[Show as slideshow]

На 22 юли 2011 г. в Ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия „Бал­чик” по­е­тът Сте­фан Ца­нев пре­д­с­та­ви се­д­мо­то из­да­ние на сво­я­та кни­га „Ани­ни при­ка­з­ки”. Не­й­ни­ят пър­ви и един­с­т­вен ек­зем­п­ляр е от 1973 г. „Ис­то­ри­я­та на та­зи кни­га съ­що е ед­на при­ка­з­ка  – спо­де­ля в пре­д­го­во­ра ав­то­рът. Пре­ди мно­го, мно­го го­ди­ни дъ­ще­ря ми Ан­на за­ми­на да жи­вее в Рим, бе­ше 6-7 – го­ди­ш­на.

„Аз – мал­ки­ят, тя – го­ля­ма­та” ве­че бя­х­ме съ­чи­ни­ли по­ве­че­то от при­ка­з­ки­те, ня­кои от тях ба­те Клим­бо (та­ка де­ца­та по оно­ва вре­ме на­ри­ча­ха ар­ти­с­та Кли­мент Ден­чев) бе пял и ри­су­вал по те­ле­ви­зи­я­та. За ос­мия и ро­ж­ден ден с Кли­мент ре­ши­х­ме да и пра­тим в да­ле­ч­на Ита­лия по­да­рък – са­мо­ръ­ч­но на­пи­са­на и из­ри­су­ва­на кни­ж­ка с не­и­ни­те при­ка­з­ки. Аз пре­пи­с­вах при­ка­з­ки­те на пи­ше­ща ма­шин­ка (то­га­ва ком­пю­т­ри ня­ма­ше), Кли­мент ри­су­ва­ше ме­ж­ду ре­до­ве­те, той ри­су­ва­ше, аз пи­шех ме­ж­ду ри­сун­ки­те… Бе­ше ав­густ 1973 г.

В квар­та­ла има­ше един стар кни­го­ве­зец , по­д­вър­з­ва­ше ди­п­лом­ни­те ра­бо­ти на сту­ден­ти­те, да­дох му да по­д­вър­же кни­га­та, из­п­ра­тих я по по­ща­та, ми­на­ха още мно­го-мно­го го­ди­ни и бях я за­б­ра­вил…

Ми­на­ла­та го­ди­на пре­с­ко­чих до Па­риж, къ­де­то се­га жи­вее Ан­на, от ду­ма на ду­ма си спом­ни­х­ме за Кли­мент, кой­то на­с­ко­ро си бе­ше оти­шъл от то­зи свят. То­га­ва Ан­на из­ва­ди от ог­ром­на­та си би­б­ли­о­те­ка ед­на чер­ве­на ове­х­тя­ла кни­га, раз­гър­на по­жъл­те­ли­те и стра­ни­ци – и аз изу­мях: То­ва бе­ше она­зи са­мо­ръ­ч­но на­пи­са­на и из­ри­су­ва­на кни­га, ко­я­то и пра­ти­х­ме пре­ди 38 го­ди­ни !

„Тя ви­на­ги е с мен – ка­за Ан­на. – Цял жи­вот сме пъ­ту­ва­ли за­е­д­но. То­ва е най-скъ­пи­ят ми по­да­рък”

В ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия вси­ч­ки умъл­ча­но слу­ша­ха ав­то­ра, а пре­ди то­ва кра­си­ви­те и та­лан­т­ли­ви ар­ти­с­ти Бла­го­ве­с­та Ми­те­ва и Мар­тин Гя­у­ров, ко­и­то из­пъл­ни­ха от­къ­си от при­ка­з­ки­те. Ди­ми­тър Ка­ба­ков спо­де­ли мо­мен­ти  от из­да­тел­с­ка­та ра­бо­та и по­д­не­се впе­ча­т­ле­ни­я­та си ка­то ли­те­ра­ту­рен кри­тик. Юли­та Хри­с­то­ва при­по­м­ни ани­ма­ци­он­ния филм на ре­жи­сьо­ра Ан­ри Ку­лев от не­да­ле­ч­но­то ми­на­ло, на­п­ра­вен по „Ани­ни при­ка­з­ки”. Ди­а­на Ди­ми­т­ро­ва по­ка­за на вси­ч­ки пър­во­то из­да­ние на кни­га­та от 1976 г. , с ко­е­то е въз­пи­та­ва­ла сво­и­те де­ца, а се­га и вну­ци.

Сте­фан Ца­нев да­де мно­го ав­то­г­ра­фи и на­пи­са по­же­ла­ния на мно­го де­ца,ня­кои от ко­и­то жи­ве­ят в чу­ж­би­на и ще по­лу­чат кни­га­та от свои бли­з­ки, за да се по­чу­в­с­т­ват бъл­га­ри и гор­ди да я че­тат и пре­про­чи­тат в го­ди­ни­те на­пред.

„Цен­зу­ра­та ве­че я ня­ма. С чу­в­с­т­во на ху­мор тря­б­ва да си спом­ня­ме за оне­зи вре­ме­на и да се про­с­тим с тях” – ка­за в за­к­лю­че­ние не­по­в­то­ри­мия по­ет, пи­са­тел и дра­ма­тург Сте­фан Ца­нев.

Маруся КОСТОВА