[Show as slideshow]

И в то­ва жар­ко ля­то про­х­ла­д­ни­те за­ли на Ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия „Бал­чик” бя­ха до­ма­ки­ни на мно­го раз­но­о­б­ра­з­ни и ин­те­ре­с­ни про­я­ви – са­мо­с­то­я­тел­ни из­ло­ж­би, из­ло­ж­би от пле­не­ри, про­мо­ции на кни­ги, ли­те­ра­тур­ни че­те­ния. След еже­го­д­ния „Про­цес-про­с­т­ран­с­т­во” по­с­ле­д­ва­ха из­ло­ж­би­те на пле­не­ри­те „Ев­ро­пей­с­ки хо­ри­зон­ти” и „Ху­до­ж­ни­ци, Бал­чик, лю­бов”, са­мо­с­то­я­тел­на­та из­ло­ж­ба на Ге­на­ди Га­в­ра­и­лов, ли­те­ра­тур­на­та ве­чер с „Ани­ни­те при­ка­з­ки” на Сте­фан Ца­нев, про­мо­ци­я­та на по­е­ти­ч­на­та кни­га „Жи­ро­с­ко­п­на из­по­вед” на Ге­ор­ги Йо­в­чев и др.

С ори­ги­нал­на про­я­ва за­я­ви сво­е­то при­съ­с­т­вие в ху­до­же­с­т­ве­ния жи­вот на Бал­чик и до­б­ри­ч­ки­ят ху­до­ж­ник Ге­ор­ги Ата­на­сов. Ро­ден и из­ра­съл в До­б­рич, за­вър­шил през 1992 г. ВТУ „Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий” със спе­ци­ал­ност „Гра­фи­ка”, той е дъл­го­го­ди­шен член на Сдру­же­ни­е­то на ху­до­ж­ни­ци­те и на „Ате­лие 13” – До­б­рич. Ху­до­ж­ни­кът има в твор­че­с­ка­та си био­г­ра­фия ак­тив от мно­го са­мо­с­то­я­тел­ни из­ло­ж­би, уча­с­тия в ко­ле­к­ти­в­ни из­ло­ж­би, ор­га­ни­за­тор на пле­не­ра „Мом­чи­ла” от 2007 до 2010 г.

Се­га той из­ла­га на вни­ма­ни­е­то на бал­чи­ш­ки­те лю­би­те­ли на изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во 16 гра­фи­ч­ни ри­сун­ки. В тях ху­до­ж­ни­кът из­ра­зя­ва сво­я­та твор­че­с­ка чу­в­с­т­ви­тел­ност и по­е­ти­чен усет към вся­ко­га при­в­ле­ка­тел­ния свят на дре­в­но­ст­та и ми­то­ло­ги­я­та /”Пъ­ту­ва­не към Ита­ка”, „Кен­та­вър­с­ка бул­ка”, „Са­тир­с­ко дър­во”/с ле­ген­ди­те, ска­за­ни­я­та, при­ка­з­ни­те и би­б­лей­с­ки ге­рои, към за­га­дъ­ч­ни­те сре­д­но­ве­ко­в­ни пер­со­на­жи от ези­че­с­ки­те вре­ме­на и хри­с­ти­ян­с­т­во­то /”Зме­е­бо­рец”, „Мор­с­ко бо­же­с­т­во”, „Ере­тик”/.

Ри­сун­ки­те гра­б­ват вни­ма­ни­е­то с изо­би­ли­е­то от сти­ли­зи­ра­ни ра­с­те­ния и жи­во­т­ни – цве­тя, ло­зи, ри­би /ка­то на­ла­га­що се по­ня­тие в хри­с­ти­ян­с­ка­та фи­ло­со­фия/, пти­ци. Осо­бе­но мя­с­то за­е­ма чо­ве­кът – мъ­жът и же­на­та в кра­си­ва­та им го­ло­та, раз­к­ри­ва­ща иде­я­та на Тво­ре­ца-Бог и пре­к­ло­не­ни­е­то му пред съ­вър­шен­с­т­во­то на хо­ра­та и хар­мо­ни­я­та в при­ро­да­та. Мо­жеш с ча­со­ве да се вгле­ж­даш в изя­щ­ни­те ри­сун­ки и да от­к­ри­ваш все но­ви еле­мен­ти, да ми­с­лиш вър­ху тях и да тъл­ку­ваш ино­с­ка­за­тел­но­ст­та.

Твор­би­те на Ге­ор­ги Ата­на­сов уди­в­ля­ват с уме­ни­е­то на ху­до­ж­ни­ка да изо­б­ра­зи та­ка де­тайл­но бо­га­т­с­т­во­то на ро­д­на­та зе­мя /”Кръ­го­в­рат на ло­за­та”, „Кръ­го­в­рат ве­т­ро­ве”, „Ме­ж­ду де­ня и но­щ­та”/, кра­со­та­та в при­ро­да­та и чо­ве­ш­ко­то би­ту­ва­не. И вси­ч­ко то­ва, из­ра­зе­но с обич и въз­хи­ще­ние, с мал­ка до­за до­б­ро­на­ме­рен ху­мор. Ка­к­то и с мно­го труд и ста­ра­ние. Без съм­не­ние и с мно­го та­лант.

Мария АНДРЕЕВА