/интервю с маестро Мартин Пантелеев/

Ма­е­с­т­ро Пан­те­ле­ев, до­б­ре до­ш­ли от­но­во в на­шия град, за­що­то спо­ред мен, бла­го­да­ре­ние на Вас в Бал­чик се по­я­ви още ед­но бо­га­т­с­т­во. До­во­лен ли сте от по­с­ре­ща­не­то и от ко­го?

Бла­го­да­ря, не са­мо съм до­во­лен и ра­до­с­тен, а и пре­въз­бу­ден от ща­с­ти­е­то, ко­е­то за­в­ла­дя сър­це­то ми. Ми­на­ла­та го­ди­на, ко­га­то си оти­вах от Бал­чик ля­то­то ми обе­ща, че сле­д­ва­що­то, ко­га­то до­й­да от­но­во, ще бъ­де по-ху­ба­во от пре­д­но­то. Та­ка ста­на и в дей­с­т­ви­тел­ност. Пър­во тря­б­ва да бла­го­да­ря на Об­щи­на Бал­чик; Кон­цер­т­на аген­ция “Му­зи­ка арт”; кк “Ал­бе­на” АД; ра­дио До­б­ру­джа; НЧ “Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки” – Бал­чик; хо­тел “Ми­с­т­рал”(за­що оби­ча­ли Стран­джа­та, за­що­то да­вал ман­джа­та – б.а.). И на не­й­но ве­ли­че­с­т­во пу­б­ли­ка­та.

Мо­га ли да Ви за­дам ня­кол­ко въ­п­ро­са, ко­и­то на­вяр­но въл­ну­ват не са­мо чи­та­те­ли­те на в-к “Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф”?

Раз­би­ра се. И то с удо­вол­с­т­вие. Бъл­га­ри сме, ня­ма да те вър­на от пъ­тя я /смее се/.

Ле­с­но или тру­д­но е да ди­ри­жи­ра­те фил­хар­мо­ни­чен ор­ке­с­тър, осо­бе­но ко­га­то пред Вас е Ва­ши­ят брат – Ве­с­ко Еш­ке­на­зи?

И две­те ед­на­к­во от­го­вор­но. Ле­с­но, за­що­то Со­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния е най-ста­ра­та и с най-го­лям ав­то­ри­тет, с опи­т­ни и та­лан­т­ли­ви из­пъл­ни­те­ли и е при­я­т­но да бъ­да с тях, не са­мо на сце­на­та. Тру­д­но­то ид­ва, за­що­то тря­б­ва да взе­мам са­мо­с­то­я­тел­ни, по­ня­ко­га край­ни ре­ше­ния, къ­де­то тря­б­ва да си мно­го от­го­во­рен и пла­с­ти­чен, за­що­то тря­б­ва да ре­а­ги­раш от ма­те­ри­ал­на, ду­хо­в­на, емо­ци­о­нал­на, со­ци­ал­на, ако ще­те и от най-ва­ж­на­та за в мо­мен­та – фи­нан­со­ва­та стра­на на въ­п­ро­са. Кол­ко­то до брат ми Ве­с­ко Еш­ке­на­зи, не за­б­ра­вяй­те, аз съм се учил от не­го. Ми­с­ля, че ня­ма ни­що по-пре­к­ра­с­но, по-ху­ба­во от то­ва!

Зна­е­те ли ка­к­ви тру­д­но­с­ти сре­щ­на бал­чи­ш­ка­та не са­мо кул­тур­на об­ще­с­т­ве­ност за ре­а­ли­зи­ра­не­то на “Balchik Classic Days – 2011”?

Да, раз­би­ра се и се въл­ну­вах не са­мо ка­то твор­че­с­ка ли­ч­ност. Бла­го­да­ря Ви за раз­би­ра­не­то и най-ве­че за по­д­к­ре­па­та. За­що­то ис­кам и ис­к­ре­но же­лая Ва­шия хи­ля­до­ле­тен град да се пре­вър­не в ля­т­на кул­тур­на сто­ли­ца на до­б­ру­жан­с­ко­то чер­но­мор­с­ко край­б­ре­жие. А бал­чи­к­лии и не са­мо те, за­с­лу­жа­ват то­ва.

През из­те­к­ла­та го­ди­на (на­вяр­но) след за­ми­на­ва­не­то Ви от Бал­чик, про­дъл­жи­х­те с твор­че­с­ки­те си изя­ви?

То­ч­но та­ка. Един ме­сец в САЩ – то­ва е ис­то­ри­че­с­ки мо­мент не са­мо за мен, тъй ка­то то­ва бе­ше пър­ви­ят аф­ри­кан­с­ки фил­хар­мо­ни­чен ор­ке­с­тър, ня­ко­га по­се­ща­вал та­зи дър­жа­ва. Ста­ва ду­ма за Кей­п­та­ун­с­ка­та фил­хар­мо­ния, къ­де­то аз съм по­с­то­я­нен гост-ди­ри­гент и те ми гла­су­ва­ха до­ве­рие за то­ва ва­ж­но съ­би­тие. Все пак то­ва са 21 кон­цер­та в 9 аме­ри­кан­с­ки ща­та. По­с­ле бях в Гер­ма­ния, Ис­па­ния, Ита­лия. Го­ди­на­та бе­ше из­пъ­с­т­ре­на с мно­го ин­те­ре­с­ни де­с­ти­на­ции- ге­о­г­ра­ф­с­ки и му­зи­кал­ни.

Сре­щат ли тру­д­но­с­ти на­ши­те му­зи­кан­ти, ка­к­то у нас, та­ка и в чу­ж­би­на?

