20 юли, де­нят на Св. Илия спо­ред пра­во­с­ла­в­ния ка­лен­дар, бе­ше оп­ре­де­лен за ед­на съ­в­ме­с­т­на ини­ци­а­ти­ва на два­та бал­чи­ш­ки клу­ба и клу­бо­ве­те на ин­ва­ли­ди­те от град Тер­вел, се­ло Смя­до­во и Но­ви па­зар. Сре­ща­та се про­ве­де в об­шир­ния тер­вел­с­ки парк и за­по­ч­на с ин­те­ре­с­на спор­т­на про­г­ра­ма. Пър­ви по­ка­за­ха уме­ния най-мал­ки­те – пре­д­с­та­ви­тел­на гру­па от де­т­с­ка­та гра­ди­на – Тер­вел. По­с­ле­д­ва­ха из­пъл­не­ния на кра­си­ви­те тер­вел­с­ки ма­жо­ре­т­ки. Кра­т­ки съ­че­та­ния от оз­д­ра­ви­тел­на­та си гим­на­с­ти­ка по­ка­за­ха ве­те­ра­ни­те – гим­на­с­ти­ци от Но­ви па­зар и ве­те­ран­ки­те от клуб “Здра­вец”, по­е­ли ше­ф­с­т­во над но­во­с­фор­ми­ра­на гру­па от град Тер­вел, ко­я­то съ­що се пре­д­с­та­ви с ве­че го­то­во съ­че­та­ние. Пар­кът се ог­ла­си от уче­ни­ци, гра­ж­да­ни, уча­с­т­ни­ци и зри­те­ли, а вси­ч­ки бя­ха по­з­д­ра­ве­ни с та­лан­т­ли­во жи­во из­пъл­не­ние на пе­сен от оча­ро­ва­тел­но три­го­ди­ш­но мо­ми­чен­це.

Го­с­ти­те за­па­ли­ха све­щи­ч­ки в кра­си­ва­та но­ва цър­к­ва “Св. Ге­ор­ги По­бе­до­но­сец”, къ­де­то вър­ве­ше пра­з­ни­ч­на­та слу­ж­ба, по­с­ве­те­на на про­рок Илия, а по-къ­с­но раз­г­ле­да­ха и гра­д­с­кия му­зей. Тук бя­ха из­не­на­да­ни с ин­те­ре­с­на, го­с­ту­ва­ща от ис­то­ри­че­с­кия му­зей – Со­фия ек­с­по­зи­ция, на­ре­че­на “Тер­вел – спа­си­тел на Ев­ро­па”. Фо­то­та­б­ла с от­къ­си от ис­то­ри­че­с­ки из­то­ч­ни­ци на Це­зар Ба­ро­ний, Ма­в­ро Ор­би­ни, Бла­зи­ус Клай­нер, П. Хи­лен­дар­с­ки и др., с ху­до­же­с­т­ве­ни пла­т­на на Д. Гю­дже­нов раз­к­ри­ват ис­то­ри­че­с­ка­та ро­ля на един от най-ус­пе­ш­ни­те бъл­гар­с­ки ха­но­ве – Тер­вел (Тер­ве­лий), кой­то един­с­т­вен е бил удо­с­то­ен с ти­т­ла­та “ке­сар” от ви­зан­тий­с­кия им­пе­ра­тор­с­ки двор. За­бе­ле­жи­тел­на е по­бе­да­та на Тер­вел сре­щу ара­би­те, об­са­ди­ли Кон­с­тан­ти­но­пол в 718 г., ко­га­то чи­с­ло­то на уби­ти­те ара­би на­д­ми­на­ва 32 000. Обя­вен за спа­си­тел на Ев­ро­па от ара­би­те чу­ж­до­вер­ци, той е по­чи­тан и от хри­с­ти­ян­с­ка­та цър­к­ва. Оло­в­ни­ят пе­чат на Тер­вел, на­ме­рен при раз­ко­п­ки през 1972 г., изо­б­ра­зя­ващ от ед­на­та стра­на бъл­гар­с­кия вла­де­тел в хан­с­ко­то му ве­ли­чие с ри­з­ни­ца, шлем, ко­пие и щит, а от дру­га­та стра­на – на­д­пис: “Бо­го­ро­ди­це, по­ма­гай на ке­са­ра Тер­вел”, не ос­та­ва съм­не­ние в хри­с­ти­ян­с­ка­та му при­на­д­ле­ж­ност.

Ху­бав за­вър­шек на спор­т­ния пра­з­ник бе­ше пра­з­ни­ч­ния обяд, ве­ли­ко­ле­п­но ор­га­ни­зи­ран от тер­вел­с­ки­те до­ма­ки­ни (пре­д­се­да­те­ля на клу­ба на ин­ва­ли­ди­те Ва­лен­тин и не­го­ва­та усър­д­на съ­п­ру­га), по­з­д­ра­ви­тел­ни­те сло­ва, цве­тя­та, по­да­ръ­ци­те, ве­се­ли­е­то и тан­ци­те про­дъл­жи­ха до къ­с­ния сле­до­бед.

До­ма­ки­ни­те бя­ха по­д­го­т­ви­ли за вси­ч­ки го­с­ти по­да­ръ­ци – ту­ри­с­ти­че­с­ки кар­ти на Тер­вел и Кру­ша­ри, ка­к­то и кра­си­ва кни­ж­ка – ал­бум “Тер­вел в де­т­с­ки­те очи” от про­е­к­та “Раз­ли­ч­ни под ед­но не­бе” по по­вод 50 го­ди­ни от обя­вя­ва­не­то на Тер­вел за град. Сти­хо­ве­те, есе­та­та, ри­сун­ки­те на де­ца­та, уча­с­т­ва­ли в про­е­к­та, въл­ну­ват с оби­ч­та и въз­хи­ще­ни­е­то към ро­д­ния им град, кой­то с пар­ко­ве­те, фон­та­ни­те, па­ме­т­ни­ци­те и със за­па­зе­ни­те сто­ле­т­ни дъ­бо­ве би въз­хи­тил все­ки, кой­то го по­се­ти.