През 1946г. гру­па ен­ту­си­а­с­ти ор­га­ни­зи­рат се­к­ция по мор­с­ки спорт към Мор­с­кия  съ­юз  в Бъл­га­рия. Съ­ща­та го­ди­на от­бор от гра­да ни уча­с­т­ва в пър­вия гре­бен по­ход  от гр. Ца­ре­во до нос Ка­ли­а­к­ра.  Кла­си­ран е на пър­во мя­с­то, а ге­ро­и­те  са Ди­ми­тър Ма­но­лов, Яни Ка­ра­ге­ор­ги­ев, Ле­о­нид То­до­ров. Тра­ди­ци­он­но сил­ни­те уча­с­тия на мла­ди­те ен­ту­си­а­с­ти про­дъл­жа­ват и през сле­д­ва­щи­те го­ди­ни. 1956г, е  пло­до­т­вор­на за М.Мир­ков и С. Къ­нев- пър­ва шам­пи­он­с­ка ти­т­ла за клу­ба по мор­с­ка си­г­на­ли­за­ция, а са­мо след три го­ди­ни ду­б­ли­рат ус­пе­ха си.На­чал­ни­ци­те Пе­т­ков и Чер­нев ак­ти­в­но до­при­на­сят за ус­пе­хи­те на ен­ту­си­а­с­ти­те, На­с­ле­ди­ли­ят ги М.Мир­ков ак­цен­ту­ва вър­ху спор­т­но- въз­пи­та­тел­на­та стра­на и ре­зул­та­тът от уси­ли­я­та му не за­къ­с­ня­ват. Мъ­ж­ки­ят от­бор на Бал­чик в съ­с­тав м.с. Жи­в­ко Бон­чев, м.с. Мир­ко Мир­ков, м.с. Яни Ко­ла­ров, м.с.Ва­сил Ди­ми­т­ров, м.с.Ве­ли Ве­ли­ев., м.с. Ха­сан Али­ев, м.с. Сте­фан Це­за­ров,м.с. Ган­чо Ко­ла­ров, Ев­ге­ни Къ­нев- во­дач,се съ­с­те­за­ва­ха с мно­го хъс и скри­та на­де­ж­да ,че 1961 ще бъ­де връх в уси­ли­я­та им. Тре­пе­т­но оча­к­ват кла­си­ра­не­то след вся­ка ди­с­ци­п­ли­на. Дъл­ги­те  строй­ни ре­ди­ци при на­г­ра­ж­да­ва­не­то са при­ти­х­на­ли. В то­зи мо­мент мла­ди­те мъ­же не ми­с­лят за раз­къ­са­ни­те кър­ва­ви ма­зо­ли по дла­ни­те, ни­то за пре­т­ри­ти­те до кръв бе­д­ра от бан­ка­та на ло­д­ка­та. Те ме­ч­та­ят, но зна­ят че сил­ни­те от­бо­ри на Со­фия , Вар­на , Со­зо­пол съ­що имат шанс.Све­че­ря­ва се. На фо­на на за­ле­за ви­ж­дат как  ка­пи­тан Пър­ви ранг Гю­ров –на­чал­ник Мор­с­ка по­д­го­то­в­ка в НРБ се ка­ч­ва на по­ди­у­ма и след кра­т­ко при­ве­т­с­т­ве­но сло­во обя­вя­ва; Зла­т­ни­те ме­да­ли са при­те­жа­ние на от­бо­ра на г. Бал­чик……….

Ех, сър­це…..   кол­ко  без­мъл­в­на ра­дост, и ед­но­в­ре­мен­но об­ле­к­че­ние ,че вси­ч­ки те­зи жер­т­ви не са би­ли на­п­ра­з­ни! Окол­ни­те ги по­з­д­ра­вя­ват шум­но, но и с мал­ко скри­та за­вист,за­що­то са до­с­той­ни съ­пер­ни­ци и имат са­мо­чу­в­с­т­вие, че и те мо­же­ха да са на вър­ха. За­що­то са­мо Пър­ви­те се по­м­нят!

Вре­ме­то по­в­ле­че крак. Бо­га­т­с­т­во­то на чо­ве­ка е ду­хът Са­мо­чу­в­с­т­ви­е­то, че то­зи ма­лък гра­дец мо­же да де­ли ме­г­дан с го­ле­ми клу­бо­ве,с бо­га­та ма­те­ри­ал­на ба­за ук­ре­п­на. Ус­пе­хи­те на же­ни­те, на пи­о­не­ри­те, на юно­ши­те, на съ­с­те­за­те­ли­те по во­до­мо­то­рен спорт во­де­ха до ме­ж­ду­на­ро­д­ни на­г­ра­ди.

Мла­дост….Спо­ме­ни от ми­на­ли вре­ме­на….. Сре­щам се спо­ра­ди­ч­но с пен­си­о­не­ра с ба­с­тун-ба­те Мир­ко. Бил ми е тре­ньор  в спор­т­ния клуб и все оча­к­вам в раз­го­во­ра да вмъ­к­не ня­коя ше­га,по­з­на­вай­ки ха­ра­к­те­ра му. С тъ­га си спом­ням кол­ко ла­ге­ри , ра­до­с­ти,ше­ги, съ­с­те­за­ния  пре­жи­вя­х­ме за­е­д­но.А ко­га­то ни на­г­ра­ж­да­ва­ха – гор­до­ст­та тай­но за­в­ла­дя­ва­ше ду­ши­те ни. Ня­ма­ше  па­ри, на­г­ра­ди, но вси­ч­ки бя­х­ме гор­ди, че се бо­рим за ро­д­ния ни град. А при­ме­рът на пър­ви­те , ко­и­то ни да­ва­ха ку­раж, че и ние мо­жем, ни ок­ри­ля­ше, да­ва­ше ни са­мо­чу­в­с­т­вие!

Ор­га­ни­за­ци­он­ни­ят  ко­ми­тет, кой­то е об­ра­зу­ван за че­с­т­ва­не на 50- го­ди­ш­ни­на­та  от Пър­вия зла­тен ме­дал за г. Бал­чик ще пле­ди­ра пред Об­щин­с­кия съ­вет за на­г­ра­ж­да­ва­не­то на спор­т­ни­те ге­рои.

Г. Йорданов- Гого