Кол­ко­то раз­но­ли­ки съ­с­та­ви, тол­ко­ва спе­ци­фи­ч­на и кра­си­ва му­зи­ка зву­че­ше в съ­бо­та на сце­на­та в чи­та­ли­ще­то, в цен­тъ­ра на Бал­чик. Съ­б­ра­ла в се­бе си вре­ме­то, през ко­е­то са жи­ве­ли по­ко­ле­ния бъл­га­ри, в нея зву­че­ше ту но­с­тал­гия по за­гу­бе­на­та мла­дост, ту пък за­ка­ч­ли­ви но­т­ки. Хо­ра­та от Тре­та­та въз­раст сви­к­на­ха да ид­ват в Бе­лия град през Се­д­ми­ца­та на мо­ре­то, тъй ка­то той на­пъл­но им по­д­хо­ж­да на спо­кой­с­т­ви­е­то и на въз­ра­ст­та. На то­зи пре­г­лед на лю­би­тел­с­ки­те съ­с­та­ви се от­чи­та до­ня­къ­де ра­бо­та­та на от­дел­ни­те пен­си­о­нер­с­ки клу­бо­ве. То­ва мо­ти­ви­ра уча­с­т­ни­ци­те и им да­ва им­пулс за още по-ши­ро­ка и раз­но­о­б­ра­з­на дей­ност. Ва­жен еле­мент от те­зи пре­г­ле­ди си ос­та­ва при­я­тел­с­т­во­то. Ние ня­ма ка­к­во да де­лим, за ка­к­во да си за­ве­ж­да­ме. То­ва ис­ка­ме да по­ка­жем и на мла­ди­те.

47 съ­с­та­ва и 10 ин­ди­ви­ду­ал­ни из­пъл­ни­те­ли от стра­на­та  де­мон­с­т­ри­ра­ха сво­и­те гла­со­ви и ар­ти­с­ти­ч­ни дар­би. На сце­на­та има­ше из­пъл­ни­те­ли, ко­и­то се от­к­ро­я­ва­ха. Вар­нен­с­ки­те съ­с­та­ви об­що се пре­д­с­та­ви­ха от­ли­ч­но. Гру­па „Мор­с­ки полк” из­пъл­ни пе­с­ни­те си на мор­с­ка те­ма­ти­ка мно­го не­ж­но, съ­к­ро­ве­но ка­то по­лет над во­да­та. Пла­в­но се но­се­ха ду­ми­те „Къ­де са очи­те си­ни от де­т­с­т­во­то?” Ме­ло­ди­я­та ме вър­на на за­ба­ве­ни обо­ро­ти в да­ле­ч­но­то ми­на­ло на мла­до­ст­та. Ка­то че ли по­тъ­нах в га­льо­в­ния по­рив на мор­с­кия бриз.

Ед­но го­ля­мо „Бра­во” на ж.к.”Вла­ди­с­ла­во­во. Те са из­пъл­ни­ли ед­на ве­ли­ка ми­съл:”Кра­со­та­та ще спа­си све­та”. И мъ­ж­ка­та гру­па, и ма­ке­дон­с­ка­та, и на­ро­д­ни­ят ан­сам­бъл бя­ха на ви­со­та. Слу­ша­х­ме ги с удо­вол­с­т­вие.

Там, на се­ве­ро­и­з­ток, на кар­та­та на Бъл­га­рия, се на­ми­ра ед­но от най-дъл­ги­те се­ла в об­ласт До­б­рич – с.Со­ко­ло­во. Сър­ца­ти и ра­бо­т­ли­ви хо­ра жи­ве­ят в не­го. А как пе­ят и тан­цу­ват са­мо! Тан­ци­те им, без хо­ре­о­г­раф – то­ва, ко­е­то са на­у­чи­ли от ба­би и дя­до­в­ци, го­то­ви да го пре­не­сат през вре­ме­то за бъ­д­ни­те по­ко­ле­ния, сти­га да ги има. Кал­па­ци­те им, ри­зи­те, еле­ци­те, по­я­си­те, по­ту­ри­те, на­ву­ща­та, цър­ву­ли­те, по­шо­ве­те, ки­т­ки­те – вси­ч­ко е ис­тин­с­ко, ка­к­то е би­ло. Ня­мат сло­ж­ни еле­мен­ти, но иг­ра­ят от сър­це ка­то от­ци­те си. За пе­ве­ца от Ка­ли­пе­т­ро­во, кой­то ни раз­с­мя, раз­п­ла­ка и за­вър­на на зе­мя­та със сво­е­то из­пъл­не­ние – ед­но го­ля­мо „Бра­во”.

