Бу­ку­рещ. Бле­с­тя­що­то й пре­д­с­та­вя­не е от­ра­зе­но в че­ти­ри ди­ре­к­т­ни пре­да­ва­ния по ру­мън­с­ка­та дър­жа­в­на те­ле­ви­зия.

Пър­вия си ал­бум Ли­ли Ива­но­ва из­да­ва по пре­д­ло­же­ние на ру­мън­с­ка­та фир­ма Electrecord през 1963 г., ко­я­то е и пър­ва­та дъл­го­с­ви­ре­ща пло­ча на бъл­гар­с­ки из­пъл­ни­тел.

Пър­ва­та й пе­сен е „Ви­то­ша” по му­зи­ка и текст на Ми­ха­ил Ма­но­лов. Сле­д­ват „Ада­жио” по му­зи­ка на Ан­гел За­бер­с­ки  и аран­жи­мент на Иван Пе­ев и “Съ­бо­та ве­чер” с му­зи­ка­та на па­т­ри­ар­ха на бъл­гар­с­ка­та за­ба­в­на му­зи­ка Йо­сиф Цан­ков и те­к­с­та на Ди­ми­тър Ва­си­лев, ко­я­то ста­ва пър­ви­ят го­лям хит на зве­з­да­та.

Пър­ви­ят си кон­церт в Бъл­га­рия Ли­ли Ива­но­ва из­на­ся през 1964 г. в за­ла Уни­вер­си­а­да за­е­д­но с Джейн Сверт и рок гру­па “Се­вер­ни­те ти­г­ри”.

Сле­д­ва­щи­ят й ал­бум “Мо­ре на мла­до­ст­та” е из­да­ден от Бал­кан­тон през 1967 г.

Тре­ти­ят й ал­бум е из­да­ден в Мо­с­к­ва (“По­ет Ли­ли Ива­но­ва”, Ме­ло­дия, 1968 г.).

Ал­бу­мът “Ка­ми­но” е из­да­ден от Бал­кан­тон през 1968 г. Ед­но­и­мен­на­та пе­сен в из­пъл­не­ние на Ли­ли Ива­но­ва с аран­жи­мент на Иван Пе­ев има дъл­га ис­то­рия, свър­за­на с на­ча­ло­то на ка­ри­е­ра­та й. През 2005 г. пе­сен­та „Ка­ми­но” в из­пъл­не­ние на Ли­ли Ива­но­ва бе­ше кла­си­ра­на на 40 мя­с­то в пре­с­ти­ж­на­та кла­са­ция на ве­ч­ни­те све­то­в­ни хи­то­ве на „Со­ни Ери­к­сон”.

От 1966 г. за­по­ч­ва не­й­ни­ят ус­пех, кой­то в сле­д­ва­що­то де­се­ти­ле­тие е фе­но­ме­на­лен и е бе­ля­зан ка­к­то от по­лу­ча­ва­не­то на пре­с­ти­ж­ни на­г­ра­ди, та­ка и с ра­ж­да­не­то на ед­ни от най-ху­ба­ви­те бъл­гар­с­ки пе­с­ни, на­ри­ча­ни днес “зла­т­ни”.

Пър­ва­та си на­г­ра­да “Зла­тен ключ” Ли­ли пе­че­ли през 1966 г. в Бра­ти­с­ла­ва. Сле­д­ват още де­сет на­г­ра­ди от цял свят ка­то Пър­ва на­г­ра­да от фе­с­ти­ва­ла във Вар­ша­ва (1967 г), На­г­ра­да за най-до­бър из­пъл­ни­тел на фе­с­ти­ва­ла в Бар­се­ло­на (1968 г.), “Зла­т­на пло­ча” за най-мно­го про­да­де­ни пло­чи в со­б­с­т­ве­на­та си дър­жа­ва от MIDEM в Кан, Фран­ция (1969 г.), “Зла­т­на пло­ча” от “Olimpiada de Musica Pop” в Ати­на (1970 г.), Тре­та на­г­ра­да на фе­с­ти­ва­ла в Рио де Жа­ней­ро, Бра­зи­лия (1970 г.), Тре­та на­г­ра­да с пе­сен­та “Па­на­и­ри” в То­кио (1973 г.). През 1996 г. Ли­ли Ива­но­ва е удо­с­то­е­на с го­ля­ма­та на­г­ра­да “Зла­тен Ор­фей” за ця­ло­с­тен при­нос През 1997 г. ме­ж­ду­на­ро­д­на­та асо­ци­а­ция на же­ни­те я но­ми­ни­ра за ед­на от най-про­чу­ти­те же­ни на XX век. През 1998 г. Ли­ли по­лу­ча­ва най-ви­со­кия ор­ден на фон­да­ция “Св. Ни­ко­ла Чу­до­т­во­рец” за при­нос за до­б­ро­то на све­та. През 1999 г. пре­зи­ден­тът Пе­тър Сто­я­нов връ­ч­ва на Ли­ли Ива­но­ва ор­ден “Ста­ра пла­ни­на” за за­с­лу­ги към бъл­гар­с­ка­та поп му­зи­ка. В до­се­га­ш­на­та си ка­ри­е­ра Ли­ли Ива­но­ва е ре­а­ли­зи­ра­ла у нас и по све­та над 10 хи­ля­ди кон­цер­та.

Ангел РАДИЛОВ