[Show as slideshow]

Ля­то е. Лъ­че­зар­но, пъ­с­т­ро­ц­ве­т­но и кра­си­во, из­пъл­не­но с пре­к­ра­с­ни пре­жи­вя­ва­ния, твор­че­с­ки ус­т­рем и вдъ­х­но­ве­ние, с мно­го сре­щи и но­ви при­я­тел­с­т­ва. Мно­го се за­ра­д­ва­х­ме, ко­га­то по­лу­чи­х­ме по­ка­на от гр. Дря­но­во да уча­с­т­ва­ме в Х на­ци­о­на­лен пен­си­о­нер­с­ки фе­с­ти­вал „От ду­ма на ду­ма, от пе­сен на пе­сен”, кой­то по тра­ди­ция се про­ве­ж­да в Дря­но­в­с­кия ма­на­с­тир.

Та­зи ма­на­с­тир­с­ка кли­су­ра има дре­в­на ис­то­рия. Сре­д­но­ве­ко­в­на­та оби­тел „Св. Ар­хан­гел Ми­ха­ил” е ос­но­ва­на по вре­ме­то на цар Ка­ло­ян, а през вре­ме на пе­т­ве­ко­в­но­то тур­с­ко ро­б­с­т­во ма­на­с­ти­рът е бил па­зи­тел на бъл­гар­с­кия дух. На 29 ап­рил 1876 г. в Дря­но­в­с­кия ма­на­с­тир вли­за че­та­та на поп Ха­ри­тон и Ба­чо Ки­ро – пър­ви­ят бун­то­в­ни­че­с­ки от­ряд в тър­но­в­с­ки ок­ръг и в Бъл­га­рия.

Об­г­ра­де­ни от тур­ци­те, те во­дят де­ве­т­д­не­в­на би­т­ка и по­ве­че­то за­ги­ват за сво­бо­да­та на оте­че­с­т­во­то.

Хра­мът е без сте­но­пи­си, с про­бит от кур­шум по­тир и ду­п­ки от тур­с­ки­те шра­п­не­ли в зи­до­ве­те, ос­та­ве­ни та­ка, за да на­по­м­нят за ге­ро­и­ч­но­то ми­на­ло. Бла­го­дар­ни­те по­том­ци из­ди­гат па­ме­т­ник – ко­с­т­ни­ца в па­мет на за­ги­на­ли­те въ­с­та­ни­ци. Ин­те­ре­с­на е кам­ба­на­ри­я­та на хра­ма, на­п­ра­ве­на във въз­ро­ж­ден­с­ки дух, на­по­м­ня­ща цър­к­ви­те на Ко­льо Фи­че­то.

За нас бе­ше го­ля­мо удо­вол­с­т­вие да пе­ем ху­ба­ви­те па­т­ри­о­ти­ч­ни пе­с­ни за ро­ди­на­та на та­ко­ва свя­то мя­с­то, къ­де­то зе­мя­та още тръ­п­не от про­ля­та­та кръв.

Ве­ли­че­с­т­ве­ни­те ска­ли, на­д­ве­се­ни над оби­тел­та, по­е­ма­ха ехо­то от сто­ти­ци гла­со­ве на бе­ло­ко­си­те из­пъл­ни­те­ли, до­ш­ли от Бал­ка­на, ра­в­ни­на­та и мо­ре­то. Ние по­лу­чи­х­ме най-мно­го ап­ло­ди­с­мен­ти и въз­хи­ще­ние. Чу­ва­ха се въз­г­ла­си: „Бра­во, Бал­чик!”. Бя­х­ме гор­ди, че раз­на­ся­ме сла­ва­та на Бе­лия град и мо­ре­то. Кул­ми­на­ци­я­та бе­ше, ко­га­то на фе­с­ти­вал­на­та сце­на за­пя­ха на­ши­те „мом­че­та” – мъ­ж­ка­та фор­ма­ция към Об­щин­с­кия пен­си­о­нер­с­ки хор. Те­зи сър­ца­ти и все­о­т­дай­ни пе­в­ци да­до­ха вси­ч­ко от се­бе си. Са­мо за ня­кол­ко ре­пе­ти­ции ус­пя­ха да се по­д­го­т­вят. Ху­до­же­с­т­ве­ния ръ­ко­во­ди­тел на хо­ра г-н То­дор То­до­ров със своя ви­сок про­фе­си­о­на­ли­зъм и хъс за ра­бо­та не жа­ле­ше си­ли и вре­ме да из­ди­г­не ни­во­то на му­зи­кал­но­то ни въз­пи­та­ние по-ви­со­ко.

Бла­го­да­рим ти, учи­те­лю, ра­д­ва­ме се, че те има­ме. Бла­го­да­рим и на акор­де­о­ни­с­та ни Иван Ма­лев, кой­то про­я­вя­ва го­ля­мо ста­ра­ние, тър­пе­ние и то­ле­ран­т­ност.

А ние ще про­дъл­жа­ва­ме да пе­ем, за­що­то пе­сен­та об­ла­го­ро­дя­ва, въз­ви­ся­ва, пра­ви ни по-до­б­ри и ду­ше­в­но по-бо­га­ти.

Ка­к­то е ка­зал на­ро­дът: „Кой­то пее, зло не ми­с­ли”, а сър­це­то тря­б­ва да се да­ря­ва с пе­сен.

Ще пе­ем и на 6 ав­густ от 9:30 ч. в чи­та­ли­ще П.Хи­лен­дар­с­ки на Фе­с­ти­ва­ла на хо­ра­та от зла­т­на­та въз­раст. Не­ка вси­ч­ки се по­чу­в­с­т­ват по­ка­не­ни.

От име­то на са­мо­дей­ци­те от Об­щин­с­кия пен­си­о­нер­с­ки хор из­ка­з­ва­ме го­ля­ма бла­го­дар­ност към кме­т­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во и към пре­д­се­да­те­ля на Об­щин­с­кия съ­вет на пен­си­о­не­ри­те в гр. Бал­чик, ко­и­то ни съ­дей­с­т­ват и ока­з­ват фи­нан­со­ва по­д­к­ре­па.

То­дор­ка ХА­РИ­ЗА­НО­ВА