Като по десетата скала на Рихтер
Aug 17th, 2011 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАРазтърсващият квинтет: Мартин Пантелеев (цигулка), Йосиф Радионов (цигулка), Пантелей Пантелеев (кларинет), Марта Пантелеева (виола) и Слави Динев (виолончело) Фото: Г.Йовчев
Сцената на хотел “Мистрал” по крайбрежната алея беше разтърсена от изпълнението на Веско Ешкенази /цигулка/ и Людмил Ангелов /пиано/. В музиката случайности няма. Шестнадесетгодишното приятелство между двамата доказва думите на Константин Зидаров, утвърдено име в нашата музикална и културна действителност – “Единство в двойна плът”, казано за проф.Радионов и проф.А.Станков. Още от началото на Соната за пиано и цигулка ми минор от Моцарт пролича, че това не е случайно, защото се оказа, че това произведение са го изпълнявали и по европейските сцени. Две дарования, които мотивират със собствена постройка, известност и авторитет, превзеха крепостта, наречена “публика”, със своята емоционална изразителност, самочувствие и одухотвореност. След всяко докосване на клавиша или струната се чувстваше това, а тоновете се разнасяха с виртуозна скорост в лятната августовска нощ. И колко бързо скъсиха дистанцията със зрителя, за колко кратко време тя стана над 350 човека, най-многобройна и най-възторжена публика.
С главозамайваща техника Л.Ангелов изпълни Ноктюрно в ми минор и Скерцо от Шопен, с лиричност и подкупваща звучност, с доминиращо подчертаване на тоновете. После прозвуча произведение от П.Владигеров – “Песен”. Веско Ешкенази, с неуловими за простото око движения на лявата ръка, отдавна знаейки как да води лъка, къде да натисне,галеше струните, както детска немирна разрошена главица. След шестте песни от Гершуин настъпи един съкровен сантиментален момент, , в знак на благодарност към някого, Веско Ешкенази изпълни “Някой, който се грижи за мен, да бъде над мен”.Изпълненията на двамата виртози бяха като изповеди – открити, искрени, задълбочени истини, които те не премълчават, постоянно осъзнават, не само във вид на музика, а усещат радостта от усилията, които са положили след толкова труд, упоението и гордата тръпка на това, което извършват в момента с цялата си музикална чувствителност. Не крият болката и радостта от никого, а ги споделят с целия свят чрез музика.Изкуството на двамата музиканти е една непрекъсната възходяща линия за усъвършенстване на техния талант, достигнал висотата на Десетата скала по Рихтер.
Георги ЙОВЧЕВ