[Show as slideshow]

„Опо­з­най ро­ди­на­та, за да я оби­к­неш”. Те­зи ду­ми из­ри­ча зна­ме­ни­ти­ят ни пи­са­тел и фей­ле­то­нист Але­ко Кон­с­тан­ти­нов по вре­ме на мно­го­б­рой­ни­те си пъ­ту­ва­ния из стра­на­та. Днес, след по­ве­че от 100 го­ди­ни мно­го хо­ра сле­д­ват не­го­ви­те ду­ми, ре­ша­вай­ки да по­се­тят и на­шия кра­сив град Бал­чик. При­в­ле­че­ни от мно­го­б­рой­ни­те за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти, ро­ман­ти­ка­та на мо­ре­то и ве­ли­ко­ле­п­ни­те пей­за­жи на Бе­лия град, вся­ка го­ди­на хи­ля­ди ту­ри­с­ти от стра­на­та и чу­ж­би­на тър­сят спо­кой­с­т­вие и от­мо­ра в Бал­чик.

Фа­к­тът, че гра­дът ни раз­по­ла­га с тол­ко­ва кул­тур­ни бо­га­т­с­т­ва и при­ро­д­ни ус­ло­вия пре­д­ра­з­по­ла­га раз­ви­ти­е­то на ту­ри­з­ма – от­ра­съл, кой­то има клю­чо­во зна­че­ние за Бал­чик. Най-про­чу­та­та за­бе­ле­жи­тел­ност без­с­пор­но е Дво­ре­цът, кой­то пре­ди вре­ме е пре­д­с­та­в­ля­вал ля­т­на­та ре­зи­ден­ция на ру­мън­с­ка­та кра­ли­ца Ма­рия. По­ч­ти през ця­ла­та го­ди­на тук се сти­чат мно­же­с­т­во ту­ри­с­ти от раз­ли­ч­ни на­ци­о­нал­но­с­ти, за да се на­с­ла­дят на кра­си­ва­та ар­хи­те­к­ту­ра, ха­ра­к­тер­на за на­ча­ло­то на ХХ век, ве­д­ри­на­та и спо­кой­с­т­ви­е­то под бе­ли­те ма­г­но­лии и ав­тен­ти­ч­на­та амо­с­фе­ра, ко­я­то ца­ри из чу­д­ния ком­п­лекс. Из­во­ри­те с кри­с­тал­но­чи­с­та во­да, кра­си­ви­ят во­до­пад и во­де­ни­ца­та са са­мо при­ме­ри за не­по­в­то­ри­ма­та хар­мо­ния ме­ж­ду тво­ре­ни­я­та на чо­ве­ка и те­зи на при­ро­да­та. В част от об­шир­ния парк на Дво­ре­ца е из­г­ра­де­на бо­та­ни­че­с­ка гра­ди­на, ко­я­то спо­ред ек­с­пер­ти е вто­ра­та по го­ле­ми­на в све­та след та­зи в Мо­на­ко. По­се­ще­ни­е­то на то­ва мя­с­то е на­и­с­ти­на при­ка­з­но, осо­бе­но през ля­то­то, ко­га­то цъ­ф­тят мно­го­б­рой­ни­те цве­тя, а ог­ром­ни­те ка­к­ту­си ви­на­ги са би­ли вну­ши­тел­на гле­д­ка за ту­ри­с­ти­те. Ма­ги­я­та на то­зи ком­п­лекс при­в­ли­ча все по­ве­че и по­ве­че по­се­ти­те­ли. От ме­с­т­ни­те жи­те­ли, ко­и­то са ре­ши­ли за по­ре­ден път да се до­ко­с­нат до ту­ри­с­ти­че­с­ка­та гор­дост на гра­да, до пре­д­с­та­ви­те­ли на дру­ги кон­ти­нен­ти, при­в­ле­че­ни от ти­ши­на­та и спо­кой­с­т­ви­е­то, вси­ч­ки ос­та­ват бла­го­дар­ни на при­ро­да­та, ко­я­то е съ­т­во­ри­ла и по­да­ри­ла те­зи кра­со­ти на хо­ра­та. Че­с­то Дво­ре­цът и Бо­та­ни­че­с­ка­та гра­ди­на са по­се­ща­ват от раз­ли­ч­ни гру­пи с на­у­ч­на цел. Не ли­п­с­ват и фо­то­г­ра­фи, ко­и­то с ра­дост до­ба­вят кра­си­ви­те пей­за­жи към сво­и­те ко­ле­к­ции. Не­ря­д­ка гле­д­ка са пле­не­ри­те, къ­де­то ка­к­то мла­ди ху­до­ж­ни­ци, та­ка и из­тън­че­ни ес­те­ти ус­пя­ват да пре­съ­з­да­дат чрез пла­т­на­та си изя­щ­ни­те пей­за­жи, ко­и­то им пре­д­ла­га ком­п­ле­к­сът. Ос­вен Дво­ре­ца кул­тур­ни­те про­г­ра­ми на ек­с­к­сур­зи­ан­ти­те вклю­ч­ват и по­се­ще­ние на дру­ги из­ве­с­т­ни сгра­ди в гра­да. То­ва на­при­мер е му­зе­ят, къ­де­то са съ­х­ра­не­ни уни­кал­ни сним­ки на гра­да от пре­ди сто­ле­тие, све­де­ния за жи­во­та и по­ми­нъ­ка на на­се­ле­ни­е­то в ми­на­ло­то, а  в га­ле­ри­я­та ви­на­ги мо­гат да се ви­дят кар­ти­ни на ме­с­т­ни ху­до­ж­ни­ци.

