Фестивал на Третата възраст
Aug 10th, 2011 | От Marusia | Category: ВАЖНАКолкото разнолики състави, толкова специфична и красива музика звучеше в събота на сцената в читалището, в центъра на Балчик. Събрала в себе си времето, през което са живели поколения българи, в нея звучеше ту носталгия по загубената младост, ту пък закачливи нотки. Хората от Третата възраст свикнаха да идват в Белия град през Седмицата на морето, тъй като той напълно им подхожда на спокойствието и на възрастта. На този преглед на любителските състави се отчита донякъде работата на отделните пенсионерски клубове. Това мотивира участниците и им дава импулс за още по-широка и разнообразна дейност. Важен елемент от тези прегледи си остава приятелството. Ние няма какво да делим, за какво да си завеждаме. Това искаме да покажем и на младите.
47 състава и 10 индивидуални изпълнители от страната демонстрираха своите гласови и артистични дарби. На сцената имаше изпълнители, които се открояваха. Варненските състави общо се представиха отлично. Група „Морски полк” изпълни песните си на морска тематика много нежно, съкровено като полет над водата. Плавно се носеха думите „Къде са очите сини от детството?” Мелодията ме върна на забавени обороти в далечното минало на младостта. Като че ли потънах в гальовния порив на морския бриз.
Едно голямо „Браво” на ж.к.”Владиславово. Те са изпълнили една велика мисъл:”Красотата ще спаси света”. И мъжката група, и македонската, и народният ансамбъл бяха на висота. Слушахме ги с удоволствие.
Там, на североизток, на картата на България, се намира едно от най-дългите села в област Добрич – с.Соколово. Сърцати и работливи хора живеят в него. А как пеят и танцуват само! Танците им, без хореограф – това, което са научили от баби и дядовци, готови да го пренесат през времето за бъдните поколения, стига да ги има. Калпаците им, ризите, елеците, поясите, потурите, навущата, цървулите, пошовете, китките – всичко е истинско, както е било. Нямат сложни елементи, но играят от сърце като отците си. За певеца от Калипетрово, който ни разсмя, разплака и завърна на земята със своето изпълнение – едно голямо „Браво”.
Прави впечатление, че много от костюмите в Силистренско са в червено – цвета на живота и духа на поколенията.
От дропленските, известни вече „момичета и момчета” на г-н Бербенков, могат да се поучат много млади състави. Заслужава похвала ръководителят им, защото е акордеонист, текстописец и композитор.
Песента му за Балчик е един бисер в поредицата подобни. Предлагам да я разучим във всички клубове на Община Балчик. Има прекрасен текст и мелодия – напълно в духа на българската музика.
Интересно! И химнът на Балчик, и „Песен за Балчик” са написани от хора с руска жилка.
За славеевия глас на Славка Иванова от Плиска никой не може да спори.
Каква изненада беше появата на двете авторки на песните на вокална група „Неспокойни вълни4 при клуб „Хинап” – Цонка Сивкова и Стефка Карапенева. Едната от Балчик, а другата от Габрово, подали си ръце за приятелство, създават съвместно песни, които звучат бодро по сцените на България. Благодарим на гостенката от Габрово, която ни изпълни най-новата си песен за лятното щурче, написана специално за този фестивал.
Българският хоровод от Кипра се повежда от мъжете, а жените припяват: „А е дядо в село расъл, в село расъл, моми пасал”. Носиите им неповторими, а престилките писани, шарени, същински бабини градинки, с разцъфнали росни цветя.
Едно голямо „Браво” и за разчупения стил на работа на младата корепетиторка Невелина. С много хъс и настроение тя успява да извлича максимални резултати от изпълнителите на вокалните групи, които ръководи от Балчик и Каварна. Прави впечатление бързото израстване на вокалната група от клуб „Възраждане”. Хит са мъжките групи. Крайно време беше. Да се чуе, че в България най-после има мъже, макар и в Трета възраст.
Обзорът не може да обхване всичко на този ХІV фестивал. Догодина, на петнадесетия, ще очакваме повече гости участници, стига да сме живи и здрави.
Пенка ДИМИТРОВА