-Ало, тър­ся кли­ни­ка “Зла­тен шанс”.

-Го­с­по­ди­не, Вие то­ку що на­ме­ри­х­те своя зла­тен шанс. Ние ще ви из­ле­ку­ва­ме та­ка, че да ста­не­те ка­то нов!

-Всъ­щ­ност аз не ис­кам да ме ле­ку­ва­те.

-О, не, го­с­по­ди­не! Та вие то­ку що ка­за­х­те, че ни тър­си­те. То­ва оз­на­ча­ва, че сте се­ри­о­з­но бо­лен и Ви уве­ря­вам, че са­мо ние мо­жем да ви из­ле­ку­ва­ме!

-Не, не! Всъ­щ­ност то­ва, за ко­е­то Ви тър­ся, не е да ме ле­ку­ва­те.

-Господине, не Ви разбирам.

-Го­с­по­жо, Вие не ме раз­би­ра­те, но на мен ми пи­с­на от тия ва­ши ре­к­ла­ми! Су­т­рин, обед, ве­чер – по 5 пъ­ти: “Ако има­те про­б­ле­ми с про­с­та­та­та, по­з­въ­не­те ни! Ако не ури­ни­ра­те спо­кой­но и с удо­вол­с­т­вие, оба­де­те ни се!”, че аз ве­че са­мо за то­ва си ми­с­ля по цял ден. С удо­вол­с­т­вие ли ури­ни­рам или без удо­вол­с­т­вие и да­ли пък слу­чай­но ня­мам ня­ка­к­ви про­б­ле­ми с про­с­та­та­та. На­к­рая на­и­с­ти­на ще ми до­ка­ра­те ня­кой про­б­лем. Не из­дър­жам ве­че. За то­ва ис­кам да ги спре­те тия ре­к­ла­ми, за­що­то ми вре­дят.

-А-а-а-а, го­с­по­ди­не, не та­ка! Вие зна­е­те ли, че раз­го­во­рът ни се за­пи­с­ва?

-Ама … -Ня­ма ама! -Но  за­що?

-За­що­то та­ка! Мо­же да е с цел по­до­б­ря­ва­не на об­с­лу­ж­ва­не­то, а мо­же и да е с дру­га цел. Та­ка че вни­ма­вай­те ка­к­во ка­з­ва­те и как го ка­з­ва­те!

-Раз­би­рам…

-Ще раз­би­ра­те, къ­де ще хо­ди­те? Я ми ка­же­те, го­с­по­ди­не, на кол­ко го­ди­ни сте?

-На 58. -Щом сте на 58 го­ди­ни ня­ма на­чин да ня­ма­те про­б­ле­ми с про­с­та­та­та и с ури­ни­ра­не­то.

-Ама аз си ури­ни­рам нор­мал­но.

-А вие от къ­де зна­е­те, че е нор­мал­но? -Ами…

-Ето, ви­ж­да­те ли. За­то­ва за­по­вя­дай­те в на­ша­та кли­ни­ка да ви ма­х­нем про­с­та­та­та бър­зо и без­бо­ле­з­не­но.

-Ама аз съм го­во­рил с уро­лог и той ми ка­за, че опе­ра­ция на про­с­та­та­та се на­ла­га­ла са­мо ако пи­ка­еш кръв.

-Не се при­те­с­ня­вай­те го­с­по­ди­не. Ка­то до­й­де­те при нас и ка­то раз­бе­ре­те кол­ко тря­б­ва да пла­ти­те, със си­гур­ност ще про­пи­ка­е­те кръв. Та­ка, че хич не се ба­ве­те. Ос­вен то­ва на ва­ша­та въз­раст Вие със си­гур­ност има­те хе­мо­ро­и­ди, та­ка че ще ма­х­нем и тях. Не се при­те­с­ня­вай­те, по-ев­ти­но е, от кол­ко­то ма­ха­не­то на про­с­та­та­та. Ос­вен то­ва, вие има­те ли те­с­ти­си?

-Ох, вие съ­в­сем ме обър­ка­х­те. Ами ско­ро не съм про­ве­ря­вал, но ми­с­ля, че имам.

-По вся­ка ве­ро­я­т­ност те­с­ти­си­те Ви са два, на­ли?

-Май, че са толкова.

-Чу­де­с­но! Ние мо­жем да Ви ма­х­нем и тях. Съ­ве­т­вам Ви да ги ма­х­нем и два­та, за­що­то то­ва ще ви из­ле­зе по-ев­ти­но на брой­ка.

-Ама чакайте! Защо ще ми махате тестисите?

-Ами много просто. За да Ви е по-леко, господине.

-Да, ама ми махнете тестисите, ще мога ли да правя секс?

-Ви­ж­те ка­к­во, го­с­по­ди­не! Щом сте на 58 го­ди­ни, зна­чи ве­че сте пра­ви­ли до­с­та­тъ­ч­но секс. Вре­ме е да по­ми­с­ли­те мал­ко и за об­ще­с­т­во­то. Я се ог­ле­дай­те! Ка­к­во ви­ж­да­те?