Но по­се­ще­ни­е­то на Бал­чик не вклю­ч­ва са­мо кул­тур­ни про­г­ра­ми. Гра­дът ни раз­по­ла­га с ед­на от от най-ши­ро­ки­те бре­го­ви ли­нии в Се­вер­но­то чер­но­мо­рие. Цен­т­рал­ни­ят плаж е най-по­се­ща­ва­ни­ят в об­щи­на­та. Тук ид­ват ка­к­то по­ве­че­то ме­с­т­ни жи­те­ли, та­ка и ла­гер­ни­ци от по­чи­в­ни­те стан­ции. До­б­ро­то об­с­лу­ж­ва­не и по­д­дър­жа­не­то на пла­жа чист са ос­но­в­ни­те при­о­ри­те­ти на  кон­це­си­о­не­ри­те. По­чи­ва­щи­те ре­до­в­но мо­гат да се въз­по­л­з­ват и от ат­ра­к­ци­о­ни­те – во­д­ни ко­ле­ле­та и дже­то­ве, ко­и­то при­да­ват за­вър­ше­ност на ед­на за­с­лу­же­на по­чи­в­ка. Ли­ч­но аз се на­дя­вам да се въз­с­та­но­вят пъ­ту­ва­ни­я­та по мо­ре с ко­раб тип „Ко­ме­та”, ко­и­то са би­ли не­ло­шо сре­д­с­т­во за пре­воз на пъ­т­ни­ци по чер­но­мо­ри­е­то през 70-те и 80-те го­ди­ни на 20 век. На­и­с­ти­на иде­я­та да се за­ме­нят дъл­ги­те пре­хо­ди с ав­то­бус или ли­чен ав­то­мо­бил, а с то­ва и за­д­ръ­с­т­ва­ни­я­та и го­ле­мия тра­фик с бър­зо, ле­с­но и удо­б­но сре­д­с­т­во ка­то то­зи ко­раб е при­ем­ли­ва и рен­та­бил­на. Ос­вен с Цен­т­рал­ния плаж, Бе­ли­ят град раз­по­ла­га и с дру­ги по-мал­ки пла­жо­ве по пъ­тя за Дво­ре­ца, ко­и­то съ­що се по­се­ща­ват от пла­жу­ва­щи­те. На­с­ко­ро в ях­те­но­то при­с­та­ни­ще се из­г­ра­ди­ха по­н­то­ни, ко­и­то по­з­во­ля­ват на по-пре­тен­ци­о­з­ни­те го­с­ти да ако­с­ти­рат със сво­и­те ях­ти тук.

През по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни в гра­да се по­с­т­ро­и­ха до­с­та но­ви хо­те­ли, ко­и­то по­с­ре­щат ту­ри­с­ти­те. Спо­ред хо­те­ли­е­ри­те та­зи го­ди­на се на­б­лю­да­ва го­лям на­п­лив на ру­с­на­ци, а ру­мън­ци­те, ко­и­то бя­ха „ко­ло­ни­зи­ра­ли” але­я­та, са зна­чи­тел­но на­ма­ле­ли.

Ту­ри­з­мът е без­с­пор­но жи­з­не­но­ва­жен от­ра­съл за на­шия град. Но са­мо с Дво­ре­ца не би­х­ме мо­г­ли да за­дър­жим по­се­ти­те­ли­те на гра­да.

За­то­ва ме­с­т­на­та по­ли­ти­ка тря­б­ва да на­сър­ча­ва ино­ва­ти­в­ни­те гра­ди­в­ни идеи и ин­ве­с­ти­ции. За­що­то на­ши­ят град съ­че­та­ва мно­го­го­ди­ш­на­та си ис­то­рия с не­ве­ро­я­т­ни­те при­ро­д­ни пей­за­жи.

Зна­ей­ки как да се из­по­л­з­ват те­зи бла­га, аз вяр­вам, че Бал­чик ще се пре­вър­не не са­мо в най-до­б­ро мя­с­то за жи­ве­е­не, а и в  мор­с­ки цен­тър на ту­ри­з­ма в Бъл­га­рия.

Ерсин Исмаилов