Това лято е по-хубаво от предното
Aug 17th, 2011 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА/интервю с маестро Мартин Пантелеев/
Маестро Пантелеев, добре дошли отново в нашия град, защото според мен, благодарение на Вас в Балчик се появи още едно богатство. Доволен ли сте от посрещането и от кого?
Благодаря, не само съм доволен и радостен, а и превъзбуден от щастието, което завладя сърцето ми. Миналата година, когато си отивах от Балчик лятото ми обеща, че следващото, когато дойда отново, ще бъде по-хубаво от предното. Така стана и в действителност. Първо трябва да благодаря на Община Балчик; Концертна агенция “Музика арт”; кк “Албена” АД; радио Добруджа; НЧ “Паисий Хилендарски” – Балчик; хотел “Мистрал”(защо обичали Странджата, защото давал манджата – б.а.). И на нейно величество публиката.
Мога ли да Ви задам няколко въпроса, които навярно вълнуват не само читателите на в-к “Балчишки телеграф”?
Разбира се. И то с удоволствие. Българи сме, няма да те върна от пътя я /смее се/.
Лесно или трудно е да дирижирате филхармоничен оркестър, особено когато пред Вас е Вашият брат – Веско Ешкенази?
И двете еднакво отговорно. Лесно, защото Софийската филхармония е най-старата и с най-голям авторитет, с опитни и талантливи изпълнители и е приятно да бъда с тях, не само на сцената. Трудното идва, защото трябва да вземам самостоятелни, понякога крайни решения, където трябва да си много отговорен и пластичен, защото трябва да реагираш от материална, духовна, емоционална, социална, ако щете и от най-важната за в момента – финансовата страна на въпроса. Колкото до брат ми Веско Ешкенази, не забравяйте, аз съм се учил от него. Мисля, че няма нищо по-прекрасно, по-хубаво от това!
Знаете ли какви трудности срещна балчишката не само културна общественост за реализирането на “Balchik Classic Days – 2011”?
Да, разбира се и се вълнувах не само като творческа личност. Благодаря Ви за разбирането и най-вече за подкрепата. Защото искам и искрено желая Вашия хилядолетен град да се превърне в лятна културна столица на добружанското черноморско крайбрежие. А балчиклии и не само те, заслужават това.
През изтеклата година (навярно) след заминаването Ви от Балчик, продължихте с творческите си изяви?
Точно така. Един месец в САЩ – това е исторически момент не само за мен, тъй като това беше първият африкански филхармоничен оркестър, някога посещавал тази държава. Става дума за Кейптаунската филхармония, където аз съм постоянен гост-диригент и те ми гласуваха доверие за това важно събитие. Все пак това са 21 концерта в 9 американски щата. После бях в Германия, Испания, Италия. Годината беше изпъстрена с много интересни дестинации- географски и музикални.
Срещат ли трудности нашите музиканти, както у нас, така и в чужбина?
Тъй като концертирам постоянно и почти навсякъде, ще подчертая, че все по-малко се отделят финанси не само в България. Например в Холандия бяха съкратени 30% от бюджета на радиото в гр. Хилверсун – голям град (нещо като Варна – б.а.), а това означава, че може де се закрие филхармоничният оркестър. Има и други, например Филаделфийската филхармония, уж е САЩ, но и тя среща огромни катаклизми. Да изброявам ли още?
От колко години се занимавате с музика. Кой е Вашият първи музикален педагог?
По думите на моите родители съм хванал лъка, когато съм бил на четири и половина години. А сега съм на 35. Вие пресметнете. Не забравяйте, че моят брат е бил на 4 г. и 3 месеца, когато прегърнал грифа, сега е на 41 (смее се). А мой музикален педагог е моята майка-Марта Пантелеева.
Кога се чувствате щастлив?
Естествено, когато съм сред моите близки-съпругата ми Лида, дъщеря ми Моана, сина ми Мартин, родителите, брат ми и всички ония хора, които познават моето чувство за отговорност и дълг. Важно е дните ни да са повече от нощите. Но както е казал нашия Христо Смирненски: “Кратка схватка и отново ескадрилите летят…”(смее се)
Вие сте от професионално музикално семейство. Вие също музицирате, ще продължи ли традицията?
Точно така е. Майка ми – Марта е виолист и е била 40 сезона в Софийската филхармония. Баща ми – Пантелей е кларинетист 42 сезона, от които 37 е водач на кларинетистите в Софийската филхармония. Засега само дъщеря ми проявява интерес към лъка, но бъдещето е пред нас, а то, както и природата са по-мъдри от всички ни.
Какво Ви предстои?
Като най-важен момент сега ми предстои да бъда първи сезон като главен диригент на Софийската филхармония и естествено е да съм развълнуван. Както всички хора и аз съм обикновен човек, в който тупти сърце, има душа, дух, страдание, страх, тъга, радост, и най-важното – надежда, но която е в действие. Отново ще ходя в Кейптаун (ЮАР) за 6 седмици. После 2 гостувания в Скопие – Македония. И най-вълнуващото, поне засега, – Испания, в най-прекрасната зала в Мадрид – “Аудиоториум насионал”… Но да сме здрави и вдъхновени, което го желая не само за себе си, но и за останалите!
Като финал и като Ваш възторжен почитател Ви пожелавам да се осъществи начертаното, замечтаното, и най-вече на мечтите, облечени в действие, каквато всъщност е отговорната задача за всеки вид изкуство. И не забравяйте, че догодина отново Ви очакваме!
Благодаря за пожеланията. В това е тръпката на мига, в която се крие моята радост. Обещавам още от сега нови изненади. Отново ще посрещнем в Балчишкото пристанище разсъмването на деня, което ще бъде хубаво. Като Вас хубаво.
Интервю: Георги ЙОВЧЕВ
Марио Николов (тенор), Елена Пъргавелова (пиано), Георги Йовчев (поет и журналист), Петя Миролескова (цигулка). Фото: М.Пантелеев