[Show as slideshow]

Той из­бу­х­на в по­с­ле­д­на­та ве­чер на BALCHIK CLASSIC DAYS на от­к­ри­та­та сце­на до хо­тел „Ми­с­т­рал” и пре­д­с­та­вен от „Спи­рит ан­сам­бъл” в съ­с­тав : Пе­тя Ми­ро­ле­с­ко­ва /ци­гул­ка/, Ди­а­на Чо­пе­ва /ци­гул­ка/, Ма­рио Ата­на­сов /ви­о­ла/, Бо­рис Ра­ди­лов /Ви­о­лон­че­ло/, Ми­лен Кал­чев /кон­т­ра­бас/ и раз­би­ра се лю­бим­ка­та на пу­б­ли­ка­та от ми­на­лия фе­с­ти­вал –тре­п­тя­ща­та Еле­на Пър­га­ве­ло­ва /пи­а­но/, ко­я­то на 100 % от­го­ва­ря на фа­ми­ли­я­та си. То­зи ор­ке­с­тър е съ­з­да­ден пре­ди 5 го­ди­ни и има ре­ди­ца ме­ж­ду­на­ро­д­ни ус­пе­хи. В по­с­ле­д­на­та ве­чер те пре­д­с­та­ви­ха ще­дьо­в­ри на опе­ра­та, опе­ре­та­та и мю­зи­къ­ла. Ка­к­то обе­ща и му­зи­кал­ни­ят ди­ре­к­тор на фе­с­та Мар­тин Пан­те­ле­ев, не ску­ча­х­ме, на­про­тив бя­х­ме оча­ро­ва­ни и въз­тор­же­ни. Осо­бе­но про­чу­в­с­т­ве­но про­з­ву­ча „Вал­сът на цве­тя­та” от Чай­ко­в­с­ки.

След то­ва тем­пе­ра­мен­т­на­та Ва­лен­ти­на Кор­ча­ко­ва , со­п­ран, из­пя от­къ­си от „Ве­се­ла­та вдо­ви­ца” на Ле­хар. Ка­то то­пъл ле­тен дъжд п ве­се­ло пре­ми­на „Пи­ци­ка­то” на Щра­ус. Ко­га­то се из­п­ра­ви Ру­са­ли­на Мо­чу­ко­ва, со­п­ран, и из­пя „Ти тря­б­ва да бъ­деш во­да­ча на мо­я­та ду­ша”, ви­дях как пу­б­ли­ка­та си при­пя­ва­ше с нея. По­с­ле­д­ва­ха бур­ни ап­ло­ди­с­мен­ти. По­с­ле вси­ч­ко ути­х­на. Чу­х­ме те­нор­ни­ят глас на Ма­рио Ни­ко­лов, кой­то про­дъл­жи с „Ве­се­ла­та вдо­ви­ца” под оз­ве­з­де­на­та нощ на Бал­чик. По­с­ле­д­ва „По­л­ка” на Щра­ус, къ­де­то кон­т­ра­ба­си­с­тът Ми­лен Кар­чев про­я­ви своя му­зи­ка­лен и ар­ти­с­ти­чен та­лант. Ка­то из­ля­з­ла от мор­с­ки­те во­ди Аф­ро­ди­та – Ва­лен­ти­на Кор­ча­ко­ва  за­пя „Мо­и­те ус­т­ни це­лу­ват с жар” на Ле­хар. Вси­ч­ки на мо­я­та въз­раст въз­дъ­х­на­ха скри­то. Ав­то­ри­те­т­но Ма­рио Ни­ко­лов ни по­д­не­се из­не­на­да с ария от „Гра­фи­ня Ма­ри­ца”. Ра­до­с­т­но се при­е ве­ст­та, че са до­ш­ли за­с­лу­жи­ли пе­в­ци от Му­зи­кал­ния те­а­тър „Ст.Ма­ке­дон­с­ки” Арон Аро­нов, Бо­го­мил Спи­ров и Жи­в­ко Же­лев. Ли­че­ше, че пу­б­ли­ка­та ги знае и ги по­с­ре­щ­на с ова­ции. Не­у­се­т­но пре­ми­на ка­то не­жен дъх от ро­зи „Ун­гар­с­ки танц” от Брамс.

При­я­тен сюр­п­риз по­д­не­се от­но­во ма­е­с­т­ро М.Пан­те­ле­ев за­е­д­но със „Спи­рит ан­сам­бъл” и об­ле­че­на­та в ла­зур­но си­ньо Ру­са­ли­на Мо­чу­ко­ва – „Чар­даш” от Й.Щра­ус.

В „Ду­ет на цве­тя­та” про­ли­ча твор­че­с­ка­та и му­зи­кал­на дар­ба, оно­ва, ко­е­то е да­де­но сви­ше.

С про­чу­в­с­т­ве­но­то „Ма­рия, Ма­рия” от „Уе­с­т­сай­д­с­ка ис­то­рия” на Бърн­с­тейн ба­ри­то­нът Иво Йор­да­нов по­то­пи пу­б­ли­ка­та в ма­ги­я­та на чо­ве­ш­кия дух. Ру­са­ли­на Мо­чу­ко­ва на­в­ле­зе в де­б­ри­те на пе­в­че­с­ко­то из­ку­с­т­во със „Съ­мър­тайм” на Гер­шу­ин.

Ка­то не­що пре­д­ве­ща­ва­що ура­ган за­вър­ши „То­ва, ко­е­то ис­кам от теб” от А.Л. Уе­бър и „На­з­д­ра­ви­ца­та” от опе­ра­та „Тра­ви­а­та” на Вер­ди.

Не­с­ти­х­ва­щи­те ап­ло­ди­с­мен­ти бя­ха не са­мо за му­зи­кал­ни­те из­пъл­ни­те­ли та­зи ве­чер. Те бя­ха и за Об­щи­на Бал­чик и най-ве­че за кме­та Н.Ан­ге­лов, че фе­с­ти­ва­лът е факт за вто­ра го­ди­на, че без­п­ла­т­но бал­чи­к­лии са мо­г­ли да чу­ят мно­го све­то­в­но из­ве­с­т­ни име­на, ко­е­то не би мо­г­ло да им се уда­де на­ве­д­нъж и на та­ко­ва ни­во.

Ве­ро­я­т­но то­ва се е от­бе­ля­за­ло от на­с­то­я­щи­те об­щин­с­ки съ­ве­т­ни­ци, ко­и­то са ви­де­ли как вся­ка ве­чер от 29 юли до 6 ав­густ але­я­та бе­ше пре­тъ­п­ка­на от на­род, за­ра­ди фе­с­ти­ва­ла, за­ра­ди ори­ги­нал­ни­те идеи на Мар­тин Пан­те­ле­ев. Над вси­ч­ки в бал­чи­ш­ки­те фе­с­ти­вал­ни но­щи гре­е­ше лу­на­та ка­то обе­ща­ние за не­що не­о­ча­к­ва­но ху­ба­во, не­пре­мен­но ху­ба­во в на­с­то­я­ще­то и в бъ­де­ще­то.

Георги ЙОВЧЕВ