Тъй ка­то кон­цер­ти­рам по­с­то­ян­но и по­ч­ти на­в­ся­къ­де, ще по­д­чер­тая, че все по-мал­ко се от­де­лят фи­нан­си не са­мо в Бъл­га­рия. На­при­мер в Хо­лан­дия бя­ха съ­к­ра­те­ни 30% от бю­дже­та на ра­ди­о­то в гр. Хил­вер­сун – го­лям град (не­що ка­то Вар­на – б.а.), а то­ва оз­на­ча­ва, че мо­же де се за­к­рие фил­хар­мо­ни­ч­ни­ят ор­ке­с­тър. Има и дру­ги, на­при­мер Фи­ла­дел­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния, уж е САЩ, но и тя сре­ща ог­ром­ни ка­та­к­ли­з­ми. Да из­б­ро­я­вам ли още?

От кол­ко го­ди­ни се за­ни­ма­ва­те с му­зи­ка. Кой е Ва­ши­ят пър­ви му­зи­ка­лен пе­да­гог?

По ду­ми­те на мо­и­те ро­ди­те­ли съм хва­нал лъ­ка, ко­га­то съм бил на че­ти­ри и по­ло­ви­на го­ди­ни. А се­га съм на 35. Вие пре­с­ме­т­не­те. Не за­б­ра­вяй­те, че мо­ят брат е бил на 4 г. и 3 ме­се­ца, ко­га­то пре­гър­нал гри­фа, се­га е на 41 (смее се). А мой му­зи­ка­лен пе­да­гог е мо­я­та май­ка-Мар­та Пан­те­ле­е­ва.

Кога се чувствате щастлив?

Ес­те­с­т­ве­но, ко­га­то съм сред мо­и­те бли­з­ки-съ­п­ру­га­та ми Ли­да, дъ­ще­ря ми Мо­а­на, си­на ми Мар­тин, ро­ди­те­ли­те, брат ми и вси­ч­ки ония хо­ра, ко­и­то по­з­на­ват мо­е­то чу­в­с­т­во за от­го­вор­ност и дълг. Ва­ж­но е дни­те ни да са по­ве­че от но­щи­те. Но ка­к­то е ка­зал на­шия Хри­с­то Смир­нен­с­ки: “Кра­т­ка схва­т­ка и от­но­во ес­ка­д­ри­ли­те ле­тят…”(смее се)

Вие сте от про­фе­си­о­нал­но му­зи­кал­но се­мей­с­т­во. Вие съ­що му­зи­ци­ра­те, ще про­дъл­жи ли тра­ди­ци­я­та?

То­ч­но та­ка е. Май­ка ми – Мар­та е ви­о­лист и е би­ла 40 се­зо­на в Со­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния. Ба­ща ми – Пан­те­лей е кла­ри­не­тист 42 се­зо­на, от ко­и­то 37 е во­дач на кла­ри­не­ти­с­ти­те в Со­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния. За­се­га са­мо дъ­ще­ря ми про­я­вя­ва ин­те­рес към лъ­ка, но бъ­де­ще­то е пред нас, а то, ка­к­то и при­ро­да­та са по-мъ­д­ри от вси­ч­ки ни.

Какво Ви предстои?

Ка­то най-ва­жен мо­мент се­га ми пре­д­с­тои да бъ­да пър­ви се­зон ка­то гла­вен ди­ри­гент на Со­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния и ес­те­с­т­ве­но е да съм раз­въл­ну­ван. Ка­к­то вси­ч­ки хо­ра и аз съм оби­к­но­вен чо­век, в кой­то ту­п­ти сър­це, има ду­ша, дух, стра­да­ние, страх, тъ­га, ра­дост, и най-ва­ж­но­то – на­де­ж­да, но ко­я­то е в дей­с­т­вие. От­но­во ще хо­дя в Кей­п­та­ун (ЮАР) за 6 се­д­ми­ци. По­с­ле 2 го­с­ту­ва­ния в Ско­пие – Ма­ке­до­ния. И най-въл­ну­ва­що­то, по­не за­се­га, – Ис­па­ния, в най-пре­к­ра­с­на­та за­ла в Ма­д­рид – “Ау­ди­о­т­ори­ум на­си­о­нал”… Но да сме здра­ви и вдъ­х­но­ве­ни, ко­е­то го же­лая не са­мо за се­бе си, но и за ос­та­на­ли­те!

Ка­то фи­нал и ка­то Ваш въз­тор­жен по­чи­та­тел Ви по­же­ла­вам да се осъ­ще­с­т­ви на­чер­та­но­то, за­ме­ч­та­но­то, и най-ве­че на ме­ч­ти­те, об­ле­че­ни в дей­с­т­вие, ка­к­ва­то всъ­щ­ност е от­го­вор­на­та за­да­ча за все­ки вид из­ку­с­т­во. И не за­б­ра­вяй­те, че до­го­ди­на от­но­во Ви оча­к­ва­ме!

Бла­го­да­ря за по­же­ла­ни­я­та. В то­ва е тръ­п­ка­та на ми­га, в ко­я­то се крие мо­я­та ра­дост. Обе­ща­вам още от се­га но­ви из­не­на­ди. От­но­во ще по­с­ре­щ­нем в Бал­чи­ш­ко­то при­с­та­ни­ще раз­съм­ва­не­то на де­ня, ко­е­то ще бъ­де ху­ба­во. Ка­то Вас ху­ба­во.

Интервю: Георги ЙОВЧЕВ

Марио Николов (тенор), Елена Пъргавелова (пиано), Георги Йовчев (поет и журналист), Петя Миролескова (цигулка). Фото: М.Пантелеев