То­ва се слу­чи на че­т­вър­тия ден на фе­с­ти­ва­ла „Бал­чик кла­сик дейз” под на­д­с­лов „Ле­тен му­зи­ка­лен бу­кет” по слу­чай 60-го­ди­ш­ни­на­та на проф.Йо­сиф Бо­ри­сов Ра­ди­о­нов.  А ето ка­к­во зна­ем за не­го – ро­ден в Со­фия през 1951 г., пръв не­гов учи­тел е бил ба­ща му, а в му­зи­кал­на­та кон­сер­ва­то­рия е в кла­са на проф.Вл.Ав­ра­мов. За Ра­ди­о­нов кри­ти­ци­те пи­шат, че е ви­со­ко на­да­ре­на на­ту­ра, бле­с­тящ те­х­ник, из­лъ­ч­ващ со­б­с­т­ве­на све­т­ли­на. В тан­дем с Ан­гел Стан­ков по­лу­ча­ва ла­с­ка­ви оцен­ки в Бъл­га­рия, СССР, Ита­лия, Хо­лан­дия, Ан­г­лия, Гър­ция, а през 1993 г. по­ко­ря­ват Оса­ка, Япо­ния, с пър­ва на­г­ра­да и зла­тен ме­дал. Кон­церт май­с­тор в Со­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния и най-ва­ж­но­то пре­по­да­ва­тел на ди­ре­к­то­ра на му­зи­кал­ния фе­с­ти­вал ма­е­с­т­ро Мар­тин Пан­те­ле­ев.

Кон­цер­т­на­та ве­чер за­по­ч­на с Н.Па­га­ни­ни, со­на­та №6,в ми ми­нор, а след нея не­ж­но про­з­ву­ча­ха „Раз­ми­ш­ле­ния” от опе­ра­та „Та­ис” на Ма­с­не. След ра­до­с­т­ни­те ова­ции на пу­б­ли­ка­та по­с­ле­д­ва „Спо­мен от Мо­с­к­ва” на Ви­е­ня­в­с­ки и  „Ра­п­со­дия”Вар­дар” на П.Вла­ди­ге­ров. Ка­то фи­нал ве­се­ло про­з­ву­ча „Пи­ци­ка­то ” от Щра­ус. Вси­ч­ко то­ва ста­на под акор­ди­те на пи­а­но­то под не­ж­ни­те пръ­с­ти на кра­си­ва­та съ­п­ру­га на про­фе­со­ра Зор­ни­ца Ра­ди­о­но­ва.  Из­пъл­не­ни­е­то им се ха­ра­к­те­ри­зи­ра­ше със си­ла, ес­те­с­т­ве­ност и не­при­ну­де­ност, с про­фе­си­о­нал­на це­ле­у­с­т­ре­ме­ност и съ­с­ре­до­то­че­ност. По-къ­с­но на по­ди­у­ма се по­я­ви ма­е­с­т­ро Мар­тин Пан­те­ле­ев и пре­д­с­та­ви ро­ди­те­ли­те си Мар­та /ви­о­ла/и Пан­те­лей /во­дач на кла­ри­не­ти­с­ти­те в Со­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния це­ли 37 се­зо­на/Пан­те­ле­е­ви и Сла­ви Ди­нев /ви­о­лон­че­ло/. Пу­б­ли­ка­та при­ти­х­на, в но­щ­ния въз­дух се по­не­со­ха зву­ци­те на кла­ри­не­тен квин­тет, ла ма­жор, от бо­же­с­т­ве­ния Мо­царт. Вси­ч­ко има­ше та­зи ве­чер: сил­на ин­тер­п­ре­та­ция, му­зи­кал­на вир­ту­о­з­ност, вла­с­т­но въз­дей­с­т­вие. Въл­ше­б­ни­те тре­ли ни по­ве­до­ха в све­та на ста­е­ни­те не­с­по­де­ле­ни чу­в­с­т­ва, с не­ж­ни­те зву­ци на ви­о­ла­та и ви­о­лон­че­ло­то, със за­в­ла­дя­ва­що­то при­съ­с­т­вие на кла­ри­не­та и бо­га­та­та из­ра­зи­тел­ност на две­те ци­гул­ки.

Фи­ло­со­фът Клод  А.Хел­ве­ди е ка­зал: ”За да се уди­виш е до­с­та­тъ­ч­на ед­на ми­ну­та; за да на­п­ра­виш не­що уди­ви­тел­но са не­об­хо­ди­ми мно­го го­ди­ни.” Имен­но то­ва де­мон­с­т­ри­ра­ха сем.Зор­ни­ца и Йо­сиф Ра­ди­о­но­ви, сем. Мар­та и Пан­те­лей Пан­те­ле­е­ви и те­х­ни­те си­но­ве и Ве­с­ко и Мар­тин, Сла­ви Ди­нев – съ­що.

След то­зи чу­де­сен кон­церт на проф.Ра­ди­о­нов с пра­во не­го­ви­те уче­ни­ци би­ха му це­лу­на­ли ръ­ка.

Георги ЙОВЧЕВ

Летен музикален букет на проф. Радионов.   Фото: Г.Йовчев