Пра­ви впе­ча­т­ле­ние, че мно­го от ко­с­тю­ми­те в Си­ли­с­т­рен­с­ко са в чер­ве­но – цве­та на жи­во­та и ду­ха на поколенията.

От дро­п­лен­с­ки­те, из­ве­с­т­ни ве­че „мо­ми­че­та и мом­че­та” на г-н Бер­бен­ков, мо­гат да се по­у­чат мно­го мла­ди съ­с­та­ви. За­с­лу­жа­ва по­х­ва­ла ръ­ко­во­ди­те­лят им, за­що­то е акор­де­о­нист, те­к­с­то­пи­сец и ком­по­зи­тор.

Пе­сен­та му за Бал­чик е един би­сер в по­ре­ди­ца­та по­до­б­ни. Пре­д­ла­гам да я ра­зу­чим във вси­ч­ки клу­бо­ве на Об­щи­на Бал­чик. Има пре­к­ра­сен текст и ме­ло­дия – на­пъл­но в ду­ха на бъл­гар­с­ка­та му­зи­ка.

Ин­те­ре­с­но! И хим­нът на Бал­чик, и „Пе­сен за Бал­чик” са на­пи­са­ни от хо­ра с ру­с­ка жил­ка.

За сла­ве­е­вия глас на Сла­в­ка Ива­но­ва от Пли­с­ка ни­кой не мо­же да спо­ри.

Ка­к­ва из­не­на­да бе­ше по­я­ва­та на две­те ав­тор­ки на пе­с­ни­те на во­кал­на гру­па „Не­с­по­кой­ни въл­ни4 при клуб „Хи­нап” – Цон­ка Си­в­ко­ва и Сте­ф­ка Ка­ра­пе­не­ва. Ед­на­та от Бал­чик, а дру­га­та от Га­б­ро­во, по­да­ли си ръ­це за при­я­тел­с­т­во, съ­з­да­ват съ­в­ме­с­т­но пе­с­ни, ко­и­то зву­чат бо­д­ро по сце­ни­те на Бъл­га­рия. Бла­го­да­рим на го­с­тен­ка­та от Га­б­ро­во, ко­я­то ни из­пъл­ни най-но­ва­та си пе­сен за ля­т­но­то щур­че, на­пи­са­на спе­ци­ал­но за то­зи фе­с­ти­вал.

Бъл­гар­с­ки­ят хо­ро­вод от Ки­п­ра се по­ве­ж­да от мъ­же­те, а же­ни­те при­пя­ват: „А е дя­до в се­ло ра­съл, в се­ло ра­съл, мо­ми па­сал”. Но­си­и­те им не­по­в­то­ри­ми, а пре­с­тил­ки­те пи­са­ни, ша­ре­ни, съ­щин­с­ки ба­би­ни гра­дин­ки, с раз­цъ­ф­на­ли ро­с­ни цве­тя.

Ед­но го­ля­мо „Бра­во” и за раз­чу­пе­ния стил на ра­бо­та на мла­да­та ко­ре­пе­ти­тор­ка Не­ве­ли­на. С мно­го хъс и на­с­т­ро­е­ние тя ус­пя­ва да из­в­ли­ча ма­к­си­мал­ни ре­зул­та­ти от из­пъл­ни­те­ли­те на во­кал­ни­те гру­пи, ко­и­то ръ­ко­во­ди от Бал­чик и Ка­вар­на. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние бър­зо­то из­ра­с­т­ва­не на во­кал­на­та гру­па от клуб „Въз­ра­ж­да­не”. Хит са мъ­ж­ки­те гру­пи. Край­но вре­ме бе­ше. Да се чуе, че в Бъл­га­рия най-по­с­ле има мъ­же, ма­кар и в Тре­та въз­раст.

Об­зо­рът не мо­же да об­х­ва­не вси­ч­ко на то­зи ХІV фе­с­ти­вал. До­го­ди­на, на пе­т­на­де­се­тия, ще оча­к­ва­ме по­ве­че го­с­ти  уча­с­т­ни­ци, сти­га да сме жи­ви и здра­ви.

Пенка ДИМИТРОВА