-Ка­к­во да ви­ж­дам? Ни­що не ви­ж­дам.

-Как та­ка ни­що не ви­ж­да­те? Не ви­ж­да­те ли по­в­се­ме­с­т­на­та без­ра­бо­ти­ца? Не ви­ж­да­те ли кол­ко ви­со­ки са це­ни­те? Ули­ци­те са пъл­ни с ду­п­ки, а Вие? Вие край­но его­и­с­ти­ч­но си ми­с­ли­те са­мо за Ва­шия секс. Къ­де е Ва­ша­та об­ще­с­т­ве­на от­го­вор­ност, го­с­по­ди­не? Бъл­га­рия ще се пръ­с­не от про­б­ле­ми, а той ми­с­ли са­мо за ке­фа си.

-Че за какво да мисля?

-Ще ми­с­ли­те как да се по­до­б­ри опа­з­ва­не­то на окол­на­та сре­да, как ули­ци­те ни да ста­нат по-чи­с­ти, как пъ­ти­ща­та на стра­на­та ни да има по-мал­ко ка­та­с­т­ро­фи, как да по­мо­г­не­те за ре­ша­ва­не­то на про­б­ле­ма с без­до­м­ни­те ку­че­та, как да съ­дей­с­т­ва­те за по­ви­ша­ва­не ка­че­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то, как да по­д­по­мо­г­не­те здра­в­на­та ре­фор­ма, как да по­ви­ши­те про­из­во­ди­тел­но­ст­та на тру­да, за­що­то са­мо та­ка мо­гат да се вди­г­нат за­п­ла­ти­те на хо­ра­та, как да по­мо­г­не­те за на­ма­ля­ва­не­то на ко­ру­п­ци­я­таи пре­с­тъ­п­но­ст­та. До­ка­то Вие и вси­ч­ки ка­то Вас не за­по­ч­не­те да по­д­по­ма­га­те от­го­вор­но и без­ко­ри­с­т­но ин­с­ти­ту­ци­и­те, а ми­с­ли­те са­мо за секс, не­ща­та в Бъл­га­рия ня­ма да се оп­ра­вят и жи­во­тът ни ня­ма да се по­до­б­ри!!!

-Ами то, ако няма да правя секс, за какво ми е такъв живот?

-Го­с­по­ди­не, Вие сте не­по­п­ра­вим! Но и сре­щу та­ки­ва ка­то Вас ско­ро ще има лек! Пре­д­с­тои пар­ла­мен­тът да при­е­ме За­ко­на за ев­та­на­зи­я­та, кой­то ще спа­си об­ще­с­т­во­то от та­ки­ва опа­с­ни еле­мен­ти ка­то Вас!

-Ама как мо­же та­ка? Та то­ва е со­ци­а­лен дър­ве­ни­зъм!

-А-а-а-а, го­с­по­ди­не, не ру­гай­те! На­ли не сте за­б­ра­ви­ли, че раз­го­во­рът ни се за­пи­с­ва? Ка­то ни­що мо­жем да Ви да­дем под съд! Още по­ве­че, че на­ше­то пра­во­съ­дие ра­бо­ти по две пи­с­ти. А ние… ние сме от ВИП-пи­с­та­та! Ще ви осъ­дим за ну­ла вре­ме и ще Ви оде­рем ко­жа­та! Та­ка че ис­ка­те или не ис­ка­те, на­к­рая сам ще из­бе­ре­те ев­та­на­зи­я­та.

21век, юли, неделя, 6 ч.55 м. българско време:

Ня­къ­де в Бъл­га­рия ед­на про­с­то­с­мър­т­на съ­п­ру­га за­бе­ля­за, че про­с­то­с­мър­т­ни­ят й съ­п­руг е не­с­по­ко­ен в съ­ня си. Тя го бу­т­на ле­ко, по­с­ле още ве­д­нъж и след ня­кол­ко се­кун­ди, той чу гла­са й ся­каш от от­въ­д­но­то:

-Сто­я­не! Ка­к­во ти е? Це­ли­ят си по­тен, ко­ш­ма­ри ли има­ше?

Съ­з­на­ни­е­то му ба­в­но за­по­ч­на да се про­я­с­ня­ва:

-Май сънувах лош сън.

Сред мал­ко той по­не­чи да ста­не, но се спря, за­с­лу­ш­вай­ки се в гла­са на го­во­ри­те­ля, ид­ващ от ра­ди­о­то в ку­х­ня­та и … сър­це­то му про­пу­с­на един удар:

-А се­га, ува­жа­е­ми слу­ша­те­ли, на­ша­та ре­к­ла­ма – Кли­ни­ка “Зла­тен шанс” Ви пре­д­ла­га зла­т­ни въз­мо­ж­но­с­ти…

Бодил Трънчев