Разтърсващият квинтет: Мартин Пантелеев (цигулка), Йосиф Радионов (цигулка), Пантелей Пантелеев (кларинет), Марта Пантелеева (виола) и Слави Динев (виолончело)         Фото: Г.Йовчев

Сце­на­та на хо­тел “Ми­с­т­рал” по край­б­ре­ж­на­та алея бе­ше раз­тър­се­на от из­пъл­не­ни­е­то на Ве­с­ко Еш­ке­на­зи /ци­гул­ка/ и Лю­д­мил Ан­ге­лов /пи­а­но/. В му­зи­ка­та слу­чай­но­с­ти ня­ма. Ше­с­т­на­де­се­т­го­ди­ш­но­то при­я­тел­с­т­во ме­ж­ду два­ма­та до­ка­з­ва ду­ми­те на Кон­с­тан­тин Зи­да­ров, ут­вър­де­но име в на­ша­та му­зи­кал­на и кул­тур­на дей­с­т­ви­тел­ност – “Един­с­т­во в двой­на плът”, ка­за­но за проф.Ра­ди­о­нов и проф.А.Стан­ков. Още от на­ча­ло­то на Со­на­та за пи­а­но и ци­гул­ка ми ми­нор от Мо­царт про­ли­ча, че то­ва не е слу­чай­но, за­що­то се ока­за, че то­ва про­из­ве­де­ние са го из­пъл­ня­ва­ли и по ев­ро­пей­с­ки­те сце­ни. Две да­ро­ва­ния, ко­и­то мо­ти­ви­рат със со­б­с­т­ве­на по­с­т­рой­ка, из­ве­с­т­ност и ав­то­ри­тет, пре­в­зе­ха кре­по­ст­та, на­ре­че­на “пу­б­ли­ка”, със сво­я­та емо­ци­о­нал­на из­ра­зи­тел­ност, са­мо­чу­в­с­т­вие и оду­хо­т­во­ре­ност. След вся­ко до­ко­с­ва­не на кла­ви­ша или стру­на­та се чу­в­с­т­ва­ше то­ва, а то­но­ве­те се раз­на­ся­ха с вир­ту­о­з­на ско­рост в ля­т­на­та ав­гу­с­то­в­с­ка нощ. И кол­ко бър­зо скъ­си­ха ди­с­тан­ци­я­та със зри­те­ля, за кол­ко кра­т­ко вре­ме тя ста­на над 350 чо­ве­ка, най-мно­го­б­рой­на и най-въз­тор­же­на пу­б­ли­ка.

С гла­во­за­май­ва­ща те­х­ни­ка Л.Ан­ге­лов из­пъл­ни Но­к­тюр­но в ми ми­нор и Скер­цо от Шо­пен, с ли­ри­ч­ност и по­д­ку­п­ва­ща зву­ч­ност, с до­ми­ни­ра­що по­д­чер­та­ва­не на то­но­ве­те. По­с­ле про­з­ву­ча про­из­ве­де­ние от П.Вла­ди­ге­ров – “Пе­сен”. Ве­с­ко Еш­ке­на­зи, с не­у­ло­ви­ми за про­с­то­то око дви­же­ния на ля­ва­та ръ­ка, от­да­в­на зна­ей­ки как да во­ди лъ­ка, къ­де да на­ти­с­не,га­ле­ше стру­ни­те, ка­к­то де­т­с­ка не­мир­на раз­ро­ше­на гла­ви­ца. След ше­ст­те пе­с­ни от Гер­шу­ин на­с­тъ­пи един съ­к­ро­вен сан­ти­мен­та­лен мо­мент, , в знак на бла­го­дар­ност към ня­ко­го, Ве­с­ко Еш­ке­на­зи из­пъл­ни “Ня­кой, кой­то се гри­жи за мен, да бъ­де над мен”.Из­пъл­не­ни­я­та на два­ма­та вир­то­зи бя­ха ка­то из­по­ве­ди – от­к­ри­ти, ис­к­ре­ни, за­дъл­бо­че­ни ис­ти­ни, ко­и­то те не пре­мъл­ча­ват, по­с­то­ян­но осъ­з­на­ват, не са­мо във вид на му­зи­ка, а усе­щат ра­до­ст­та от уси­ли­я­та, ко­и­то са по­ло­жи­ли след тол­ко­ва труд, упо­е­ни­е­то и гор­да­та тръ­п­ка на то­ва, ко­е­то из­вър­ш­ват в мо­мен­та с ця­ла­та си му­зи­кал­на чу­в­с­т­ви­тел­ност. Не кри­ят бол­ка­та и ра­до­ст­та от ни­ко­го, а ги спо­де­лят с це­лия свят чрез му­зи­ка.Из­ку­с­т­во­то на два­ма­та му­зи­кан­ти е ед­на не­пре­къ­с­на­та въз­хо­дя­ща ли­ния за усъ­вър­шен­с­т­ва­не на те­х­ния та­лант, до­с­ти­г­нал ви­со­та­та на Де­се­та­та ска­ла по Ри­х­тер.

Георги ЙОВЧЕВ