Става въпрос за новоизлязлата книга с горепосоченото заглавие, която е рожба на нашата съгражданка – балчиклийката Гълъбина Генчева /Габи/, която в тандем с нейния житейски – битов и творчески партньор и човек Владо Любенов, я сътворява.

Заглавието на книгата ме провокира да я прочета на един дъх, като преди това бях прочел стихосбирката “Адвокати и пеперуди”на Владо Любенов, превода на стиховете от руски език на “Невеста без места” на родената и живеещата в Москва Инна Александровна Кабиш, като преводът е плод на усилията, положени от Татьна Дончева, Димитър Христов и разбира се и от балчишкия “зетко” Владо Любенов.
Интересното е, че в “Рокля за двама” – всичко, което ги е впечатлило са го реализирали като тема, спазвайки закона за всеобщата организация на движението на корпуса /на идеята/, няма нищо измислено.
Вярвам, че всички герои са прототипове на физически присъствали в нашия живот лица, които авторите на книгата са усетили. А всичко, написано от тях, са го преживяли и осмислили с естествена непринуденост. Тяхната книга е един миг на откровение, в който се описват действителни събития, хора, явления, където присъстват диалози, вълнуващи читателя. Лично аз останах до края запленен, емоционално зареден от съдбите на техните герои, чиито имена навярно са сменени в разказите “Валя”, “Янчо”, “Любка”, “Цецо от село Раш”. Но само в “Роклята и славеят” всичко е в мащаб 1:1, където се чувства присъствието не само на адвоката Любенов, но и на поета Владо Любенов, а Габи не е само героиня в разказа, но и негова съпруга.
Във всеки разказ има запленяваща и логична последователност. Присъствието е непревзето, а образите са в своите естествени човешки ръстове. И няма нищо преувеличено.
Разказите са като ехо на предходните стихосбирки на Владо – “В приемане на безнадеждното”, “Видения”, “Селски нощи” и др. А в разказа “Бунт” органически усетих и видях част от себе си, от битието на моето ежедневие. Ето какво са споделили с нас авторите на книгата: “След като се умори да беснее, Соня бавно заплува навътре. Ръцете и, краката и, се движеха отмерено и спокойно. Мътилката, която се бе насъбрала в нея постепенно се разтваряше в морето и пред очите и ставаше все по-ясно и по-ведро.” Тука почувствах присъствието на героя на Джек Лондон – Мартин Идън. Авторите на книгата ни изправят пред образи с противоречиви съдби и характери, изправени понякога пред неизвестни кръстопътища и ситуации. Може би “Рокля за двама” ще раздвижи нашите мисли, за да станем на авторите съучастници и съзаклятници.
Мило семейство Любенови, обещайте ни, че отново ще ни изненадате с нова книга, от която ще струи нещо прекрасно, нещо, като вас хубаво.
Георги ЙОВЧЕВ