Богато емоционалният възторг на младостта
Aug 17th, 2011 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА
Той избухна в последната вечер на BALCHIK CLASSIC DAYS на откритата сцена до хотел „Мистрал” и представен от „Спирит ансамбъл” в състав : Петя Миролескова /цигулка/, Диана Чопева /цигулка/, Марио Атанасов /виола/, Борис Радилов /Виолончело/, Милен Калчев /контрабас/ и разбира се любимката на публиката от миналия фестивал –трептящата Елена Пъргавелова /пиано/, която на 100 % отговаря на фамилията си. Този оркестър е създаден преди 5 години и има редица международни успехи. В последната вечер те представиха щедьоври на операта, оперетата и мюзикъла. Както обеща и музикалният директор на феста Мартин Пантелеев, не скучахме, напротив бяхме очаровани и възторжени. Особено прочувствено прозвуча „Валсът на цветята” от Чайковски.
След това темпераментната Валентина Корчакова , сопран, изпя откъси от „Веселата вдовица” на Лехар. Като топъл летен дъжд п весело премина „Пицикато” на Щраус. Когато се изправи Русалина Мочукова, сопран, и изпя „Ти трябва да бъдеш водача на моята душа”, видях как публиката си припяваше с нея. Последваха бурни аплодисменти. После всичко утихна. Чухме тенорният глас на Марио Николов, който продължи с „Веселата вдовица” под озвездената нощ на Балчик. Последва „Полка” на Щраус, където контрабасистът Милен Карчев прояви своя музикален и артистичен талант. Като излязла от морските води Афродита – Валентина Корчакова запя „Моите устни целуват с жар” на Лехар. Всички на моята възраст въздъхнаха скрито. Авторитетно Марио Николов ни поднесе изненада с ария от „Графиня Марица”. Радостно се прие вестта, че са дошли заслужили певци от Музикалния театър „Ст.Македонски” Арон Аронов, Богомил Спиров и Живко Желев. Личеше, че публиката ги знае и ги посрещна с овации. Неусетно премина като нежен дъх от рози „Унгарски танц” от Брамс.
Приятен сюрприз поднесе отново маестро М.Пантелеев заедно със „Спирит ансамбъл” и облечената в лазурно синьо Русалина Мочукова – „Чардаш” от Й.Щраус.
В „Дует на цветята” пролича творческата и музикална дарба, онова, което е дадено свише.
С прочувственото „Мария, Мария” от „Уестсайдска история” на Бърнстейн баритонът Иво Йорданов потопи публиката в магията на човешкия дух. Русалина Мочукова навлезе в дебрите на певческото изкуство със „Съмъртайм” на Гершуин.
Като нещо предвещаващо ураган завърши „Това, което искам от теб” от А.Л. Уебър и „Наздравицата” от операта „Травиата” на Верди.
Нестихващите аплодисменти бяха не само за музикалните изпълнители тази вечер. Те бяха и за Община Балчик и най-вече за кмета Н.Ангелов, че фестивалът е факт за втора година, че безплатно балчиклии са могли да чуят много световно известни имена, което не би могло да им се удаде наведнъж и на такова ниво.
Вероятно това се е отбелязало от настоящите общински съветници, които са видели как всяка вечер от 29 юли до 6 август алеята беше претъпкана от народ, заради фестивала, заради оригиналните идеи на Мартин Пантелеев. Над всички в балчишките фестивални нощи грееше луната като обещание за нещо неочаквано хубаво, непременно хубаво в настоящето и в бъдещето.
Георги ЙОВЧЕВ